/Поглед.инфо/ Интересни събития се случват днес в страните от Източна Европа. Свикнали сме, че вниманието ни е най-насочено към ситуацията в Украйна. Ясно е. СВO пряко или косвено засяга почти всеки руснак. Роднина, приятел, познат, познат на познат и др. Дори бих казал така, всеки руснак има свой войник, който се бори срещу фашизма в Украйна.

Но освен Украйна, не по-малко важни събития се случват в близост до границите с другите ни съседи. От Далечния Изток, Япония и Корея до Финландия. Глобалният Запад наистина напредва навсякъде, създавайки огнища на напрежение по нашите граници. Задачата е да се раздели руската армия и по този начин да се отслаби като цяло.

Но, според мен, конфронтацията между Беларус и Полша става най-опасна за нас днес. Много хора казват, че Полша се готви да заеме мястото на Украйна, която „загина в неравна борба“ с Русия. Разбира се, Варшава няма да може директно да се противопостави на Москва. Поляците научиха добре урока на Турция. Виж, да се организира „разправия по комшийски“ с Беларус обаче е съвсем реалистично.

Между другото, президентът Лукашенко говори за подобно развитие на събитията в свое интервю съвсем наскоро. Провокация, без значение кой я е организирал и извършил. След това една малка война, която се развива в голяма, световна война, последна за човечеството или дори за планетата… Няма да говоря днес за това какво може да стане.

Струва ми се, че сега е по-важно да анализираме защо Варшава ще стане толкова активна? Защо поляците започнаха да действат по същия начин, както наскоро започна Киев след преврата от 2014 г. Но най-важното, имаше ли нещо подобно в историята на Полша и до какво доведе?

Сега ще кажа нещо много спорно. По манталитет ние и поляците сме много близки. И ние, и поляците често сме нападани от някого отвън. И винаги героично прогонваме този „някого“ от нашите земи. И с векове не можем да разберем: защо ни налетя именно нас тази напаст?

А сандъчето с разгадката се отваря просто ... Както винаги. Докато живеем нормално, без желанието за пореден път „целия свят на насилието да разрушим...“, никой дори не мисли да ни нападне. Но щом решим да разберем кое княжество е най-важното, кой цар трябва да бъде след Грозни, дали изобщо ни трябва цар или Черно море и т.н...

Веднага след като ние сами се оклепаме до ущите в нашата страна, ние сами започваме някакъв раздор. И винаги има „приятел“, готов да помогне на една от страните. И тогава Русия пак отива към бездната и играе като каскадьор: ще паднем ли, няма ли да паднем... Имахме късмет. Не ние паднахме, а Полша падна. И не веднъж. Говоря за разделите, които е преживяла страната през своето съществуване.

Въпреки че не, не е точно така. Тогава, в Древна Рус, през Средновековието и дори по време на революциите и Гражданската война от началото на 20 век, ние спасихме страната. Но през 1991 г., когато се допусна разпадането на СССР, струва ми се, че държавата все пак беше разрушена. Може да ми се възрази, че през 1917-1922г. някои западни територии се отцепиха от историческа Русия.

Да, но тогава отпаднаха "чуждите тела". Територии, които не са исторически свързани с Русия. През 1991 г. руските територии ни напуснаха. Тези земи, където дори местните етнически групи се появиха до голяма степен благодарение на Русия. Ето защо раздялата е толкова сложна и досега ...

Котката отново си чеше гръбнака...

Колко много се изговори и изписа вече за това, че поляците не се учат от грешките си. Аз лично бих казал, че се учат, но паметта им е много къса. И колко време мина от последното разделяне на Полша... 1939 г. беше много отдавна. На очевидците, ако са още живи, все пак трудно им се вярва. А съвременните полски историци измислиха друга история, удобна за съвременните полски политици. Точно както направиха съвременните украинци.

Анализирайки плановете на полските власти за мащабни покупки на американски хеликоптери и танкове, неволно стигате до извода, че Варшава отново готви страната за поредния раздел. Само че сега поляците се канят да воюват с нас и с беларусите. Най-малкото смятат да разположат Ейбрамс и Апачи на източния фланг. Между другото, там ще бъдат изпратени и южнокорейските танкове K2 Black Panther, бойните самолети FA-50 и системите HIMARS.

Официалното обяснение на Варшава относно мащабните покупки изглежда доста нелепо. „Потенциална заплаха от Минск“... Беларус срещу Полша... Беларус (+ Русия) срещу Полша (+ НАТО)...

Но в бъдеще, в случай на успешно политическо приспособяване за поляците след края на войната в Украйна, Варшава може да зине челюстите си срещу руския Калининград и западните територии на Беларус. Разбира се, днес подобни планове изглеждат някак фантастични, но... Полша реши да играе дългосрочно.

