/Поглед.инфо/ Илюзиите на Европа и САЩ за победа над Русия на бойното поле започват да се разсейват. Умората на ЕС от украинската криза кара Брюксел да седне на масата за преговори и да търси компромиси с Москва. Фактът, че ответният натиск на Русия е ефективен, свидетелстват няколко отстъпки, които Западът беше принуден да направи.

Канадските власти се съгласиха да върнат на Германия газова турбина “Сименс” за газопровода "Северен поток", който минава по дъното на Балтийско море. Според предварителната договорка с канадците Берлин ще я предаде на “Газпром”. Благодарение на тази схема Канада няма да наруши санкциите, наложени срещу руската компания.

Турбината, построена от германската компания “Сименс Енерджи Канада”, беше на ремонт в завод в Монреал. Но завръщането ѝ в Русия беше усложнено от санкциите, наложени от Канада, след като Москва започна военна специална операция в Украйна. Тези санкции забраняват износа за Русия на определени технологии и оборудване в областта на добива на природни ресурси и енергетиката.

Украинските власти се противопоставят на връщането на турбината на “Газпром”, като го смятат за нарушение на режима на санкции. Украинското посолство в Отава се надява, че Канада ще продължи да се придържа към пълните санкции срещу Русия. Но официалното решение за турбината ще бъде обявено в следващите дни. Канадски служител каза пред местната преса, че има още много работа за вършене, но всички страни работят за „положително решение“.

В петък “Ройтерс”, позовавайки се на източник в германското правителство, съобщи, че решението за връщането на турбината вече е взето. Щефен Хебестрайт, говорител на германския канцлер Олаф Шолц, не успя да потвърди съобщенията, "че доставката е на път". Шолц обсъди проблема с турбината с канадския премиер Джъстин Трюдо насаме на срещата на Г-7 в Германия в края на юни.

Основният спор възникна от факта, че Русия, както се казва в ЕС, уж има допълнителна турбина, която може да пусне в действие, а санкционната турбина се използва като претекст за оказване на икономически натиск върху Европа. Без тази турбина "Северен поток" не може да работи на пълен капацитет и е натоварен на 40%, във връзка с което Германия вече има проблеми с натрупването на запаси от газ. Лятото е критично време за попълване на резервите, необходими за отоплението на домовете и работата на фабрики през зимата.Ден преди това Кремъл заяви, че доставките на газ за Европа ще се увеличат, ако бъде върната ремонтираната турбина.

От 11 до 21 юли и двете линии на “Северен поток” бяха спрени поради годишен планов ремонт. Германия не скри тревогата, че след профилактиката тръбопроводът изобщо няма да бъде пуснат. В този случай страната е изправена пред перспективата за енергийни нормиране през следващите месеци, което ще удари бизнеса и потребителите и ще тласне най-голямата икономика в Европа към рецесия.

„Положителното решение“ за турбината далеч не е на последно място сред очевидните отстъпки на Москва от Запада. Тази седмица Норвегия деблокира доставката на стоки за миньорите в арктическия архипелаг Шпицберген. В село Баренцбург работят около 500 руснаци - 450 миньори и обслужващ персонал и до 50 наши съграждани, които през лятото се занимават с прием на туристи в останалото в етно-консервационното село Пирамида.

Проблемът възникна в края на юни след решението на норвежките власти да отхвърлят молбите на Русия за преминаване на стоки през единствения ГКПП “Сторског” на руско-норвежката граница. Осло твърдеше, че стоките не могат да бъдат транспортирани поради антируските санкции, към които се присъедини и кралството. В отговор Държавната дума започна да говори за денонсиране на споразумението между Руската федерация и Норвегия за разграничаване на морските пространства и сътрудничество в Баренцово море и Северния ледовит океан. Проблемът е решен бързо, като товарът е транспортиран от норвежка транспортна фирма.

Друг положителен сигнал бяха уверенията на Европейската комисия и Литва, че ситуацията с транзита на стоки за Калининград скоро ще бъде решена. Ръководителят на европейската дипломация Жозеп Борел заяви, че ЕС няма да налага блокада на Калининградска област и директивите за санкции, ограничаващи потока на стоки и товари, ще бъдат преразгледани.

