/Поглед.инфо/ Говорейки в първия ден от посещението си в Полша, президентът на САЩ Джо Байдън отдели много място на Украйна и много по-малко на самата Полша. Това се случи на фона на размислите на поляците какво имат и какво могат да спечелят от превръщането на страната на Висла в „държава на първата линия“.

Президентът на САЩ Джо Байдън произнесе реч във Варшава. Очакваха много от нея в Полша.

Варшава се надяваше, че Байдън ще подсили публицистичните твърдения на различни западни експерти, че центърът на властта в Европа се измества към Полша. По-специално се очакваше, че Вашингтон ще тръгне към създаването на постоянни военни бази и командни центрове в страната на Висла, подобно на американската инфраструктура в Германия.

В речта на президента на САЩ обаче имаше много разговори за свобода и демокрация, Украйна и НАТО, но практически нищо, което Варшава искаше да чуе.

Операторите на полския правителствен телевизионен канал TVP, които показваха на живо речта на Байдън, периодично акцентираха върху публиката. В рязък контраст бяха израженията на лицата на полските политици - усмихнатият полски президент Анджей Дуда и мрачният ръководител на полската управляваща партия "Право и справедливост" (PiS) Ярослав Качински.

В навечерието на посещението на президента на САЩ Качински каза, че Варшава очаква "конкретни решения" от Вашингтон. Но в интерес на страната или на неговата партия?

Редица полски коментатори отбелязаха, че „Право и справедливост“ ще се опитат да използват визитата на Байдън за пропагандни цели и да го свържат с предстоящата предизборна кампания за избори за полския Сейм. Колумнистът на списание Do Rzeczy Лукаш Важеха смята, че властите ще прокарат тезата „за Полша като един от най-важните играчи“ и правилността на „ястребовия курс“ по отношение на украинския конфликт.

PiS се нуждае от това по две причини.

Първо, „има симптоми, че поляците са уморени от войната и поставят под въпрос някои елементи от полската стратегия, както се вижда от почти всички проучвания на общественото мнение по тези въпроси“.

Второ, в годината на изборите „Право и справедливост“ заложи всичко на една карта: най-ястребовия курс по отношение на войната в Украйна, но „ ако този разчет се окаже погрешен, това може да повлияе на резултата на управляващата коалиция на изборите през есента .”

Очевидно Белият дом е решил да не помага открито на ПиС да бъде преизбрана за трети мандат.

Полша като цяло остана на заден план, след като американският президент посети Киев преди да се появи във Варшава. Както заяви бившият полски президент Бронислав Коморовски , „ днес виждаме, че историческото посещение беше осъществено в Киев, а не във Варшава“. Това поставя ключовия въпрос за поляците: какво са спечелили и могат да спечелят от превръщането на Полша в „държава на първа линия“?

Според вестник Rzeczpospolita страната на Висла има „особено значение“ за Байдън, но „за нас е важно да разберем, че тази наша роля е не само чест или привилегия, но и тежко бреме. Ако войната продължи още много години, тя може да придобие нова скорост.

Тогава, като държава, жизненоважна за подкрепата на Киев, ще бъдем изложени на нови заплахи. Статутът на „държава на първа линия“ несъмнено също ще натовари нашата икономика, ще намали инерцията на инвестициите, ще изостри икономическите проблеми и ще затрудни борбата с високите цени или инфлацията.“

Дуда индиректно говори за тези опасения по време на преговорите с американската делегация, водена от Байдън.

Според него визитата на президента на САЩ е била и от икономическо естество, превърнала се е в „отличен сигнал за световните и американски инвеститори“ , показвайки, че Полша е „сигурна страна“ . В отговор Варшава, която ще председателства ЕС през 2025 г., би искала да прекара тази година „под лозунга за укрепване на трансатлантическите връзки – повече Америка в Европа, укрепване на връзките между ЕС и САЩ, разширяване на сътрудничеството между ЕС и САЩ по отношение на икономиката и проблеми със сигурността”.

Полското обществено мнение обаче не е толкова оптимистично.

Онзи ден професорът от Педагогическия университет в Краков Пьотр Длугош представи резултатите от социологическо проучване. От него следва, че поляците се страхуват, че осигуряването на статута на „държава на първа линия“ за Полша с произтичащите от това последствия ще доведе до значително влошаване на финансовото им състояние, увеличаване на нестабилността и връщане към „неясните 90-те години”.

Това създава дилема за Варшавския салон, който се страхува да се изправи пред факта на „руската победа“ в конфликта със Запада.

„Москва очаква, че лобито за разоръжаване в политическия елит на САЩ (особено в Демократическата партия) няма да иска да наруши споразуменията с Русия и ще тласне администрацията на Джо Байдън да се опита да възобнови диалога с цената на някои политически отстъпки в своя полза”, пишат анализатори от Варшавския център за ориенталски изследвания, коментирайки посланието на руския президент Владимир Путин до Федералното събрание.

Друга цел на Кремъл (включително по отношение на заплахата от ядрени опити) са онези представители на западните (включително европейските) политически елити, които се опасяват от ескалация на конфликта с Русия и защитават желанието за намаляване на напрежението чрез мирни преговори, което на практика означава вероятни отстъпки към нея за сметка на Украйна.

Между другото, определени "сигнали" идват и от САЩ.

New York Times, наричайки "конфронтацията между Путин и Байдън" дълбоко лична , я разглежда като аналог на "конфронтацията между Кенеди и Хрушчов", заявявайки, че дори по време на пика й през 1962 г. и двамата лидери са търсили изход и в крайна сметка го намериха.

Настоящият наемател на Белия дом обаче все още има шанс да бъде реабилитиран в очите на "полските ястреби".

На 22 февруари Байдън ще участва в срещата на върха на ръководителите на Букурещката деветка (България, Унгария, Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, Словакия и Чехия). Възможно е президентът на САЩ да излезе с „конкретни“ предложения за засилване на „сдържането“ на Русия, разширявайки географията на горещите точки, например, за сметка на южния фланг като цяло и Молдова в частност.

В този случай Варшава би могла да прехвърли вимпела на „фронтовата държава“ на други столици или поне да сподели това бреме с тях. Много неща ще трябва да станат ясни скоро.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?