Пробният камък - изграждането на групировката на източната граница до 10 хиляди души, вече е поставен. Населението го преглътна спокойно. И сега министърът на отбраната на Полша много оптимистично обещава, че след две години срещу Беларус ще се изправи „най-силната армия в Европа“, наброяваща 170 хиляди души! ..

Веднага се сещам за скорошното интервю на президента на Беларус Александър Лукашенко с украинския журналист Панченко. Е, какво лошо каза Лукашенко? Има ли опасност от нова война? Дори полската армия да не отиде в Беларус, къде е гаранцията, че няма да отиде в Западна Украйна?

Варшава очевидно се опитва да измести Германия като водещ военен съюзник на САЩ в Европа. И Бон разбира това много добре. Германците обаче не могат открито да се съпротивляват на поляците. Твърде много бяха вкарани във войната в Украйна. Това означава, че твърде много вече е безвъзвратно загубено. Германия на практика се превърна в "нова (още една) Италия".

Историческа памет имат не само поляците

Странно е да се пише за това, но поляците наистина вярват, че само те помнят кой, какво и кога е отнел от държавата им. В същото време те напълно забравят какво получи Полша в резултат на войни и други събития, които се случват в света. Такава е паметта, особено полската.

Освен това, на въпроса какво да правим с бившите германски земи, следва доста идиотски отговор: „Германците не предявяват претенции към нас! ..“ Разбира се, не го правят. Просто защото отвъдокеанските хазяи и на двете държави ги държат много здраво за вратовете. Те наистина „не предявяват“, но помнят.

Малко хора си спомнят как съвсем наскоро Германия накара поляците да млъкнат след исканията им за репарации за Втората световна война. Да, беше направено доста грациозно. Германците все още се страхуваха от реакцията на САЩ. Но как твърдо! Буквално едно-две изявления и полското външно министерство замлъкна.

Днес въпросът за изхода на войната отново е поставен доста сериозно. И във Варшава, и в Бон са наясно, че лидерът на Европа, главният съюзник на Вашингтон, може да бъде не само военен, но и икономически лидер.

Въпреки всичко, което направи германският канцлер през последните години, страната му все още остава икономическият лидер на ЕС, основата, ако искате, на същия този съюз. За да изхвърли ФРГ от това място, Полша има само един начин - да стане европейски център на въглеводородите. Най-просто казано, да се превърне в основен пункт за приемане и разпределение на американския втечнен газ.

И тук отново възниква въпросът за германските територии, подарени на поляците от Сталин. По-специално, в кулоарите на полското и германското външно министерство се води много ожесточена война за полското пристанище Свиноуйсце /Swinoujscie/, бившето германско пристанище Свинемюнде /Swinemünde/.

Мисля, че дипломатите в лични разговори си напомнят и за други полски (германски) пристанища, като Гданск (Данциг)...

Не мисля, че при успешен за Германия сценарий германците ще останат безучастни към тези пристанища и окупирани земи. Мисля, че Варшава разбира това. Но механизмът работи. Заповедта за лай към Русия е получена. Този лай толкова развълнува самите поляци, че, както виждам, те решиха да предизвикат конфликт с Беларус.

Раздел шести или...

В много отношения това, което написах по-горе, все още е малко забележимо за европейския и руския обикновен човек. Същите тези коридори, тъмните коридори на външното министерство, пазят много тайни, повечето от които ще останат тайни завинаги. Потомците ще бъдат изненадани да прочетат за глупостите, които правим днес.

Вземете поне пристанището на Свиноуйсце, за което споменах. Пристанището се намира на остров Узнам (Узедом). Островът принадлежи на Полша и ... Германия. Освен това по-голямата част от острова е немска. И там живеят много повече германци, отколкото поляци. Но Полша планира да разработи структури за приемане на втечнен газ там ...

Не знам къде е границата на изостряне на ситуацията, до която могат да стигнат полските власти. Вярвам, че спирачката им ще проработи, но... Тя не проработи за киевските политици... Но е ясно, че външната политика, провеждана от президента и правителството на Полша днес, обрича Полша на ново разделение.

Глупавите санкции и още по-глупавата риторика на полското ръководство ни поставят пред задачата да осигурим нормален живот в руския регион с център Калининград... Трудно ни е да поддържаме анклав и затова ни трябва сухопътен коридор. Е, това е така, между другото, мислим си за какво ли не.

Германците мислят по същия начин. Портовете трябва да бъдат върнати. Одер трябва отново да стане немска река. И така нататък. Германците имат много оплаквания. И ако по-рано, по време на съществуването на СССР, Германия и Япония бяха страни със стигмата на войнолюбци, днес Западът е „забравил“ за това. Време е Германия да си отмъсти...

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?