/Поглед.инфо/ Европа не можа дори да се огледа преди зимата да ѝ се набие в очите.
Вярно е, че западната част на континента (тази, която е съставена от страните-членки на ЕС) приема деня на предстоящото слънцестоене, тоест 22 декември, за начало на този годишен сезон, но както и да го смятат, в края на ноември, наричай го есен, става студено по зимно.

Тук преди обикновено включваха отоплението, слагаха дърва за огрев в печки и камини, по-рано беше обичайно да се къпят вечер и да дремят с книга на дивана.

Малко по-късно ще се върнем към топлината, светлината и топлата вода, но сега да кажем, че зимата и късната есен са не само сезонът на горещия шоколад и греяно вино, както и на чая с мед и лимон, но и времето на епидемии от настинки. Като разновидностите на ангината и ушните инфекции.

И двете групи заболявания се причиняват от бактерии, всякакви стрептококи, стафилококи и други злобни коки, с които, както всички знаеха и се надяваха, цивилизацията и медицината са се научили да се справят. Благодарим на всички онези, които са открили антибиотиците и най-известният от тях - пеницилинът, на онези, които са създали промишленото производство на лекарства, базирани на него, на тези, които по-късно са разработили дози и форми на употребата им (инжекции и хапчета). Ние, руснаците, изпитваме благодарност към тези учени.

А от друга страна, другото, "прогресивното" човечество, и особено общоевропейското човечество, се чувстваше - по напълно същите причини - защитено срещу бактериални заболявания.

Оказва се, че напълно напразно.

Във Франция откриха (изведнъж, както е обичайно в страни с "отлично ниво на всичко, свързано със здравеопазването"), че има трудности с най-простия антибиотик амоксицилин (това, може да се каже, е правнукът на първия пеницилин). С други думи, страната беше застигната от недостиг на много популярно и много евтино лекарство.

Но това не е всичко.

Оказва се, че дефицитът (който може да бъде повече или по-малко интензивен) не е само на елементарното антибактериално лекарство, но на толкова много лекарства, че списъкът им заема 28 (двадесет и осем) страници.

В аптеките може да няма (И това се съобщава не от "руската пропаганда", която "злонамерено заблуждава" лековерните, а от напълно официална държавна организация - Националната агенция за безопасност на лекарствата) строго рецептурни лекарства, които се предписват най-често за поддържане на живота. С френски финес (тоест лицемерие) ситуацията се нарича „затруднения в доставките“ (les tensions d'approvisionnement).

В превод:има напрежение с лекарства, които са необходими за пациенти с тежка астма или такива, които имат проблеми на жлезите с вътрешна секреция, включително щитовидната и хипофизната жлеза, или за деца, които имат усложнено производство на редица важни хормони. Или тези лекарства не се предлагат в търговската мрежа. Изобщо.

С други думи, въпросът вече не е просто да стигнеш до лекар специалист - отделен спорт за пациента,а че не може да се получи от аптеката с елементарна рецепта обикновен антибиотик, предписан от обикновен терапевт или педиатър. Или може, но трябва да се търчи из аптеките или да се чака поръчка. И това е нова форма на спорт, който френските или по-широко казано общоевропейските власти са измислили за своите граждани.

Националните и наднационалните политически и икономически елити дълго убеждаваха населението под тяхна юрисдикция, че няма друг глобализъм освен „глобализмът на щастливите“. Това доведе до следното: приблизително 85% от производството на всички лекарства в целия Европейски съюз, включително, наред с други неща, създаването на производствени линии на лекарствени молекули, се пренесе в азиатските страни. Основно в Индия и Китай.

Изведено е, защото Голямата Фармация не се управлява от глупаци, а от хора с глава на раменете, при това доста интелигентни: те, първо, пресметнаха какви печалби носи намаляването на разходите при невероятно евтино (спрямо ЕС) производство, и, второ, техните действия са абсолютновписващи се в зеления индустриален дневен ред.

Да, фармацевтичните заводи и фабрики оставят след себе си много отпадъци. И защо трябва тези отпадъци да се изхвърлят в Европа, където е скъпо за подобни действия?

Не разсмивайте с наивните си въпроси богатите чичковци, свикнали на шеметни печалби.

И не пренебрегвайте енергийната криза, която е по-глобална от всякога под „глобализма на щастливите“. А фармацевтичното производство (като една от най-енергоемките индустрии), макар и пренесено в Азия, не беше подминато от нея. Скоростта на производство на лекарства се забави.

Кой е виновен? Разбира се, лекарите, които предписват лекарства през цялото време, по-специално антибиотици.

Какво да се прави? Да се предписват лекарства единствено когато е абсолютно необходимо.

А населението да не боледува и най-важното да няма температура, защото и с най-простия антипиретик парацетамол (включително в педиатрични дози) се наблюдава гореспоменатото напрежение, пардон, les tensions d'approvisionnement.

Между другото, по-добре да не се надяват и на горещия чай с лимон, топлата вана и другите народни средства за спиране на симптомите на настинка.

Франция - някога абсолютен и 100% суверен в производството на електроенергия - днес внася електроенергия 213 дни в годината. Това тъжно съобщава "Фигаро", все още живеещ в носталгия по някогашната национална мощ.

Междувременно “Льо Монд”твърди, че рискът от спиране на електрозахранването тази зима е по-висок от всякога и че, ако по-рано различните пиари препоръчват на чиновниците да използват израза (за да не безпокоят французите и да не натоварват колективната им психика), „намаляване на мощността в мрежите“, днес призовават същите тези чиновници да се изправят очи в очи с истината.

Още в началото на ноември “Блумбърг” отбеляза не без язвителност: „Путин не бива да бъде обвиняван за това, което се случва във френския енергиен сектор. Французите сами си вкараха автогол“. Той добави, че производството на електроенергия от някогашните "перли на националната енергетика - атомните електроцентрали - отново пада".

Въпреки убеждаването, молбите и настояванията за ускоряване на пускането в експлоатация на спрените за профилактика реактори отговорните за безопасността на тези съоръжения отговориха, че не могат и няма да нарушават действащите правила и ще пуснат реакторите в експлоатация, когато станат готови за експлоатация, а не когато се изисква от властите.

Ако зимата е студена, тоест под температурните норми, на които са свикнали топлолюбивите (наистина много) европейци, очевидно ще се случат много интересни неща. Например Париж, този град на светлините, както обичат да го наричат романтиците, може да угаси именно тези светлини. Защото електричеството е твърде малко, а желаещите да го използват са твърде много.

Седенето на тъмно с температура в студено жилище и без възможност за получаване на лекарство е перспектива, която преди беше характерна за страните (както те бяха наречени с леко презрение от европейците) от Третия свят.

Някога най-мощните икономики на планетата и същият златен половин милиард, който се радваше на всички предимства, преминаха много бързо този път към Третия свят - тичаха почти със скоростта на спринтьор. И никой няма представа и се страхува дори да мисли за това колко ли време ще отнеме, за да се върнат обратно по това стълбище.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com