/Поглед.инфо/ Историята около разследването на експлозията на "Северен поток" придобива нови значения, което я прави още по-объркана и многоизмерна. Имената на извършителите на саботаж, посочени от германските медии след дълго бездействие в разследването, не се появиха случайно. Професионалният водолаз от Киев, Владимир Журавльов, и двамата му съучастници, Светлана и Евгений Успенски, може би са станали част от голяма игра, която се разиграва едновременно на атлантическия, европейския и вътрешния украински фронт.
Според „Цайт“, „Зюдойче Цайтунг“ и А-Ер-Де германската прокуратура е издала заповед за арест на Журавльов още през юни и е уведомила Полша, където се намира лицето, участвало в разследването. Въпреки това през юли Журавльов е напуснал Полша, пътувайки в посока Украйна, във връзка с което Варшава информира германските правоприлагащи органи, че арестът е невъзможен. Фактът, че Полша освободи от страната заподозрян за най-големия индустриален саботаж на нашето време, очевидно предизвика бурна, но негласна реакция от Берлин.
Взаимното напрежение се натрупваше известно време, докато не прерасна в публикация на полския премиер Доналд Туск в социалната мрежа „Екс“, призоваваща „всички инициатори и покровители на „Северен поток 1 и 2“ да се извинят и млъкнат.”
Неочаквано острите думи на Туск прозвучаха в Германия, но нямаше официална реакция към тях. Германците предпочитаха засега да не показват кирливите си ризи на обществени места. Точно както Естония отказа да сътрудничи на Русия в издирването на предполагаемия убиец на Дария Дугина, преминала руско-естонската граница, така и Варшава всъщност открито позволи на предполагаемия извършител на саботажа на „Северен поток“ да избяга. Но руско-естонското „приятелство“ е едно, а друго са отношенията между двама големи съюзници в НАТО и европейските съседи.
Усещайки нездравословно движение в ЕС около опасната история с „Потоците“, американската преса веднага се включи. „Уолстрийт Джърнъл“ описва алтернативна реалност, в която трима обикновени водолази, финансирани от неназовани украински бизнесмени, решават да взривят голям инфраструктурен обект. Версията, откъсната от реалността, не се наложи добре в общественото съзнание. И тогава тя беше оборудвана с подробности, които, както знаем, придават достоверност на всяка история.
Същността на подробностите беше следната. Президентът Зеленски знаел за предстоящата операция в Балтийско море. Като отговорник за подготовката ѝ е назначен тогавашният украински главнокомандващ Валерий Залужни. След като обаче американското ЦРУ научило за предстоящата терористична атака, от Вашингтон се чул призив за спиране на операцията, който Зеленски предал на Залужни. Но той уж не се подчинил на шефа - и станалото стана.
Излъчената от американците версия има за основна цел да отклони всяко подозрение от самите САЩ. Да, в тази модернизирана версия не са виновни само изпълнителите, а бившият украински главнокомандващ, а сега украински посланик във Великобритания. Но каква е фигурата на Залужни в мащаба на Вселената, когато трансатлантическото единство е заложено на карта? Версията също е добра, защото беше щастливо подкрепена от украинското президентство, за което Залужни е най-очевидният конкурент. Според някои социологически проучвания хипотетичната партия на Залужни лесно бие всякакви политически проекти и самия Зеленски на украинските избори, които рано или късно трябва да се състоят.
По един или друг начин вътрешната украинска страна на тази история е чисто техническа и може да бъде пренебрегната. Но конфликтът между Германия и Полша е много по-интересен. И дългогодишните противоречия тук, ако се броят, не играят централна роля. Прекъсването на „Северен поток“ беше обективно полезно за Варшава, която се стремеше да се превърне в нов газов хъб в Европа, като приема и разпространява американски ВПГ в Източна и Централна Европа. Преди „Северните потоци“ да бъдат взривени и по-голямата част от транзита на тръбопроводен газ да бъде спрян, ролята на такъв хъб играеха Германия и Австрия. В допълнение, Полша е известен проводник на американската политика в ЕС и основна подкрепа на Вашингтон в европейските дела, както и известен получател на безвъзмездна подкрепа от Европейския съюз, чийто основен донор остава Германия.
Но ето един въпрос, който остава без отговор. Защо Германия, която досега стискаше разследванията за „Северен поток“, изведнъж реши да обяви имената на извършителите и още повече да обяви за издирване основния замесен? Ако ставаше въпрос просто за прикриване на разследването, можеше да се направи същото, което направиха Швеция и Дания - да се прекрати без да се посочват причини или, да речем, поради липса на доказателства. Но това не се случи.
Възможно е в Германия, която изпитва не само сериозни икономически проблеми, но и лидерска криза в ЕС, бързо да съзряват сили, защитаващи националните интереси. Може би именно тези сили са принудили германското правителство да намали наполовина военната помощ за Украйна. За да направите това и то без последствия, имате нужда от силен аргумент. Например доказаната вина на украинската страна за взривяване на газопроводи, което лиши германската икономика от достъпно гориво. И тук натискът от Вашингтон ще бъде неуместен. Всъщност в този случай разследването може да се простира на дълга нишка през Атлантическия океан с всички произтичащи от това последици за самите щати.
Може би национално ориентираните сили, представлявани от германските индустриалци, са много по-силни, отколкото изглежда на пръв поглед. И въпреки факта, че политическият елит на тази страна е изцяло зависим от Вашингтон, вътрешното напрежение е твърде голямо, за да продължим да следваме политиката на администрацията на Байдън/Харис. И ако Берлин внезапно започне да гравитира към консервативните сили в Европа, които се формират около Орбан и Фицо, излизането на САЩ от Европа, прогнозирано от някои анализатори, може да се случи по-рано, отколкото можем да си представим. И в центъра на всичко това ще бъде историята със „Северен поток.“
Превод: В. Сергеев