/Поглед.инфо/ Индустриалната революция в Англия и Холандия, и в по-малка степен в Северна Германия и Скандинавия, е придружена от експлозивен ръст на градското население, заето в манифактурите и, съответно, напускане на селското стопанство. Всички тези хора се нуждаят от нещо за ядене, а Полша има земи, които дават изобилни реколти от пшеница. Е, Лвов, като търговски град насред фермите на полските земевладелци, естествено се превръща в център на експортната търговия със зърно и тази търговия, уви, изобщо не е в полски ръце

За XVI век износът на полско зърно се е увеличил 10 пъти, но това не е само заслуга на полските селяни, от 1569 г. магнатите от бившите земи на Великото литовско херцогство (Брацлавско, Волинско, Подолско и Киевско воеводства), които попаднаха под властта на полския крал, започват активно да допринасят за износа на зърно. Именно техните стопанства позволиха да се увеличи многократно износът на пшеница, чиято цена до 1585 г. на фондовата борса в Ротердам е гулден за пуд. Естествено, на такава цена всички повече или по-малко подходящи територии биват засети с пшеница, Дивото поле е разорано, Заднепровските земи са колонизирани: гулден за пуд - това не е тшега работа! Максимумът е от 1618 г., когато над 260 000 тона зърно преминават през митницата в Гданск. Износът през други пристанища (Елблаг, Кьонигсберг, Рига, Шецин, взети заедно) достига ¼ от Гданск. Част от зърното се изнася по суша. Съвременниците смятат, че зърното, изнасяно от Речпосполита в края на XVI е достатъчно за повече от един милион души годишно. Грубо казано, повече от осемнадесет и половина милиона талера минават през ръцете на полските търговци годишно - огромна сума за онези времена! Но тези търговци са „полски“ само териториално.

През XVI век Лвов преживя няколко големи пожара и една търговска война. В която обаче няма загинали и ранени, но има много опустошения! Нещо повече, не поляците воюват. Основните "битки" на тази война - за контрол над търговията със зърно - са между еврейската и арменската общност. Битките протичат с променлив успех, осеяни с примирия и дори съвместни действия, когато например е необходимо да се поставят на мястото самонадеяните поляци, князете Конецполски, които решават да удвоят цената на житото си, но накрая евреите печелят. От средата на XVI век еврейският арендатор и еврейският търговец на зърно стават ключови фигури както в Червона Рус и Волиня, така и в самата Полша - еврейският град Казимеж Долни на Висла става неофициалната "главна зърнена борса" на източната Европа.

Защо полските панове са склонни да отдават под аренда своите латифундии в новопридобитите воеводства? Отговорът е прост: защото еврейските арендатори винаги могат да плащат наема предварително. В брой. Незабавно. И затова контролът както върху търговията с жито, така и върху дестилацията, и дори върху православните църкви бавно, но сигурно преминава в ръцете на евреите. Първата цигулка сред които е свирена от Лвовската общност.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com