/Поглед.инфо/ Политически облаци се събират около Европа. Турция атакува Гърция (засега политически), Русия уж предизвиква ЕС, като „трови водещ опозиционер“ - и Европа търси отговор на тези нови обстоятелства. Какъв ще бъде този отговор, ще определи глобалната роля на Европа в близко бъдеще, включително отношенията ѝ с Русия.

Гърция обяви мащабна покупка на оръжия. Въпреки дупките в бюджета, Атина възнамерява да похарчи 10 милиарда евро за превъоръжаване на армията до 2030 година. За сравнение: това е почти 2,5 пъти повече от целия ѝ военен бюджет през 2019 г.

Тези пари ще отидат за закупуване на ракети, самолети, фрегати - по-точен списък на желаните видове оръжия гръцките власти вероятно ще определят в близко бъдеще. Засега е ясно едно - част от сумата (около 1,5 млрд. долара) ще отиде за покупки през следващите месеци, а Париж ще получи лъвския дял. Не защото френските оръжия са най-добрите, а защото Франция се оказа най-смелата.

Сами, съвсем сами

Гръцката инициатива се обяснява със страха, обгърнал Атина. Не само пред Анкара, която се стреми да анексира гръцките острови и териториалните води около тях - в крайна сметка турската амбиция и агресия не са нищо ново за гърците. Страхът се породи от факта, че Гърция за първи път от може би сто години се усеща толкова беззащитна.

Северноатлантическият алианс, който включва Гърция, просто ѝ обърна гръб. САЩ са готови да защитават европейските държави срещу несъществуваща руска агресия, но не и срещу реална турска агресия. Вашингтон не иска допълнително да разваля отношенията с Анкара, най-важният американски партньор на НАТО.

В тази ситуация цялата надежда се падна на Европейския съюз като военно-политическа единица, най-вече интересуваща се от европейската сигурност. Атина не се надяваше, че всички страни от ЕС ще се обединят около Гърция. В крайна сметка основните решения в Европейския съюз се вземат с консенсус от страните членки на ЕС и такъв процес на вземане на решения действа, ако в него участват малък брой рационални играчи. Когато има 27 играчи и сред тях има достатъчно безотговорни лидери, започва интересното.

Една отделна държава си позволява да блокира най-важните общоевропейски решения поради собствените си желания - или поради желанията на трета държава, чиито интереси са защитени от държава-членка. Например, Малта, която в замяна на турско обещание за ограничаване на потока от африкански бежанци на малтийска територия, блокира паневропейска военноморска мисия за поддържане на оръжейното ембарго на Либия.

Гърците обаче се надяваха, че ключовите държави от ЕС - Германия, Франция, Италия, Полша и други - ще застанат на страната на Атина. Макар и само заради разбирането, че Ердоган трябва да се плесне през ръцете. От целия ЕС обаче реагира само Франция, най-вече защото ЕС все още не е военно-политическа единица, субект или дори участник в международните отношения (тези контури и реалности се градят тепърва). Но все пак може да стане такъв.

Триумф на фалшивата воля

На някои ще изглежда, че Европа не веднъж е демонстрирала субективност и лидерство в борбата срещу общите заплахи. Изходящи предимно от Руската федерация.

Брюксел, заедно с Вашингтон, се зае с ограничаване на Москва. Той създава постове на западния свят (Грузия, Украйна, Молдова) по руските граници, предназначени да ограничат влиянието на Москва върху Източна Европа, както и да бъдат проводници на западните либерални идеи в руското общество. Той колективно прие санкциите срещу Москва по случая „Скрипал“ - и сега се готви да накаже колективно Москва за „отравянето на Алексей Навални“. Всичко това обаче не е субективност и не е борба срещу колективните заплахи - по-скоро сублимации на субективността и борбата.

Сега се случи така, че Европейският съюз е изправен пред редица реални предизвикателства и проблеми, които изискват твърди, реалистични и колективни решения от Брюксел. А турският проблем е само един от тях.

Най-шумната и тиражирана е, може би, „Навалниадата“, която поставя Берлин (страната - лидер на Европейския съюз) пред необходимостта да демонстрира сила и воля. Триумфът на германската воля, в разбирането на западните либерали и глобалисти, ще бъде решението за колективно наказание на Москва. „Ще успее ли Германия да направи следваща стъпка, която не изглежда като неловко отстъпление? Ще може ли тя, председателстваща понастоящем Съвета на ЕС, да постигне консенсус по руския въпрос между разделени европейски държави? Намерете начин да комбинирате санкциите с продължаването на прагматичното сътрудничество и в същото време да не навредите на руското гражданско общество“, Констанц Стелсенмюлер, старши изследовател в Института „Брукингс“, определя целите на Берлин.

Апотеозът на санкциите, разбира се, трябва да бъде блокирането на „Северен поток 2“ - и с тази отмяна на най-важния европейски инфраструктурен проект поради недоказаната вина на Русия, ЕС ще покаже в действителност липсата си на субективност. Както при Германия, така и при служителите на Европейската комисия, която отговаря за общата политика.

Нека си припомним прагматизма

Ако ЕС наистина иска да докаже своята сила, тогава Германия и редица други водещи страни от ЕС трябва да действат по съвсем различен начин. По-специално, за погребване на всякакви санкции срещу Москва (можете да използвате същия европейски принцип на консенсус за това и да осигурите ситуация, когато 27-те държави-членки на ЕС просто не са съгласни какви трябва да бъдат тези санкции). Да започне да си сътрудничи с Русия по случая Навални и да отреже от процеса на вземане на решения онези чуждестранни съветници, които призовават Европа да се откаже от „Северен поток-2“, така че Старият свят да продължи да зависи от вноса на въглеводороди през нестабилна Украйна.

Субективният Брюксел ще измести отношенията с Русия от идеологически към прагматичен канал, от Студената война към сътрудничество при решаването на общи проблеми. Не само регионални (Беларус, Украйна), но и глобални - например спасяването на остатъците от репутацията на Съвета за сигурност на ООН от американско изнудване. Съединените щати искат да използват клаузата в споразумението, от което се оттеглят, за да удължат ембаргото за оръжие срещу Иран. Вашингтон вече стартира съответната процедура и ще я приключи през следващите месеци - след което ще счете, че ембаргото е възстановено и ще изисква всички държави стриктно да го спазват. Останалата част от Съвета за сигурност на ООН, всички негови постоянни и непостоянни членове (включително Франция, Германия и Великобритания) отхвърлиха американския ултиматум - но ще го отхвърлят ли, когато САЩ обявят ембаргото? Ако страните от ЕС не отхвърлят, ако се съобразят с ембаргото, те няма да преминат този тест за субективност.

Проблемът на Европа е, че неуспехът на изпитанието може да доведе до провала на Европейския съюз като глобален проект, способен да претендира за статут на един от полюсите на съвременния свят. Играч, а не обект на голяма игра между Русия, САЩ, Китай и великите сили.

Ако всички текущи изпитания бъдат преминати, не само Атина ще повярва в Брюксел, но и другите държави - по-големи и по-влиятелни. Ако не може, той не само ще се превърне в плячка за други страни - по-малки и по-леки, но и ще се разпадне отвътре.

Превод: В. Сергеев