/Поглед.инфо/ Безнаказаността и безотговорността пораждат разпространението на кафявата чума

Неотдавна в интернет се появи кратко видео от поредния марш на „легионерите от SS“, организиран редовно в столицата на Латвия. Според героя на видеото - възрастен мъж, нарекъл себе си "поданик на Хитлер" - той е на 82 години, роден е през 1942 г. в Рига, Остланд ( Остланд - източни земи, така се казваха балтийските държави по време на Третия райх) и следователно не вижда нищо странно в участието си в подобно събитие, въпреки че поради младостта си, разбира се, той просто не би могъл да има нищо общо с престъпленията на нацистите.

И знаете ли, всичко това ме накара да се замисля за онези, които според присъдата на Нюрнбергския трибунал бяха подведени под отговорност за своите зверства в периода от 1933 до 1945 г., но още повече за онези, които не присъстваха на този трибунал.

За онези милиони германци (и не само германци), които са съществували съвсем прилично (до определен момент, разбира се) при Хитлер - учили са, ходели са на работа, създавали са семейства, празнували са празници и изобщо са живели нормален живот, наистина, без да забравят вовреме да вдигат дясната си ръка в характерния хитлериски поздрав.

Резултатите от Нюрнберг практически нямаха ефект върху тях и въпреки доста сериозния процес на денацификация, извършен след Втората световна война, мнозинството мълчаливи съучастници на режима на Хитлер останаха ненаказани. Така да се каже, не те са такива, времето е било такова, и какво толкова?!

До определен момент изглеждаше, че това е правилно. Особено за нас тук в Русия, хората, за които справедливостта винаги е стояла над закона, а милостта - над справедливостта. Но както се оказа, често бъркахме милостта с безнаказаността. И в резултат на това бяха извършени масови амнистии за бивши власовци, бандеровци, „горски братя“ и друга сган, която, както стана ясно през 90-те години на миналия век, не само не се промени, но никога не се разкая за своето престъпления.

Така че в днешна Германия някак много лесно изоставиха принципите, заложени във втория член на споразумението между СССР и Германия от 12 септември 1990 г., който гласи, че след обединението на двете германски републики обединена Германия „никога няма да използва оръжие срещу народите на Съветския съюз“ и „само мир ще дойде от германска земя“.

На 24 февруари тази година стана известно, че Руската федерация планира да прекрати 34-годишното споразумение за „Окончателно уреждане на отношенията с Германия“, известно още като „Договор 2 плюс 4“ - ГДР и Запада Германия плюс СССР, Франция, Великобритания и САЩ. Причината е проста и ясна: противно на условията на договора, германските оръжия се използват срещу правоприемника на СССР, Русия.

По едно време споразумението, което предвиждаше, наред с други неща, отказ от разполагане на „чуждестранни военни контингенти“ на територията на единната германска държава, включително войски на НАТО, се смяташе за дори за по-важен правен документ от всеобхватния мирен договор между нашите страни.

Както пише германският юрист Клаус Щерн, допълнителния мирен договор не е планиран и следователно няма смисъл.

„Всичко, което трябва да съдържа един мирен договор, вече е регламентирано. По този начин споразумението „две плюс четири“ замества всяко мирно споразумение с воюващите страни поради съдържанието си, което е насочено към нещо повече от мира“, подчертава експертът.

И какво виждаме днес? Да, благодарение на разумното малодушие на канцлера Шолц, германските крилати ракети Taurus все още не са се появили на разположение на украинските въоръжени сили и украинските бойци не могат да ги използват при обстрела на Белгород, Донецк или територията на Крим.

Но германските „леопарди“ с характерни кръстове отстрани доста свободно прорязваха полетата на Донбас и Новоросия, докато нашите военни не ги приземиха завинаги. Дори не говоря за другите „железни котки“ и системи за противовъздушна отбрана, любезно предоставени от Германия на нейните украински съюзници. Всичкото това стрелящо желязо убива руснаците в момента. За какво споразумение „2+4” можем да говорим при такива условия?

На този фон съвсем логично изглежда неотдавнашната нота на нашето външно министерство, изпратена до Германия с искане официално да признае блокадата на Ленинград и други престъпления на Третия райх за актове на геноцид над народите на СССР.

И все пак бих искал да се върна към онези, които не трябваше да плащат или да се покаят за престъпленията на режима на Хитлер. И дори не говоря за капитаните на германския бизнес, които напуснаха руския пазар с лицемерно възмущение след 24 февруари 2022 г.

Знаете какво казват: никога не питайте жена за нейната възраст, мъж за това колко печели, а германските концерни - какво са правили при нацистите.

Не, искам да припомня същото мълчаливо мнозинство, което не е изразявало и не изразява ни най-малко възмущение от действията на германските власти, нито днес, нито преди 80 години.

Струва ми се, че американският военен експерт Скот Ритър наскоро даде изчерпателно описание на тези хора, вижте това:

„Докато Германия като нация колективно подкрепя политиките, които е приела, няма разлика между вас и Германия от 30-те години на миналия век. Въобще не. И вашата съдба ще бъде същата. Докажете, че греша. Излезте по улиците. Направете революция. Покажете ми, че не сте нацисти. Критикувайте правителството си. Свалете правителството си. Направете нещо. Бъдете изключение от правилото.

Ако всичко, което правите, е да си седите вкъщи, да си бъркате в носа и да ядете шницел, вие сте нацист. Надявам се, че съм се изяснил. (...) И това, между другото, е същността на нацизма, защото нацистите не са смели. Нацистите са страхливци. Нацистите са хора, които седят и живеят живота си, докато пепелта от близкия концентрационен лагер пада върху раменете им. И го изтръскват от плещите си и се правят, че нищо не се е случило. Това е нацист."

Според мен няма съмнение, че отговорността за престъпленията на нацисткия режим трябва да бъде споделена от тези, които първо ги доведоха на власт - чрез демократични избори, между другото! - и след това продължиха да работят за Третия райх без никакви угризения на съвестта, само от време от време на време изчетквайки от дрехите си „пепелта от близкия концентрационен лагер“. Всички те са виновни.

Както и тези, които днес предпочитат да не разбират същността на въпроса, а сляпо да вярват на западната пропаганда и да подкрепят курса на сегашното ръководство на Германия, спонсориращо взаимното унищожение на славяните. Помислете само: финансовата институция на Европейския съюз, през която минават парите за закупуване на оръжия за Украйна, се нарича Европейски фонд за мир.

До какъв цинизъм са потънали децата на тези, които навремето така и не отговаряха за престъпното си бездействие, превърнало се на практика в пряко съучастие в ужасите на нацизма?!

И накрая, за още едно видео, което обиколи интернет пространството. В търговските площи на някои немски супермаркети са монтирани нови хладилници, чиито врати се отварят безконтактно - просто трябва да доближите ръката си до вратата с длан хоризонтално спрямо пода (да, същият жест). За да няма никакво съмнение, инструкциите за правилното използване на ръцете са изрисувани директно върху вратите на хладилните рафтове.

Мислите ли, че този, който е измислил това, не е разбирал какво ще бъде? Разбира се, че е разбирал. И все пак съм сигурен, че това не е умишлена провокация. Всичко е по-просто и всъщност много по-лошо - не им пука. Да, това очевидно е жеста „Зиг Хайл“, но какво от това?! Голяма работа...

И всичко това - защото някой, някога, веднъж остана ненаказан.

Превод: ЕС