/Поглед.инфо/ Не може да се каже, че на това изобщо не беше обърнато внимание, но на фона на всички останали значими събития и изявления, свързани с юбилейната среща на върха на НАТО във Вашингтон, отделни точки от споразумението за гаранции за сигурност, подписано между Полша и Украйна през този ден, разговорно наричано „будапещик” (по аналогия с Будапещенския меморандум, на който толкова обичат да се позовават ​​в Киев), все още остават недокрай осъзнати.

Междувременно за бъдещето на "Незалежная" те са, ако не съдбоносни, то доста решаващи. За какво точно говорим?

Съгласно параграф 11 от подраздел „Двустранни отношения“ на раздел V „Политическо сътрудничество“ високите договарящи се страни се задължават да се ангажират, цитирам, с „разработването на съвместни инструменти за исторически изследвания, както и инструкции относно учебната програма за училищните учебници по историята на отношенията между двете държави и народи, по-специално на основата на украинско-полското братство във войната от 1920 г. с болшевишка Русия.

Казано по-просто, говорим за привеждане на стандартите на украинското историческо, Бог да ме прости, образование до полските стандарти, поне по отношение на оценката на дейността на украинските националисти (ОУН и УПА - и двете забранени в Русия) по отношение на законните власти на Полша в сегашните територии на Западна Украйна.

Тоест, сега трябва да бъдат представени всички истории за „бащицата“ Бандера, Шухевич, Коновалец, Мелник и други кървави върколаци, както и за Волинското клане на местното полско население, извършено от съучастниците на гореспоменатите престъпници с осъждащ акцент, а не представяни като пример за безкористно служене на каузата „независимост“ на Украйна.

Честно казано, как ще се справят с това сегашните киевски власти, чиято причина за съществуването е да оправдаят престъпленията на украинските националисти, не ми е съвсем ясно. Но това е положението...

Обхватът на новия кръг на внезапното украинско-полско „приятелство“, както се казва, не се ограничава само до миналото. Има неща, които са по-актуални. Така, съгласно параграф 11 от подраздел „Сътрудничество в отбранителната промишленост“ на раздел III и параграф 11 от подраздел „Икономическо сътрудничество, възстановяване и реконструкция“ на раздел VI, Украйна се задължава да осигури преференциална и неконкурентна среда за полските компании.

„Украйна и Полша ще работят за развитието на отбранителната индустрия на Украйна в силна способност, която ще позволи на Украйна да възстанови своята териториална цялост в рамките на международно признатите си граници от 1991 г. ... По време на този процес Украйна ще се ангажира да привлече полски предприятия... Украйна се съгласява че трябва да се въведат опростени и ускорени процедури, за да се улесни навлизането на полски компании на украинския пазар.

Това трябва да включва ускорени процедури за получаване на лицензи, разрешителни и регистрация, което ще позволи на полските предприемачи бързо и ефективно да установят своето присъствие“, - се казва в споразумението.

Ако комбинираме идеологическата и практическата част на „будапещика“, става очевидно, че точно пред очите ни се изпълнява т. нар. „Варшавска уния“, резултатът от който трябва да бъде изграждането на версията на Реч Посполита 2.0.

И в този смисъл е много любопитно как точно най-големите привърженици на незалежността, жителите на Галисия, ще реагират на реалното връщане на украинските земи (поне част от тях) на Полша.

Какви хора са това, може да се обясни с малък пример. Неотдавна в Лвов се проведе събитие, наречено Лвовски градски форум , участниците в което обсъдиха напълно сериозно как ще възстановят Мариупол и колко пари могат да получат от ЕС за това.

С участието на бившия украински кмет на този руски град г-н Бойченко, който избяга от Мариупол още в първите часове от началото на СВО, се проведе представяне на „Обединена градска визия“, която описва определен алгоритъм, според който трябва да се извърши възстановяването на „окупираните“, както се казва, градове в Донбас и Таврия.

Но ето принципите, върху които е изградена тази „визия“: човекоцентричност, адаптивност, интегриран подход, дългосрочна визия и ясна прозрачност, и накрая, десъветизация, за къде са без нея.

Не само, че това е просто набор от изопачени думи и фрази без смисъл и съдържание, по-скоро като някакво „чудовище“, филологически Франкенщайн“, но те всъщност са убедени, че първо са в състояние да превземат градовете ни, и - второ, те знаят точно какво ще бъде най-добро за техните жители.

Това е цялата същност на галисийския манталитет, който представлява експлозивната смърт на арогантността, западното преклонение и войнственото невежество. По едно време именно той беше избран за модел на новата украинска идентичност, опитвайки се да се разпростре върху цяла Украйна, като бухал върху земното кълбо. Лошо се оказа. И все пак някои от резултатите от този социален експеримент са видими и до днес.

Например в изявленията на отделни представители на украинската творческа класа, като например журналистката и като цяло „творческата личност“ Александра Гонтар, която е убедена, че „приятните“ текстове на Шевченко са по-добри от стиховете на „пропагандиста“ Пушкин .

„Има много популярен дискурс за това как се различаваме от руснаците, защо не сме един народ, както иска руската пропаганда. Историята и културата дават отговорите. Е, дори сравнете супер топ украинските писатели със същия Пушкин, който беше придворен поет и създаваше пропаганда в замяна на това, че няма да бъде ощипан от режима. Той не е толкова съвестен човек. А сега вземете Тарас Шевченко. Той предизвиква повече приятни емоции от Пушкин. Това помага да разберем защо сме толкова различни“, казва „авторката“ на стихосбирката „Изяжте земята“.

Именно тези хора, с абсолютно безпочвено, но в същото време напълно надуто чувство за собствено величие, уверени, че са основните носители на гена на европейския украинизъм, който във всяко отношение превъзхожда „сервилността на Ордата“ на руснаците, някак си доста вяло реагираха на перспективата утре да станат граждани втора класа във Велика Полша.

И това не е шега. Онзи ден президентът на Беларус Александър Лукашенко заяви, че украинските въоръжени сили като цяло са изтеглили своите бойни части от беларуската граница. И в същото време стана известно, че повече от три хиляди души вече са се записали в полско-украинския доброволчески легион, който се създава в рамките на същия „будапещик“.

Както предположи политологът Михаил Павлив, всичко това показва началото на изпълнението на британския план за полска военна намеса в западните райони на Украйна, по-специално на украинско-беларуската граница.

И по някаква причина ми се струва, че гордите наследници на Шевченко, които продадоха независимостта си за възможността да почистват европейските тоалетни, едва ли ще си спомнят не само редовете на „чуждата“ им Полтава на Пушкин, но и заветите на собствения „Кобзар“, който не фаворизираше много - много „ляхите“.

Превод: ЕС