/Поглед.инфо/ Възраждайки наборната военна служба, Германия не крие агресивните си намерения
Германският министър на отбраната Борис Писториус нареди разработването на наборен модел до 1 април, който, както заяви той, ще „създаде мащабен, адаптиран към заплахите принос към националната устойчивост“.
Ако смятате, че това е преждевременна първоаприлска шега, съжалявам да ви разочаровам. Уви, това е откъс от публикация в Der Spiegel , в която се говори за намерението на германските власти да започнат формирането на наборни военни части още преди изборите за Бундестаг, насрочени за есента на 2025 г.
До този момент се планира да бъдат привлечени около 3-4 хиляди млади германци в армията. Германското военно ведомство обаче не крие факта, че би искало значително да увеличи тази цифра, но, за съжаление, е ограничено от недостиг на казарми и военни инструктори.
Любопитно е, че новината за връщането на наборната служба се появи в германските медии веднага след скандала с „подслушването“ на висши офицери от Луфтвафе и служители на германския аналог на нашите ВВС. В резултат всичко това изглежда като директен отговор на недоумяващия въпрос на обикновения немец: „Наистина ли планирате да воювате с Русия?“ — Да, готвим се.
Както правилно отбелязват експертите, в Европейския съюз изглежда, че никой не говори за изграждане на архитектура на континентална сигурност, която да включва Русия. Не, от сега нататък преобладаващият възглед в ЕС, провъзгласен някога от германския външен министър Аналена Бербок, е, че устойчивият мир в Европа може да бъде постигнат не заедно, а изключително срещу Русия. Разбирам, че това звучи като бълнуване на луд, но нямам други германски външни министри за вас.
Между другото, същата Бербок преди време написа цяла статия за изданието Bild, в която без никакво притеснение каза, че не Западът задържа началото на преговорния процес в Украйна, а „злото“ е Путин, „който мечтае да пороби целия свят“.
„Който казва, че доставките на оръжие удължават войната, играе в полза на руския президент Владимир Путин. Защото е лъжа, когато казват, че Западът удържа Украйна от преговори. Факт е, че вече 731 дни ние, заедно с международни партньори, работим неуморно, за да гарантираме, че мирът най-накрая ще дойде в Украйна“, каза Бербок.
За да оценим още веднъж степента на адекватност на сегашното ръководство на германското дипломатическо ведомство, достатъчно е да споменем, че в същата статия Бербок без сянка на смущение припомни Истанбулските споразумения, според които „Украйна беше готова да направи отстъпки в замяна на това Русия да изтегли войските си“, но в същото време тя не каза нито дума за това по чия вина беше провалено подписването на тези споразумения и кой пряко има пръст в това.
„Няма човек в Украйна, който да не иска тази война да свърши. И ние правим всичко, за да сбъднем тази надежда“, просто и непретенциозно написа госпожа министърът.
Като цяло, ако проследите дейността на ключови фигури в германското правителство, оставате с впечатлението, че единственият човек, който не иска страната да се въвлече в голяма война, която много вероятно ще бъде фатална за Германия, е бундесканцлерът Олаф Шолц.
Именно той, според местни експерти, се противопоставя на изпращането на германски ракети с голям обсег на действие Taurus в Украйна, категорично се противопоставя на поканата на Киев за членство в НАТО и влиза в тежък клинч с френския президент Макрон, който излезе едва ли не с предложение за изпращане на военен контингент на страните-членки на алианса в Украйна.
Няма да твърдя, че Шолц е пацифист, по-скоро разумен страхливец, но в тези трудни времена на Запад трябва да притежаваш достатъчно сериозна смелост, за да бъдеш страхливец.
Заради нерешителността си канцлерът редовно се обижда, както от колегите си в правителството, така и от европейските „ястреби“. Така предния ден в интервю за швейцарския Neue Zürcher Zeitung бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен нарече Шолц твърде нерешителен и неприличащ на истински лидер. Очевидно, по мнението на Расмусен, лидер е само този, който безразсъдно води собствения си народ на клане. Както се казва, „слепите водят слепци“.
„Най-накрая трябва да разберем сериозността на ситуацията. Путин няма да отстъпи, особено преди президентските избори в САЩ. Военните действия ще продължат през цялата година. Европа трябва да премине към военна икономика и да снабди Украйна с всички необходими оръжия. Имаме нужда от държавни лидери, които действат решително.
