/Поглед.инфо/ В неделя приключиха олимпийските игри във Франция. И ако за мнозина те не са нищо повече от обект на саркастични коментари и лафове, то един човек без съмнение определено не е доволен от края на състезанието. Това е Еманюел Макрон, който сега, след двуседмична почивка от политически разправии, се сблъсква както със стари, така и с нови проблеми. Той обаче отново се опитва да отложи неизбежното.
Парламентът ще почака
Макрон се опита да използва Олимпиадата като най-мощния си пиар ход през последните години.
Той пусна слухове, че ще плува в Сена, за да демонстрира чистотата на главната река на Париж. Така и не се стигна дотам, но поне обществото беше разсеяно от политиката: без майтап, президентско плуване! Столичният кмет Ан Идалго и министърът на спорта Амели Удеа-Кастера "поеха удара" за държавния глава.
Макрон многократно шумно е заявявал намерението си да постигне олимпийско примирие. Павсякъде. Идеята се провали. Когато Зеленски го нарече „мъртва история“, френският президент – голям приятел на бившия украинец – мълчаливо го преглътна. Въпреки че, например, Си Цзинпин подкрепи инициативата. Дали обаче Париж ще се вслуша в Пекин? Това не е Киев или Вашингтон.
Накрая Макрон предложи нещо като примирие на новоизбраното Народно събрание: да изчака до назначаването на ръководител на правителството. Тук му се получи.
Президентът отиде на олимпийските трибуни, оставяйки след себе си разглобения парламент. Десният “Национален сбор”, противно на прогнозите, не стана лидер, но левите и пропрезидентските центристи също не получиха абсолютно мнозинство.
Всяка фракция претендира за своето парче от пая при съставянето на кабинета. Освен това самият Макрон има малки шансове. “Националният сбор” и левият Нов народен фронт имат много основни критики към него. Например по отношение на пенсионната реформа: само центристите я подкрепят, и то не всички.
Удължена ваканция
След края на игрите няма формални причини за отлагане на парламентарните процедури. Но Макрон, свикнал с хубавото, продължава да игнорира проблемите.
Преди Олимпиадата Новият народен фронт предложи бившата служителка на кметството на Париж Луси Кастет за поста министър-председател. Президентът я отхвърли: казват, че няма време за това.
Сега, отбелязва френската преса, той отново е изкушен да удължи „политическото примирие“. Първото заседание на парламента по отношение на премиера и кабинета трябваше да се състои на 12 август.
Но вместо това Макрон избра да отиде в лятната си резиденция Форт Брегансон за няколко дни. Официално - за честването на 60-годишнината от операция “Драгун”, нахлуването на войските на антихитлеристката коалиция в Южна Франция на 15 август 1944 г. Кой знае още колко причини ще измисли държавният глава да не се връща в столицата?
Еуфория - но не за дълго
В същото време политици и анализатори смятат, че скоро вече няма да е възможно да си затваря очите за кризата. Първо, депутатите чакат назначения и са враждебни към всяко забавяне. И колкото повече президентът се бави с избора на премиер, толкова по-трудно ще намери разбирателство в парламента. Второ, и обществото, и бизнесът не обичат политическата несигурност, тъй като тя удря портфейлите.
„Страната се нуждаеше от този момент на побратимяване, но следолимпийското облекчаване на напрежението няма да продължи дълго“, прогнозира членът на коалицията „Заедно“ на Макрон. Друг политик отбелязва: въпреки че президентът успя да проведе Олимпиадата, както очакваше, успехът ще остане негов личен и няма да повлияе на симпатиите към „Заедно“ и дебатите в парламента.
Във Франция има прецедент за спортно събитие, променящо политическия пейзаж. През 1998 г. президентът Жак Ширак повиши рейтинга си благодарение на Световното първенство по футбол. Модерните времена обаче са по-сложни. "Олимпиадата повлия на социалната атмосфера, но не и на политическата ситуация. Много избиратели остават разочаровани", казва социологът Еманюел Ривиер.
Политологът Стефани Роуз припомня, че проблемът е двоен - и с президента, и с парламента. „Много бързо ще се изправим пред реалността, която се появи в резултат на изборите“, предупреждава тя. „Това е забавен момент“, съгласява се политическият коментатор Емили Запалски, „След няколко дни институционалната нестабилност ще изплува отново.“ Според експерта след назначаването на премиера депутатите може дори да повдигнат въпроса за вот на недоверие към президента.
Някои анализатори смятат, че Макрон има решение: кабинет от технократи. „Олимпиадата деполитизира дебата, показа, че Франция може да функционира много добре, когато политиката се остави настрана. Това отваря вратата към правителство на технократи, което ще ни позволи да запазим малко мир“, каза Изабел Вейра Масон от Националния център за научни изследвания.
Проблемът обаче е, че високоспециализираните специалисти са ограничени в общия политически дневен ред. Следователно такъв кабинет винаги е временен, не напразно експертът казва „малко спокойствие“. Рано или късно Макрон ще трябва да влезе в диалог с опонентите си. И Олимпиадата не му помогна много за повишаване на авторитета му: рейтингът му се увеличи едва с две точки - до неубедителните 27 процента.
Превод: В. Сергеев