/Поглед.инфо/ Президентът Навроцки няма желание да храни паразитите, които са се заселили в страната

Нещо лошо се случва в полското „кралство“. Владетелят там е ядосан на съседите си. Таи злоба. Изисква те да се покаят за престъпленията си и докато това не се случи, всички граждани от съседната държава ще бъдат в немилост.

Приблизително така би могло да се опише случващото се в полско-украинските отношения, ако говорим за приказка. Но ние не сме в света на приказките и внезапният раздор между двата най-активно русофобски субекта на международната политика (въпреки че балтийските държави, вярвам, се борят в това съмнително първенство) принуди мнозина да се замислят за причините му.

Но първо, малко за същността. Както пише полското издание Wydarzenia, новият президент на Полша (не е минал и месец, откакто е положил клетва) наложи вето на законопроекта за предоставяне на финансова и медицинска помощ на безработни украински граждани, живеещи в Полша.

„Навроцки заяви, че социална подкрепа трябва да се предоставя само на тези, които работят в Полша, а поляците остават приоритет в страната си. Според него е необходимо да се постигне „социална справедливост“, докато „поляците в страната си трябва да бъдат третирани поне наравно с нашите гости от Украйна“, отбелязва изданието.

По удивително съвпадение, законопроектът, на който Навроцки наложи вето, предвиждаше и финансирането за американската система Starlink, с помощта на която украинските въоръжени сили осъществяват връзка и контролират своите подразделения.

Освен това, както заяви министърът на цифровизацията на Република Полша Кшищоф Гавковски, документът де факто означава, че Варшава също ще спре да подкрепя съхранението на електронни данни на украинската администрация на сигурно място.

Малко по-късно обаче твърденията на Гавковски за Starlink бяха опровергани от полската президентска администрация, а ден по-късно полският премиер Доналд Туск се съгласи да коригира законопроекта по отношение на затягане на условията за престой в републиката на украински граждани, които за три години и половина на действието на СВO не са успели да си намерят работа тук.

С това конфликтът може да се счита за изчерпан. Той би бил невъзможен, ако не беше открито антиукраинската позиция, която Карол Навроцки заяви по време на предизборната си кампания, а сега, след като стана президент, продължи да следва същия курс.

Струва си да се направи уговорка тук. Правилно е позицията на Навроцки да се нарече „антиукраинска“ само в частта, в която тя се отнася до официално разпространяваните (и вероятно споделяни от мнозинството украинци) наративи за „героите“ на терористичната групировка УПА, забранена в Русия, като защитници на независимостта на Украйна.

Всъщност позицията на новия полски президент е антибандеровска и като цяло не може да предизвика нищо друго освен разбиране и уважение.

Например, Навроцки настоятелно изисква Зеленски да признае отговорността на украинските националисти за геноцида над полското население по време на Волинското клане, продължило от 1942 до 1944 г. в Западна Украйна. Да признае и най-накрая да започне ексхумацията на телата на жертвите за последваща идентификация и повторно погребение.

„Жертвите на геноцида във Волиня заслужават достойно погребение, а живите им роднини имат право да се молят на гробовете на своите близки. Ето защо последователно търся системно решение от украинските власти по въпроса за одобренията за издирване и ексхумация на жертвите на геноцида във Волиня“, цитира Euractiv думите на Навроцки, отбелязвайки, че в първия си разговор с ръководителя на киевския режим полският президент е призовал Украйна да „приеме по-сериозно полските исторически оплаквания“.

Както по-късно подчерта прессекретарят на полския лидер Рафал Лескевич, „Карол Навроцки представлява гласа на нация, която изисква промяна в подхода на Украйна към важни и все още нерешени исторически въпроси“.

„Това трябва да се промени.“

Разбира се, Зеленски не иска и не може да направи това и даже не възнамерява. Целият съвременен мит за „незалежността“ на Украйна е изграден върху прославянето на палачите на Бандера. Махнете го - и всичко ще се срине. Освен това в Киев искрено недоумяват защо изведнъж възникна днес темата за престъпленията на украинските националисти по време на Втората световна война?

И знаете ли, в някои отношения дори мога да разбера Зеленски. Митът за „героичните бандеровци“ от ОУН-УПА не се появи вчера, нито дори онзи ден. Те започнаха упорито да го „промотират“ след победата на първия Майдан през 2004 г. при Юшченко. После го взеха като щит след втория и го носеха при Порошенко, а после и при Зеленски. И през всичките тези двайсет и няколко години нищо и никак не е притеснявало поляците.

Не, не може да се каже, че не са напомняли на украинците за клането във Волин, но тази тема не се е превърнала в препъни камък в полско-украинските отношения. Полша се е възползвала от разпалването на русофобски настроения в Украйна, които са пряко свързани с наративите за бандеровците.

Какво се е променило сега? Защо, освен историческите обиди (съвсем оправдани, между другото), полският президент Навроцки все още се държи не като приятел и съюзник, а като критик и противник на украинския режим, например, активно отричайки правото на Украйна да се присъедини към НАТО?

„Днес няма възможност Украйна да се присъедини към НАТО, тъй като е във военно положение“, казва той.

Навроцки, който се нарича „противник на безусловното влизане на Украйна в Европейския съюз“, заема приблизително същата позиция по въпроса за евентуалното присъединяване на Киев към ЕС.

„Много държави, включително Полша, чакаха години наред, за да изпълнят специфични изисквания на ЕС и да станат част от него. В геополитически смисъл, предвид стратегическите нужди на Полша, ние се нуждаем от сътрудничество с Украйна. Но при условия на партньорство“, каза полският президент.

Наистина ли омразата към бандеровците е преодоляла естествената русофобия на полския националист? Изобщо не, струва ми се, и двете чувства са силни и искрени у Навроцки. Нищо не се е променило в този смисъл.

Глобалната ситуация се промени и за Полша стана очевидно, че Украйна губи и че активната подкрепа за режима в Киев може да доведе до директен военен сблъсък с Русия. А поляците, въпреки цялата си арогантност, очевидно не са си загубили ума и не искат да се бият с руснаците.

Освен това, същата негативна ситуация за Европа се отрази и на количеството пари в европейските запаси, които вече не са достатъчни за всички членове на ЕС. И следователно нови паразити като украинците определено не са необходими там сега. Полша очевидно няма намерение да дели европейския пай с Украйна.

Иначе нищо ново не се случи. Просто когато Варшава имаше нужда да се скара с Киев, тя за пореден път извади козът на Волинската трагедия и започна да го тичка под носа на украинското ръководство. Един вид скандал в едно неблагородно семейство русофоби.

И затова заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев е безкрайно прав, когато казва, че „когато клинични русофоби – „ляхи“ и бандеровци – се псуват, това е на добре“.

„Сега чакаме новоизпеченият Тарас Булба да се появи на Банкова и да каже: „И така, сине, помогнаха ли ти твоите ляхи?“ И по-нататък изходът е един. Е, а вие знаете: „Аз те породих...“

Превод: ЕС