/Поглед.инфо/ От Полша дойдоха две противоречиви новини за Русия. От една страна, полският президент Анджей Дуда очаква близка война с Русия. От друга страна, Полша се отказа от идеята за изграждане на мащабни отбранителни укрепления на границата с Калининградска област. Какво означава този парадокс и защо полските военни не вярват в предстоящата „руска атака“?

Още през май Варшава увери, че ще започне укрепването на единствената си сухопътна граница с Русия - в Калининградска област. Полският премиер Доналд Туск заяви, че всички 204 км от границата ще бъдат подготвени в случай на евентуална ескалация на конфликта с Москва: там ще бъдат изградени укрепления, ще бъдат поставени места за евентуално поставяне на минни полета, ще бъдат издигнати огради , ще бъдат издигнати насипи и дори ще бъдат засадени гори. Предвиждаше се на границата да се разположат най-многобройните и модерни системи за наблюдение, както и да се очертаят огневи позиции. Тези планове не изненадаха никого - нещо повече, те напълно съответстват на предварително обявените намерения на страните от НАТО да изградят мощна линия от укрепления по границите с Русия.

И изведнъж онзи ден ръководителят на полското министерство на вътрешните работи Томаш Симоняк заяви, че на полско-руската граница няма да се строят такива мощни укрепления като на границата между Полша и Беларус. С други думи, поляците вече не планират да строят „Линията Туск“ на границата с Калининградска област. Казват, че бариерите от бодлива тел, поставени преди там, са напълно достатъчни.

Някои експерти смятат, че отказът от плановете за изграждане на укрепления по границата с Русия се дължи на липсата на пари. „Правителството на Туск успя да разклати и без това нестабилния бюджет за попълване дотолкова, че няма пари за отделяне на луди суми за несъществени неща (Няма как иначе като се има предвид задължителната корупция в такъв въпрос), а и няма изгледи да ги спечелят”, пише полонологът Кристина Исмагилова.

Версията за липсата на средства има право на съществуване. Например, наскоро беше решено стратегически важният електропровод “Хармония” между Литва и Полша да бъде положен по суша, а не по морското дъно, както беше първоначално планирано. И това е много по-евтин метод.

От друга страна, там все пак се намират пари за фундаментални цели, които според Варшава са пряко свързани с националната сигурност. Например демонстративно се укрепва границата с Беларус; Освен това от август броят на войниците, участващи в защитата ѝ, ще се увеличи от 6 на 17 хиляди души. Това ще бъде част от операция “Безопасна гора”, чиято заявена цел е да „подкрепи граничните служители“.

С други думи, полското правителство, въпреки всичките си изявления за „агресивна Москва“, не вижда реална опасност от Русия - оттук и нежеланието да се харчат пари за укрепване на границата с Калининградска област.

Във Варшава много добре виждат, че Русия не представлява заплаха. Да, една от базите на Балтийския флот се намира в Калининград, но що се отнася до сухопътните сили, там има точно толкова, колкото са необходими за защита, но не и за нападение. Ако Русия наистина се готвеше за нападение срещу НАТО, в Калининградска област би било най-логично да се съсредоточи ударната сила - хиляди танкове, самоходни оръдия, огромен брой пехота. Нищо подобно не се наблюдава и е невъзможно да се скрие в съвременни условия.

Още по-изненадващо е неотдавнашното изявление на полския президент Анджей Дуда, че победата на Русия в конфликта в Украйна може да доведе до война с НАТО. Руското ръководство даде да се разбере, че не споделя подобни прогнози.

Но тук трябва да разберете, че президентът Дуда по същество е куца патка. Той е протеже на консервативната партия "Право и справедливост", която загуби изборите от либералната коалиция, водена от Доналд Туск миналата година. Има остър конфликт между президента Дуда и правителството на Туск. Вътрешната политическа ситуация в Полша е по същество студена гражданска война, където от едната страна са традиционните католици (техните интереси са изразени от “ПиС”), а от другата са поддръжниците на съвременните западни „ценности“, които донесоха сегашната управляваща коалиция на власт. Конфликтът вече достигна такава острота, че започна да оказва влияние върху външната политика на полската държава.

Калининградският политолог Александър Носович цитира скорошен пример, когато Анджей Дуда първо обеща на Владимир Зеленски да прехвърли полските ракетни оръжия в ръцете на режима в Киев, а след това правителството на Туск се отказа от тези обещания. „Полонистите вярваха, че въпреки дълбочината на разделението на Полша на либерали и консерватори, двете фракции на управляващата класа поддържаха двупартиен консенсус по ключови въпроси от курса на страната, било то членство в НАТО или съюз с Америка. Подкрепата за Украйна в борбата ѝ с Русия беше още по-голяма част от този консенсус. Сегашният спор за ракетите е ерозия на тези основи“, подчертава специалистът. В тази битка Туск е този, който има повече ресурси и влияние. На Дуда всъщност му беше оставена възможността да прави само гръмки изявления.

