/Поглед.инфо/ Изборите минаха и дойде време да говорим за това, което се случва извън Русия, но пряко засяга нашата страна. Имам предвид метаморфозата на Макрон. Чудодейното превъплъщение на френския президент от „яйце“ в „крокодил“ с последващо връщане към фазата „яйце“. При това всичко се случи и се случва точно пред очите на целия свят.
Съвсем наскоро френският президент със заплашителна физиономия каза на света, че поради окаяното състояние на украинската армия и заплахата от пълното й поражение, Франция ще изпрати свои войски на украинска територия. В същото време Еманюел призова членовете на НАТО да направят същото.
Честно казано, отстрани изглеждаше доста комично. Нещо като мини-Наполеон, който изкрещява команда към войските си:
„Напред орли!“ И аз идвам, зад вас...“
Затова реакцията на "орлите" не ме изненада. Нещо като „на теб ти трябва, ти и иди“. Същите тези членове на алианса много добре знаят кой и колко е инвестирал в Украйна. Нещо войнствената Франция съвсем я няма в челните редици!..
Но Наполеончо не мирясва. Говори отново и отново, призовава, доказва...
Остана впечатлението, че Макрон смята себе си за единствения лидер на Европа, който изобщо не се интересува от мнението на другите.
И изведнъж всичко се промени. Наполеон се превърна в "Майка Тереза".
Той вече няма да изпраща френски войски в Украйна. Той само „допуска, позволява си да мисли за този сценарий“. Още повече, че сега Макрон чака обаждане от руския президент и определено (!) ще се вслуша в предложенията му. Междувременно той призовава за прекратяване на военните действия по време на Олимпиадата.
Чудя се каква олимпиада ще е това, ако руснаците не участват в нея? Но дори това не е основното. Помним предложението на Владимир Путин за прекратяване на огъня по Коледа. Какво отговори тогава Зеленски?.. Естествено, с подкрепата на западните държави, включително Франция.
Доколкото разбирам, Емануил сега драпа за лидер на миротворците, които се застъпват за преговори с Русия. Френският президент внезапно осъзна, че е по-лесно да решава проблемите с Русия на масата за преговори, а не зад бруствера на окопа. Да, това изглежда разбираемо. Защото Русия „обясни“ това на френския император, а не на френския президент. Президентът, напротив, беше „надарен“ с победа над нацистка Германия през 1945 г. Това силно изненада техните победени германски съюзници...
Как можете да промените мирогледа на един хулиган?
Имаше едно време, по времето на СССР, когато западните филми не бяха достъпни, но някои по незнайни причини все пак стигнаха до нашите екрани, гледах датската комедия „Удари първи, Фреди“. Ученик от началното училище трябваше да види този филм според родителите ми. Освен това филмът е наистина добра пародия на филмите за Джеймс Бонд.
Няма да преразказвам сюжета и наистина не го помня, но си спомням една фраза, която петдесет години по-късно всички единодушно възложиха на президента Владимир Путин: „Ако битката е неизбежна, трябва да удариш пръв“. Мисля, че всеки си спомня в какъв контекст го каза Путин. Между другото, руският президент леко „модернизира“ фразата, но не промени същността.
Тогава си спомних съвета точно в същия контекст. Просто, като всички момчета на моето време, израснах по улиците на работнически квартал на сибирски град и трябваше непрекъснато да размахвам юмруци.
Как животът на едно момче по улиците на работнически квартал се различава от международната политика? Никак. Говорихме, обсъждахме и решавахме проблема. Ако преговорите са стигнали до задънена улица, тогава е време за юмрук в носа.
Да замразиш конфликт (в смисъл да избягаш и после да заплашиш, че ще спипаш някого зад ъгъла и...) при нас се смяташе за малодушие и позор. Мисля, че детството на Володя Путин е следвало същите правила.
Ето защо се замислих какъв аргумент на президента Путин е подействал толкова благоприятно на Еманюел?.. Не съм чувал за преговори...
