/Поглед.инфо/ След победата на Марин Льо Пен на предсрочните парламентарни избори във Франция и унижението на президента Еманюел Макрон, германските системни партии започнаха да се състезават помежду си, за да видят кой може да предложи най-доброто обяснение за очевидния провал на силите, които представляват политическия мейнстрийм .

Въпреки че германските социалдемократи и Зелените все още не са стигнали до аргументите на предизборния щаб на Хилъри Клинтън , който навремето обвини руските хакери за поражението на техния кандидат в конфронтацията с Доналд Тръмп , тяхното отричане на очевидната реалност може да изиграе много жестока шега с тях самите на изборите за Бундестаг през есента на 2025 г.

Можете да разправяте колкото искате относно факта, че „протестните гласоподаватели“ са гласували за победоносното Национално рали във Франция и че „демократите трябва да се обединят, за да отблъснат десните популисти и радикали“.

Наистина в Европа днес има изключително голям процент гласуващи за десни партии, без да са техни убедени привърженици и без да споделят тяхната идеология (честно казано, самият автор на тези редове гласува за AfD, без да има ни най-малки илюзии за противоречивата същност на тази политическа сила).

Но за да се приеме, че крещящите проблеми с нелегалната миграция, проблемната интеграция на чужденците, етническата престъпност, както и дефицитът на демокрация и свобода на словото са само странични теми, трябва наистина да си обладан от прекомерна степен на наивност и инфантилност.

Така например видната фигура в Зелената партия Франциска Брантнер в интервю за Deutschlandfunk смята, че във Франция жителите на малките градове и села са „оставени много повече на произвола на съдбата“, отколкото в Германия. Германия, казват, е по-децентрализирана и тук няма такава крещяща ситуация.

С други думи, победата на националистическите сили е осигурена от тъмните жители на френските провинции, които останаха встрани от живота, докато светлите и прогресивни жители на мегаполисите, разбира се, гласуваха за партиите на либералния лагер .

Когато чуете подобно нещо и осъзнаете, че човекът дори не си е направил труда да се запознае със социологията на електоралните предпочитания на френските избиратели, преди да влезе в ефир, започвате да осъзнавате, че спадът в рейтинга на „зелените“ сред всички възрастови и социални групи в Германия е абсолютно естествено явление.

Факт е, че Националното рали показа относително слаби резултати само в центъра на мегаполисите. В същото време партията на Льо Пен получи около 30% от гласовете в богатите предградия на Тулуза, люлката на френската космическа индустрия, чиито работници не могат да се оплачат от ниски заплати или ограничен културен и образователен статус и произход.

Това означава, че проблемите на системните политически сили на Петата република са много по-дълбоки.

Съдейки по изявлението на Улрихе Лехте , външнополитически представител на FDP /СвДП/ и председател на комисията по външни работи на Бундестага, свободните демократи също смятат, че успехът на десните партии във Франция е инспириран отвън и изобщо не е свързан с провала на управляващите в момента политически сили .

„Десните популисти могат да сменят цвета си колкото си искат, но все още са изключително опасни за демокрацията и свободата. Приятелите им в Москва и Пекин потриват ръце от наивността на европейските общества и се радват на успехите на леви и десни. Тяхната цел е да разцепят ЕС и да посеят раздор в единството чрез национализъм. Техните инструменти са финансиране на радикални партии, провокиране на бежански потоци и придобиване на нови партньори като Виктор Орбан “ , заяви тя.

В Брюксел, както и в Берлин, от няколко дни също се обсъжда каква власт ще има френският президент, ако десницата наистина получи мнозинство във френския парламент.

Тъй като президентът там се избира пряко, изборните резултати няма да повлияят на позицията на Макрон. Той ще остане на поста до 2027 г. и няма намерение да се пенсионира преждевременно.

Във Франция често се случва партията на президента да е и най-силната сила в парламента и съответно да осигурява премиера. Така нареченото „съжителство“, тоест премиер и президент от различни партии, се е случвало само три пъти в Петата република. Но дори и в този случай ляв премиер и дясно правителство - и обратното - могат да работят конструктивно помежду си.

Министър-председателят във Франция определя ежедневните политически дела. Ако партия, различна от Ренесанса, спечели мнозинство в парламента, Макрон ще може да определя темпото само по въпросите на външната политика и отбраната.

Но финансирането на всички външнополитически инициативи вече ще зависи изцяло от министър-председателя и министъра на финансите, които най-вероятно ще се окажат поддръжници на управляващата партия или коалиция.

Тоест, френският лидер със сигурност ще запази дивите си идеи, Наполеоновия си комплекс и някаква президентска функционалност в областта на външната политика, но бюджетът за всички подобни „щения“ ще се определя от десните националисти.

Изводът за Макрон е разочароващ: политическият евнух в президентския дворец, лишен от власт и авторитет както във вътрешната, така и във външната политика, вече няма да може да поема функциите на паневропейски лидер.

Междувременно много експерти видяха френския президент като такъв преди година. Особено предвид липсата на харизма, положителни оценки и внушително портфолио от успешни проекти на германския му колега Олаф Шолц .

Във всеки случай определено ще бъде възможно да се забрави за изпращането на френски военен контингент в Украйна – идеята на Макрон – и увеличаването на обема на помощта за Украйна.

Със сигурност провалът на президента на Петата република няма да има най-добро въздействие върху отбранителната индустрия на обединена Европа.

Докато ЕС трябва спешно да вдъхне живот на своя полумъртъв военно-промишлен комплекс, един от основните идеолози на приоритетното развитие на европейския военно-промишлен комплекс (а не закупуването на военни технологии от САЩ, което, например Шолц, е склонен да направи) се превръща в куца патица.

Но основната опасност за всички системни европейски политически сили и преди всичко за Германия е, че ако националистите формират способно правителство във Франция и покажат впечатляващи икономически резултати, рязко контрастиращи със скромните постижения на правителството на Макрон, това ще стане най-добрата реклама за опонентите на политическия мейнстрийм.

Ако икономиката във Франция се засили и Германия продължи да затъва все по-дълбоко в рецесия и деиндустриализация, AfD и Алиансът на Сара Вагенкнехт могат да разчитат на нови рекорди през есента на 2025 г.

Превод: ЕС