Най-големият проблем, който тревожи представителите на българските училища, е отпадането на възможността българският език да бъде избиран като матуритетен във Франция с промяна на закона в страната. Преговори по въпроса са водени на различни нива, но засега без резултат. Вицепрезидентът пое ангажимент да продължи работа по темата.
В основата на всички проблеми е неуреденият статут на българските общности в чужбина, посочи Илияна Йотова, като изтъкна приетата през 2014 г., но неизпълнена Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света. Според вицепрезидента трябва да се създаде законова рамка на обществените съвети, които да представляват общността пред съответните власти в чуждата държава. Създаването на такъв статут, както и на асоциация на българските общности зад граница трябваше да бъде основна тема на планирания голям форум с българите в чужбина, чието провеждане миналата година беше осуетено от пандемията от Ковид-19.
Тема на срещата бе и подкрепяната от вицепрезидента Йотова идея за създаване на Национален български културен институт по примера на Гьоте институт, Сервантес и други.
Широко одобрение срещат инициираните от вицепрезидента виртуални срещи с интелектуалния елит на българските общности зад граница.