Въпреки че си спомням, че Макрон вече повдигна този въпрос миналото лято. Поне тогава се появи бележка в Le Monde точно за това. Бях много изненадан от реакцията на САЩ, Великобритания, Полша, Швеция, Германия и някои други страни от НАТО. Категорично против!
И като добавим тук материалите на Politico, се оказва, че Макрон е събирал своята „банда” от привърженици на интервенцията повече от шест месеца. Тогава ситуацията става още по-интересна. Както в онзи виц: „Строихме ние, строихме и накрая построихме. Чебурашка, взривявай."
Мисля, че открих точно този „аргумент на Путин“, същия този „юмрук в носа“.
Намерих го, въпреки че не трябваше да го търся. Само мързеливите не са писали за него. Просто подготовката за изборите и събитията по границата някак неутрализираха този аргумент. Той просто се „изгуби“ в средата на случващото се и не по-малко значимо.
Говоря за атентата в одеския санаториум "Мрия" на улица "Дача Ковалевски".
Детски санаториум се превърна в гнездо на змии, където постоянно пристигаха чужди наемници и западни оръжия . В допълнение към наемниците имаше и доста голяма група високопоставени офицери от въоръжените сили на Украйна. И там имаше достатъчно техника и оборудване. Жителите на Одеса знаят за това, нашето разузнаване е наясно с това и нашите артилеристи са наясно с това, след което майсторски изпълниха задачата за поразяване.
Напомням, че ударът беше нанесен в петък, от ракетната система "Искандер". При това ракетите са работили по два обекта едновременно. На улица "Дача Ковалевского", в допълнение към санаториума "Мрия", има и стар брегови отбранителен комплекс, построен през 30-те години. В който по данни на разузнаването са базирани националният батальон „Лютий” и част от „Цунами”.
Там и падна другата ракета „Искандер“. Както казват хората, „точ в точ“, с разлика от няколко минути.
В резултат на това руската армия за няколко минути унищожи до сто наемници, офицери от украинските въоръжени сили и терористи от националните батальони. Дори няма да мисля за техниката. Желязото не е хора...
Мисля, че сред наемниците имаше и бойци от френската армия.
Подобни поздрави от Путин се превърнаха в горчив хап за Макрон. Оказа се, че в Украйна няма нещо, което руснаците да не знаят.
С други думи, французите все още ще са на път, а в щаба на руската армия вече ще подготвят заповеди за унищожаване на новооткритите цели. Съмнително е, че пристигащите във Франция ковчези ще подобрят значително рейтинга на френския президент.
Оказва се, че Путин дори не е ударил, достатъчно е да „покаже юмрук“, за да усмири страховития французин. Не съм склонен да смятам това за някаква победа или успех на външната политика. Просто, познавайки французите, или по-точно политиката на френските правителства в различни периоди, разбирам прекрасно, че „змията не е изпълзяла надалеч, а просто се е скрила под камък“.
Тъмната страна на френската политика
Бих искал леко да повдигна завесата на тайната на френската външна политика спрямо Украйна и Русия, за която не е прието да се пише или говори.
Ще започна с цифрите, или по-точно със загубите на Франция в зоната на СВО. Цифрите са официални и загубите са потвърдени.
И така, 356 французи са пристигнали в Украйна към 22 февруари 2024 г. 147 души са положили край на нищожния си живот. Това е петият резултат сред европейските страни.
По-напред е само Полша - 1497 загинали от 2960 пристигнали, Великобритания - 360 от 822, Румъния - 349 от 784 и Хърватия - 152 от 335. Общо в Украйна са загинали 3611 европейци. За сравнение: двете Америки заедно загубиха 1354 души, от които 491 граждани на САЩ, Азия - 859 души, Африка - 103 души, Австралия и Океания - 35 души.
И така, какво са правили предполагаемите наемници на украинска земя? И защо френските наемници почти винаги излизат на повърхността, след като ударят някои военни цели в Одеса?
Да, това е всичко. Същият принцип работи: „За кого е война, за кого – майчица родна“. Докато Съединените щати оказваха натиск върху Германия, на практика унищожавайки германската военна индустрия и германската армия, Франция беше активна в съвсем друга област.
