/Поглед.инфо/ Решението, взето в четвъртък, 23 юни, на срещата на върха на Европейския съвет за предоставяне на статут на Украйна и Молдова на кандидат за член на Европейския съюз, предизвика обществена радост на полските политици.

„Активно подкрепихме заявленията на Украйна и Молдова, а сега се радваме с тях! Вратата към ЕС трябва да бъде отворена за амбициозни държави. Слава на защитниците на Украйна!” - коментира президентът на Полша Анджей Дуда.

На свой ред полският премиер Матеуш Моравецки каза, че „днес Украйна вижда, че може да разчита на Полша като ефективен съюзник, който след три месеца много трудни дипломатически усилия постигна целта си“.

Украинският ребус, за разлика от молдовския, е ключов за Варшава, така че всички разговори в Полша сега са само за Украйна. На практика няма скептични оценки за получаването й на статут на кандидат за членство в ЕС. Но някои публикации задават "трудни въпроси".

Вестник Rzeczpospolita припомня, че сега започва работа за привеждане на Украйна до стандартите на Европейския съюз.

„Никой не е успял да направи това за по-малко от пет години, така че това ще бъде дълъг процес, но в същото време силна котва за Украйна и нейното следвоенно възстановяване“, каза пред изданието вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис .

Докато Европейската комисия „не говори за суми или конкретни финансови инструменти, президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер смята, че реконструкцията може да струва един трилион евро“.

Сумата е огромна. Ще реши ли ЕС да я похарчи или ще намери друго решение? Едно от тях може да бъде концепцията за Европейската политическа общност (ЕПС), която се насърчава от френския президент Еманюел Макрон.

За първи път той проговори за това на 9 май тази година, но не разшифрова как точно трябва да изглежда ЕПС. След настоящата среща на върха на Европейския съвет френският президент обяви, че има споразумение с ръководителите на ЕС за насърчаването на този проект.

Според портала Euractiv френският президент е намекнал, че Европейската политическа общност трябва да се превърне в „подходящ и ефективен инструмент за поддържане на съседите на ЕС стратегическа близост, докато преминават през „бавните стъпки“ по пътя към присъединяване към Европейския съюз, който сам по себе си трябва да избягва "умората от разширенията".

В същото време, подчертава изданието, реакцията на идеята на Макрон варира от интерес до предпазливост. Повечето от страните-кандидатки за членство в ЕС, особено Украйна, предупредиха, че ЕПС не трябва да бъде алтернатива на разширяването на Европейския съюз или начин да се държат „в неизвестност“, за да не се каже ясно „да“ или „не“.

И тук е случаят, когато опасенията на Киев са съвсем основателни. Наистина, досега, от гледна точка на създаване на зони на влияние или разширяване на ЕС, същата Франция гледаше на европейския юг, а Германия – на Западните Балкани.

Очевидно Париж не е изоставил плановете си да насочи европейската външна политика в посоката, от която се нуждае, дори въпреки факта, че сега се опитват да насочат цялото внимание на Европейския съюз върху Украйна.

Преди да пристигне в Киев на 16 юни с германския канцлер Олаф Шолц и италианския премиер Марио Драги, френският президент пътува до Румъния и Молдова. През пролетта на тази година Париж изпрати 500 войници в Румъния на база на НАТО, което даде възможност да представи посещението му в тази страна като подкрепа за френската армия. Но защо Макрон реши да спре в Молдова на път за Киев?

„Анализирайки външната политика на Кишинев, почти веднага забелязвате безпрецедентната френска активност в региона“, отбелязва беларуското издание Беларус сегодня.

- "Миналата седмица (15 юни - р.) президентът на Франция посети Молдова за първи път от почти четвърт век. Преди това френският президент Еманюел Макрон се срещна с молдовския президент Мая Санду в Париж. От време на време има изявления за помощ (или планове за това) на Кишинев от Париж. Това включва заем и увеличение на военния бюджет“.

Очевидно Франция „взе под внимание“ предложението на британския премиер Борис Джонсън за създаване на съюз, състоящ се от Обединеното кралство, Полша, балтийските републики и Украйна. Този блок ще има смисъл само за Лондон, ако Киев запази част от Черноморското крайбрежие.

В този случай британците ще имат възможност да прекъснат пространството между ЕС и Русия с един вид „враждебна дъга“. Ако обаче Москва затвори собствената си дъга от Тираспол до Таганрог, украинското направление ще загуби значителна част от геополитическия си ресурс. Защото тогава, жертвайки Украйна в полза на Лондон и техните партньори, континентална Европа ще може да спечели Молдова, с която Русия ще граничи пряко.

Южният мост има всички шансове в този случай да се превърне в пространство за взаимодействие между ЕС и Москва с разширяване до Закавказието, а именно Грузия. Но за това Париж първо ще трябва да изиграе гамбит със загубата на киевска пешка и мълчаливо съгласие за пълен контрол на Русия над черноморското крайбрежие на Украйна. След това да подари на Лондон и Варшава удоволствието сами да възстановят украинската икономика, ако, разбира се, все още е останало нещо от нея.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели