/Поглед.инфо/ България ще отстоява своите интереси в областта на енергетиката. Днес берем последствията от безхаберието, продължило повече от 10 години, в които не е построена нито една базова мощност у нас. Това заяви днес президентът Румен Радев пред журналисти в Брюксел, където участва в заседанието на Европейския съвет. „За да бъдат защитени и битовите потребители, и българският бизнес, е необходимо преустановяване на цялата порочна практика в енергетиката и прозрачност на обществените поръчки“, подчерта държавният глава.

Идеята ядрената енергия да се признава за „зелена“ енергия се налага все повече в Европейския съюз, посочи президентът. След 2040 година, когато се очаква България да не може да разчита повече на въглищните си централи, ядрената енергия се очертава като основната базова мощност за страната ни, която е автономна, стабилна и евтина.

Президентът заяви, че високата цена на въглеродните емисии от 90 евро на тон спира развитието на енергетиката и на икономиката и на този проблем е необходимо да се търси решение. „Поисканите и инициирани от Европейския съвет доклади за начина на функциониране на енергийните борси в ЕС и на схемата за търговия с емисии бяха представени, но засега в предварителен и непълен вид“, посочи държавният глава. По думите му в тях не е открита спекула, но остава въпросът на какво се дължи тогава повишаването на цените на електроенергията, след като цената на въглищата и ядреното гориво не се е променила.

Румен Радев е провел разговор в Брюксел с президента на Азербайджан Илхан Алиев, по време на който е било обсъдено продължаването на доставките на азербайджански природен газ за България на едни от най-достъпните в момента цени. По думите на българския президент Азербайджан има готовност да обсъди с правителството на България възможността за допълнителни доставки на по-големи количества природен газ. Държавният глава посочи, че е изключително важно най-накрая да бъде изградена и газовата връзка между България и Гърция, която се чака вече 10 години. „Говорихме с министър-председателя Мицотакис, който в понеделник ще бъде в България, когато ще можем да обсъдим и тази тема. Надявам се догодина България да реши един толкова важен за страната ни въпрос“, подчерта президентът Румен Радев.

В отговор на запитване за приетия от българския парламент мораториум върху цените на тока, парното и водата, президентът подчерта, че е необходимо той да бъде изцяло в рамките на закона и да се направи задълбочен експертен анализ. „Хората категорично трябва да бъдат защитени, но трябва да мислим и какви ще бъдат последствията върху функционирането на пазара след това“, каза още държавният глава.

Сроковете на валидност на сертификатите за COVID-19 да се определят не от Европейския съвет, като основен политически орган на ЕС, а от Съвета на ЕС във формат министри на здравеопазването. Тази позиция президентът е изразил по време на заседанието на Европейския съвет, във връзка с предложението на Европейската комисия за определяне на деветмесечен срок на единния ковид сертификат. По този въпрос българският държавен глава е получил подкрепа от канцлера на Германия Олаф Шолц.

В отговор на въпрос за европейската интеграция на Република Северна Македония президентът заяви, че европейските партньори на страната ни вече разбират по-ясно същността на проблема – не само защитата на българската история и култура, но и особено в спазването на правата на македонските българи. „Този въпрос не се поставя днес на този Европейски съвет, въпреки огромната амбиция той да бъде решен именно сега“, припомни държавният глава. Той открои заслугата за това на българската дипломация и широката комуникационна кампания чрез многократните двустранни срещи на най-високо равнище. „Навсякъде ние много ясно отстояваме и обясняваме нашите позиции“, посочи президентът.

Държавният глава подчерта, че е изключително важно по темата да има консенсус в България и добави, че непрекъснато обменя мнения с министър-председателя. „Двамата споделяме мнението, че интересите и на България, и на Европейския съюз предполагат Западните Балкани час по-скоро да се интегрират в ЕС“, заяви президентът. По думите му това означава, че трябва да се търсят решения на проблемите, които не позволяват да бъде отворена вратата за преговори на Република Северна Македония. Този процес изисква безусловно да се прилага духът и буквата на двустранния Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017 г. „Това означава конституционна защита на правата на македонските българи, отказ от езика на омразата и разбира се европейски гаранции за необратимост на този процес от страна на Република Северна Македония“, посочи президентът.

Държавният глава ще свика заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, като най-висш политически орган, който да отправи препоръки за постигане на консенсус по отношение на европейската интеграция на югозападната ни съседка. Румен Радев  призова и за структуриран диалог между българския парламент и парламента на Република Северна Македония, който да се превърне във важен инструмент за сближаване и изясняване на позициите в търсене на най-добрите решения. По думите на президента в интерес на целия регион е Република Северна Македония да започне преговори за членство в ЕС, но единствено при изпълнение на Копенхагенските критерии. „Ако успеем да го постигнем, това ще бъде исторически акт и за България, и за Република Северна Македония. Нека не забравяме обаче, че този процес и като време, и като резултат, зависи изцяло от страната кандидат. В случая това не е България, а Република Северна Македония“, заяви още президентът Румен Радев.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели