/Поглед.инфо/ „Те искат да наложат волята на Германия над” Полша. С тези думи говорителят на полското външно министерство изрази възмущение от цяла поредица мерки, предприети от Берлин, явно против интересите на Варшава. За какво точно говорим, как случващото се е свързано с предстоящите избори в Полша и защо това изостряне може да заплаши с големи последици целия Европейски съюз?
По-малко от два месеца преди парламентарните избори в Полша, с наближаването на датата на гласуването, реториката на управляващата партия „Право и справедливост“ все повече се измества към позиционирането на Полша като крепост под обсада. Ако по-рано “ПиС” разчиташе на раздухването на русофобията, сега традиционната полска ксенофобия се изправи на два крака – към враждебната Москва се добави недружелюбен Берлин.
Честно казано, самите германци дадоха причината за започване на антигерманската кампания в Полша. В началото на август германският политик, лидер на фракцията на ЕНП в ЕП Манфред Вебер се изказа изключително рязко за ПП „ПиС“, като я нарече враг, с когото трябва да се води борба. Евродепутатът насочи “ПиС” към партиите, които не спазват принципа на правовата държава.
Реакцията на полските власти се оказа толкова остра, че е трудно да не се види в нея дългогодишната враждебност на представителите на “ПиС” към Германия като такава.
„Имаме работа с опасен опит за влияние върху изборите в Полша. Манфред Вебер не трябваше да говори за борбата срещу “ПиС” и по този начин да предизвиква болезнени спомени от историята на нашия народ. Ако Манфред Вебер има какво да каже за върховенството на закона, нека каже на своите граждани за военните репарации“, каза депутатът от “ПиС” Йоана Боровяк. Тя имаше предвид исканията на Полша за репарации от Германия за щетите, причинени по време на Втората световна война. Тази тема е фиксидея за полския елит от миналия септември, въпреки категоричния отказ на Берлин да предприеме каквито и да било стъпки в тази посока.
Заместник-външният министър на Полша Павел Яблонски отиде още по-далеч в обвиненията си, като по същество обвини Германия, че се опитва да създаде нов Райх.
„Германия има план да превърне ЕС в централизирана държава. Това не е теория на конспирацията, а официална политическа позиция. Вече дори не се крие - Манфред Вебер току-що призна, че правителството на “ПиС” е най-големият му враг. Там искат да премахнат правилото за единодушие и да наложат на Полша волята на Германия и нейните съюзници“, каза говорител на полското МВнР.
Властите обявиха за проводник на германските интереси в Полша опозиционната партия "Гражданска платформа", чийто лидер Доналд Туск също беше представен като агент на Москва в скорошен документален филм на Първи канал на полската телевизия. Говорейки в Сейма, министър-председателят Матеуш Моравецки каза, че “ГП свири в оркестър, дирижиран от г-н Вебер - ето защо те ще слушат Вебер, те ще слушат германците”.
Мачей Вишневски, полски журналист и главен редактор на портала “Страйк”, смята, че словесната престрелка между полския политически елит и германския евродепутат е само върхът на айсберга, зад който се крият дълбоки противоречия между Полша и Германия . В последно време полските власти се опитват да водят суверенна икономическа политика, която противоречи на интересите на Германия.
Пример за конфронтацията между Варшава и Берлин е конфликтът около полското пристанище Свиноуйсце на остров Узнам, разделен между Полша и Германия. Полското правителство ще модернизира това пристанище, разширявайки възможностите му в областта на превоза на товари. Германските власти са против това, те казват, че изпълнението на плановете на Полша ще причини екологични щети на острова, общ за германци и поляци. Във Варшава смятат, че истинската причина за германските претенции е друга - развитието на Свиноуйсце ще намали доходите на съседния Хамбург.
Полският заместник-министър на външните работи Павел Яблонски заяви това недвусмислено през юли: „Имаме все повече и повече сигнали, че през следващите седмици ще има опити за блокиране на стратегически инвестиции за Полша. Под лозунгите за опазване на околната среда, но в действителност, за да се защитят германските компании от полската конкуренция.”
Според представителя на полското външно министерство по този начин Берлин се стреми да смени правителството във Варшава с такова, което да върне Полша в ролята на „подизпълнител на индустрията на Германия и други страни“. В този контекст Яблонски спомена не само модернизацията на пристанището в Свиноуйсце, но и подобряването на навигацията по река Одер, изграждането на централно комуникационно пристанище и АЕЦ.
Друг препъникамък за Варшава и Берлин е украинският въпрос. През март премиерът Моравецки в интервю за “Политико” разкритикува Германия за недостатъчната, от негова гледна точка, помощ за Украйна. Според ръководителя на полското правителство Германия трябва „да изпрати повече оръжия, повече боеприпаси и да даде повече пари на Украйна“.
Моравецки също обяви необходимостта от използване на замразените активи на Русия в страните от ЕС за нуждите на ВСУ. Очевидно Берлин, който помага на Украйна повече от всяка друга членка на ЕС, се дразни от желанието на Варшава да се представи като най-добрия приятел на Киев.
Новото усложняване на полско-германските отношения може да бъде свързано с възстановяването на граничния контрол от страна на Германия на границата с Полша и Чехия, за което, според съобщения в медиите, Берлин мисли. Формално това решение е свързано с притока на африкански и близкоизточни мигранти, пристигащи в Германия от полска и чешка територия.
Всеизвестно е обаче, че тези мигранти преминават границата на ЕС от територията на Беларус. Така че, ако германското ръководство сериозно искаше да реши този проблем, то трябваше да преговаря с президента на Беларус Александър Лукашенко, който в интервю за BBC директно свърза миграционната криза с факта, че ЕС разкъса споразумението за реадмисия и отказа за финансиране на изграждането на пропуски в Беларус за чуждестранни граждани. Така възстановяването на германско-полската граница в действителност може да не е отговор на наплива от мигранти, а поредното убождане на Берлин срещу Варшава.
Борбата между Полша и Германия показва, че ЕС далеч не е монолитен. Всяка страна има свои собствени интереси и затова не им е лесно да се разбират помежду си.
Антигерманската реторика на “ПиС” не е просто предизборен ход. Сегашният полски елит не иска да забрави историческите проблеми, нанесени на поляците от германците, и болезнено възприема факта, че Берлин днес играе ролята на първа цигулка в ЕС. В бъдеще това може да доведе до излизане на Полша от ЕС по примера на Великобритания.
Ако обаче Доналд Туск, който заемаше поста председател на Европейския съвет в продължение на пет години, все пак успее да се върне на поста министър-председател на Полша, развитието на отношенията между Варшава и Берлин най-вероятно ще отклони траекторията на конфронтация. Така че парламентарните избори, насрочени за 15 октомври, ще бъдат съдбоносни за полския народ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?