Проблемът възникна в средата на юни, когато Вилнюс спря транзита на стоки, обект на санкции на ЕС, към руския ексклав. Това решение предизвика незабавна остра реакция от страна на руските власти, тъй като става дума за превоз на стоки вътре в страната, само че поради географските особености част от маршрута минава през ЕС.

Ако ситуацията със снабдяването на Калининград не се нормализира скоро, Русия е подготвила строги мерки. „Надяваме се, че в Брюксел и Вилнюс ще бъде взето единственото правилно решение, което ще осигури безпрепятствен транзит към ексклава на Русия“, каза в петък прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова.

Генералният директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов подчертава, че след налагането на санкциите за началото на специалната операция ответният натиск на Русия е показал своята ефективност. „Русия поддържаше позиция на стратегическа несигурност, когато не казваме точно как ще отговорим. Тази несигурност принуди европейците да правят най-мрачни прогнози - до опитите на Русия да нахлуе в Литва и да превземе транспортен коридор на нейна територия. Всичко това изнерви европейците. Страховете не се разсеяха дори след като военните на НАТО заявиха, че нищо подобно няма да се случи“, каза Кортунов.

Руските контрамерки, преди всичко ограниченията на транзита до Калининград, карат ЕС да иска да намали напрежението. Затова ще се активизират опитите за намиране на решение на масата на преговорите.

„Всички тези обстоятелства се наслагват от растящата умора от украинската криза и разбирането, че сега не е необходимо да се говори за победата на Киев на бойното поле и трябва да се търсят възможностите за компромиси. Еуфоричните настроения започват да се разсейват, когато в първите няколко месеца Европа стана жертва на собствената си информационна война и ѝ се стори, че победата в информационното пространство означава и подобни предчувствия на бойните полета“, смята политологът.

В случая с Шпицберген надделяха хуманитарните съображения и страховете от бедствие, причинено от ЕС. „Никой не иска Европейският съюз да носи отговорност за подобно развитие на събитията“, обясни събеседникът.

Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европеистика към Факултета по международни отношения на Петербургския държавен университет и експерт във Валдайския клуб, добавя, че дори просто изчисление показва за кого са по-болезнени санкциите. „Европейците разбраха, че Германия страда от турбините, а Норвегия страда от транзита на стоки през Свалбард. Просто икономически можете да разберете къде се намира границата, отвъд която санкциите нямат смисъл, защото те носят повече вреда на ЕС, а не на Русия“, смята Ткаченко.

В същото време Европейският съюз повече от САЩ се характеризира с желание да следва буквата на закона, а когато това не се случи, санкциите започват да се провалят. „Ако се вземат решения, те трябва да се изпълняват, но произволното тълкуване на тези решения винаги предизвиква възражения от страна на ЕС, който има желание да прави всичко според закона. Това се отнася не само за решенията за конфискация на руско имущество, но и за турбините - има разбиране, че трябва да се действа в рамките на тези процедури и да не се излиза извън тях“, подчерта Кортунов

Освен това европейците започнаха да разбират, че конфликтът с Русия е изгоден само за САЩ. „Малко хора говорят открито за това, но през последните две седмици се наблюдава желанието на европейците да намалят тона в спора с Русия. На срещата на високо равнище на външните министри на Г-20 в Индонезия германският външен министър Аналена Бербок всъщност се оплака от нежеланието на Русия да разговаря с Европа. Кога беше това? През последните четири месеца Европа или поставя ултиматуми, или отказва да говори. Европейските държави започват да разбират, че конфликт от такъв мащаб е категорично неизгоден от гледна точка на сигурността в ЕС“, каза Ткаченко.

Според експерта в полза на Русия, която явно не се е подготвила за тази форма на санкционна война, са изиграли естествени предимства - голяма икономика с опростена структура. „Играем на различни терени. Европейците погрешно оцениха руската икономика по отношение на структурата. Русия е ресурсно-базирана икономика и срещу нас се използват високотехнологични и финансови санкции, които не могат да ни навредят особено“, обобщи професорът от катедрата по европейски изследвания на Петербургския държавен университет.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com