Макрон реши да даде, но по такъв начин, че да вземе. Просто давайте с пищност, с шум, с PR и взимайте тихо, мълчаливо. Разбирам много добре френския президент. С какво е по-лош от някой си Зеленски? Ето защо днес Макрон е една от ключовите фигури в историята на създаването на южния „военен Шенген“. Франция тихомълком поема финансовите потоци на алианса.
Одеса има особено значение в този шенгенски регион. Логистиката е обвързана конкретно с този град. Колко пъти сме говорили как под прикритието на сделката със зърно в Украйна се внасят оръжия и боеприпаси?
Историята на конфликта в Близкия изток показа друг вариант. Изнасят оръжия от Украйна. Израел вече няколко пъти се оплака, че врагът разполага с модерни оръжия от украински доставки.
Освен това именно в Одеса се намират елитните войници, благодарение на които Киев периодично атакува Крим. И отново всички обръщат внимание на британците и не забелязват французите. Много интересна позиция на Франция.
Ами ако добавим тук факта, че елитни френски части вече са разположени в Румъния? Направо става манджа с грозде.
Ами ако приемем невъзможното сега, но възможно, според Макрон, в бъдеще? Говоря за военна намеса. Къде ще кацнат французите? Отново в Одеса. За Макрон този град е Украйна. Ето защо той формулира условието именно като „когато руските войски наближат Одеса“...
Между другото, основният противник на Макрон в „превземането“ / приватизиране на Одеса са... САЩ. Не Русия, още по-малко Украйна, а Вашингтон. Американците също гледат на Одеса като на възможен плацдарм за базиране на поредния американски флот в Черно море.
И ето тук се крие това самото, заровено от някого куче, което Русия може да използва.
Американците няма да се бият за Европа. Европа няма да може да се бори сама с Москва, без САЩ, а Украйна просто не може. Няма с какво.
И това е още един детайл, който кара Макрон да действа като миротворец. Докато върви това-онова, Франция все някак ще се договори със САЩ...
За Франция е много важно да запази инфраструктурата и военните съоръжения на този град здрави и в цялост. Ето защо те ще окажат натиск върху Зеленски, той да получи поне някакво примирие. Така че Франция на дневна светлина и Франция, потъваща в здрача на нощта са две различни Франции. Точно като двата различни Макрона.
Очакваме развитието на ситуацията
Обикновено завършвам материала с някои заключения или предположения. Днес това няма да се случи.
Воюващите страни толкова са забъркали ситуацията, че е изключително трудно да се предвиди по-нататъшното развитие. Лагерът на съюзниците на Киев днес прилича на серпентариум. Наблизо лежат усойници и боа, змии и кобри и... тишина.
Топло е, има и достатъчно храна, ала инстинктите...
Някой се зазяпва малко, отпуска се и хоп – вече си храна. Въпреки наличието на твоята отрова, мускулна сила и размер. Колкото и да ви убеждават гледачите, че всички змии тук са щастливи, доволни и в безопасност, все някой, мине се не мине, изчезва, дава фира.
Ами Украйна и тези, които живеят там?.. Кой се интересува, на кого му пука за тях, освен на Русия.
Сега по отношение на френските войски в Одеса.
Мисля, че няма да видим тези смели момчета, които се разхождат по Шан-з- Елизе на 14 юли по полетата на Украйна. За френския президент е смъртоносно опасно официално да получи телата на загинали военнослужещи от Киев.
Но създаването на френски части от местното население на Украйна и съседните страни под егидата на Чуждестранния легион е напълно подходяща идея. Прилича на френска армия, но всъщност не са французи. Това означава, че никой във Франция няма да плаче, ако умрат.
Мисля, че скоро трябва да очакваме например румънска част или хърватска. Желаещите да получат френско гражданство са много.
Така че ще изчакаме развитието на събитията...
Звучи някак странно, че събитията в Украйна се планират без участието на Украйна.
Колкото и обидно да е това за украинците, такава държава вече не съществува в съвременния свят. Има територия на компактно пребиваване на украинци, но, уви, държавата вече не съществува.
Превод: ЕС