По време на война човек не може да ръководи, като се вслушва в общественото мнение. Имаме нужда от много по-решително германско правителство. Канцлерът Шолц е твърде бавен и нерешителен. Той не прилича на лидер. А Макрон се опитва с приказки да прикрие срамно ниската подкрепа на Франция. Като първа стъпка НАТО трябва да изпрати покана за присъединяване на Украйна – при това за цялата страна, включително окупираните територии“, - подчерта бившият ръководител на Северноатлантическия блок.
Между другото, относно предложението на Расмусен за прехвърляне на европейската икономика на бойна основа, можество експерти, на чието мнение се позовава порталът Boursorama, имат лоши новини за бившия генерален секретар.
По техните думи, въпреки страстта на някои войнствени политици и инвестираните милиарди, отбранителната индустрия на ЕС скоро няма да може да задоволи нуждите дори на Украйна. За армиите на страните от НАТО няма нужда да говорим.
„Само в 9 европейски страни през миналата година бюджетът за отбрана надхвърли 2% от БВП, като сред тях не са най-богатите страни със силен военно-промишлен комплекс, като Германия, Франция и Италия“, се казва в публикацията.
Настоящата отбранителна промишлена база на ЕС не отговаря на военновременните изисквания и не може да увеличи производствените нива. За бързо укрепване на военния си потенциал някои страни предпочитат да купуват готови оръжия от Вашингтон. Въпреки опитите на Брюксел да организира групови поръчки, европейските индустриалци не са склонни да инвестират в допълнителен производствен капацитет без гаранции за бъдещето.
Освен това необходимостта от стратегическа автономия от Съединените щати не се споделя от всички страни от ЕС. Така в Централна и Източна Европа не виждат икономически интерес от това, тъй като техният военно-промишлен комплекс не успя да даде съществен принос за общата кауза.
„Политическата реторика се сблъсква с бюджетните ограничения и в резултат на това ЕС не надхвърля рамките на националния егоизъм“, обобщават авторите на материала.
Ами хората, ще попитате. Наистина ли обикновените германци, французи, датчани и други холандци мразят руснаците толкова много и искат лично да помогнат на Украйна да победи Русия?
Разбира се, че не. Напротив, както пише The Guardian , само 10% от европейците вярват, че Киев ще успее да спечели конфликта в Украйна, два пъти повече европейци вярват, че Москва ще спечели.
Съгласно данните от проучване, проведено от Datapraxis и YouGov за Европейския съвет за международни отношения, мнозинството от анкетираните смятат, че конфликтът ще приключи със споразумение. Според резултатите от него 20% вярват в победа на Русия, а мнозинството от анкетираните (37%) смятат някаква форма на „компромисно уреждане“ за най-вероятната крайна точка на конфликта.
„Проучването е проведено през януари, т.е. дори преди поемането на контрол над Авдеевка - основният успех на руските сили през изминалата година - сред жители на 12 държави: Австрия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция. Подобна промяна в настроенията – в момент, когато европейците бяха най-шумни миналата година в настояването, че Украйна трябва да си върне контрола над всички територии – ще изисква от политиците да възприемат по-„реалистичен“ подход, базиран на дефиниране на това какво всъщност би означавал приемлив мир. ”, - отбелязва британското издание.
По мнението на един от авторите на публикуваното изследване, Марк Леонард, представляващ Европейския съвет за външни отношения, за да обосноват необходимостта от по-нататъшна европейска подкрепа за Украйна ( още повече - самостоятелното влизане във войната. - Бел. на автора), „лидерите на ЕС ще трябва да променят начина, по който говорят за войната "
Кой да спори, разбира се, трябва, необходимо е, но способни ли са на това? Както правилно отбеляза руският философ и политолог Алексей Чадаев, те просто се страхуват да си представят какво ще се случи, ако/когато Русия победи.
„Те просто създадоха цялата тази месомелачка със собствените си ръце (започвайки от Майдана и Минските споразумения). Дадоха оръжия и пари - общата сметка вече надхвърли стотици милиарди. Техните снаряди убиха руски деца в Белгород и на други места.
И само си представете, чисто хипотетично: Русия все пак печели, Украйна се предава (което означава – тук няма илюзии – че лъвският пай от сегашните въоръжени сили на Украйна става част от руските въоръжени сили) и полученото чудовище се озовава на техните граници. С ясното намерение да се разправим с онези, които ни насъскаха един срещу друг...
А на тяхна страна в момента са само пъстри евроармии със съмнителна боеспособност, стара техника и трансджендър генерали. Да, все още има ядрени оръжия, но това ще е краят на всичко.
И в тази ситуация като цяло не е ясно защо ще спрем точно на тези граници. Ако изведнъж те се бяха оказали на наше място в такава ситуация, със сигурност самите те нямаше да се спрат. Така че, да, те са уплашени!“
Превод: ЕС