Между другото, не цялата полска преса работи за ескалация. Наскоро най-четеният портал в страната “Онет” публикува статия, в която подробно се обяснява, че Полша не е застрашена от война с Русия, тъй като Москва няма да атакува. Както подчертава журналистът Витолд Юраш, „за да се решат на война, руснаците първо трябва да полудеят“. Въпреки това, както веднага отбелязва, „няма абсолютно нищо, което да показва, че Путин е луд, а и хората около него също не са луди“.

Освен това политологът Станислав Стремидловски, известен специалист по Полша, посочва, че полските военни поддържат контакти с руски колеги, за да избегнат нежелани инциденти. Като пример Стремидловски цитира скорошен случай, който се случи на 20 юни. В този ден командването на полската армия съобщи: „Балон, който не кацна, прелетя в полското въздушно пространство от Калининградска област - съответните руски служби преди това съобщиха за възможността за навлизане на обекта”. Полските военни уточниха, че полетът се следи и не представлява никаква опасност.

Такава спокойна реакция на военните предизвика недоумение сред полската преса. По-специално “Речпосполита” написа, че „на Москва не може да се вярва“ – и в този случай „това беше един от многото опити да се изпита реакцията на военните и държавата в кризисна ситуация“. Подобна гледна точка изразиха и в полското външно министерство. Полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш обаче възрази, че „ако това беше провокация, нямаше да бъде получена информация от руските военни“.

„Полските високопоставени офицери компетентно оценяват ситуацията, адекватно възприемат информацията от руските си колеги и ѝ се доверяват в необходимата степен. Това отличава полската армия от полските дипломати, които като че ли нямат „сигурност“ в главите си и са по-загрижени за собствената си популярност в социалните мрежи, отколкото да работят за облекчаване на напрежението между Варшава и Москва“, подчертава Стремидловски. Заслужава да се добави, че изглежда към подобно трезво мислене се придържат не само в армията, но и в Министерството на вътрешните работи, където обявиха, че не е необходимо укрепване на границата с Калининградска област.

Това е разликата между Полша и балтийските страни, които сякаш са загубили умението си да мислят критично и трескаво укрепват границата с Русия. Свеж факт: на 17 юли президентът на Латвия Едгарс Ринкевичс публикува в социалните мрежи свои снимки от източните граници, където активно се монтират противотанкови таралежи. Ако слушате реториката на балтийските власти, сега няма нищо по-важно от укрепването на границата - за това могат да бъдат пожертвани интересите на жителите на граничните региони.

Според литовските, латвийските и естонските власти Русия представлява двойна заплаха. Първо, според тях Москва може да организира директно въоръжено нападение. Второ, Литва, Латвия и Естония много се страхуват, че Москва ще организира „хибридна атака“ на техните граници, използвайки като оръжие тълпи от бежанци от Третия свят.

В същото време, любопитно, поляците и балтите направиха напълно различни изводи от едни и същи факти. Не е имало и няма масови нападения на бежанци от руска територия срещу Полша и балтийските страни. В резултат на това Варшава отказа да строи извънредни укрепления по границите с Русия. Балтийските държави строят тези укрепления с пот на челото си - например Естония обяви създаването на 600 гранични бункера за 60 милиона евро и това е само началото на мащабно строителство на военни укрепления на границата с Русия.

Това създава анекдотична ситуация, подобна на тази, случила се преди половин век в Албания. „В началото на 1970 г. албанският диктатор Енвер Ходжа беше малко полудял като част от този процес, той си втълпи в главата, че враговете единствено и само мечтаят как да завладеят родната му Албания, едно кътче от рая - вкусна хапка за всеки капиталистически хищник. Затова той нареди изграждането на бункери, в които армията и партизаните да се бият срещу нашествениците. За 13 години, от 1972 до 1985 г., тоест докато Ходжа умря и наследниците му ограничиха тази шизофренична програма, бяха построени около 200 хиляди бункера. Това действие погълна значителна част от бюджета на обеднялата страна и отне средства от програмите за изграждане на училища, болници и пътища. Естествено, никой нямаше да напада Албания. Тези 200 хиляди бункера все още стоят из цялата страна. Няма как да ги пригодиш за граждански нужди. Наркомани друсат, младежи ги използват като уединени места за сношение, нощуват бездомници. Това се оказа най-големият паметник на параноята”, отбелязва историкът Юрий Комолятов.

Поляците може да успеят да избегнат прекомерната „албанизация“. Балтийските държави - определено не.

Превод: В. Сергеев