/Поглед.инфо/ Дискусията за това къде има повече европейски ценности днес - в паневропейския блок или тук, отговорът е даден.

Руският президент каза - „Така че голям брой хор, посещавайки това място, се потапят в историята на тази част на Европа, в историята на Русия и се сблъскват със събитията, които са описани там , осъзнават кои сме, откъде сме тръгнали, как се е развила нашата държавност“. Тези думи прозвучаха в документалния филм „Нов Херсонес“.

Думата „Херсонес“ предизвиква различни асоциации. От гръцките храмови колонади до произхода на руското православие. Именно в този древен град-държава е покръстен киевският княз Владимир. И след княза постепенно Русия дойде в православната вяра. И самата държавност, за която спомена Владимир Путин, независимо дали това харесва или не нашите идеологически противници, се роди във вярата и от вярата. Мисията на Русия, колкото и парадоксално да звучи, не се е променила през последното хилядолетие и дори повече. Съхранявайте и умножавайте. Помогнете и спасете. Във всеки век.

Това, което някои смятаха за прекалено консервативно и дори на моменти реакционно, се оказа може би единственият начин за спасение без вреда за спасените. Но спасителите направиха жертви. Всъщност историко-археологическият парк "Херсонес" се създава и се изгражда, за да разберем всички и най-важното да приемем историческата мисия на Русия. Когато в отговор ни крещят за „имперски амбиции“, целта е да обезценят военния ни труд и духовния ни подвиг. Все пак спасихме не само себе си и страната, но и Европа.

Която – ако говорим за хуманистични ценности – вече не съществува.

На тяхно място сега царуват идеите на либерализма от най-примитивния американски вариант, легнали отстрани. И виждаме езиците на адския огън, в който ще гори западната цивилизация, също и руската.

Александър Солженицин, говорейки в Харвард пред абсолвенти, предсказа бъдещето на този бъдещ елит: „Хуманистичното съзнание, което се обяви за наш водач, не признаваше вътрешното зло в човека, не признаваше други задачи за човека над земното щастие и постави опасно отклонение в основата на възхищението на съвременната западна цивилизация към човека и неговите материални нужди."

Тази реч е почти на половин век, но истинността на казаното се потвърждава от практиката. Например откриването на Олимпийските игри в Париж. Всеки празник на сегашния западен дух бледнее пред чудовищното предателство на европейците към тяхната история, тяхната вяра и техните идеали. В Париж, където се намира Нотр Дам, която така и не беше възстановена навреме, а опожарена преди пет години, християнските ценности бяха изхвърлени на боклука пред публика от два милиарда.

Чудя се дали “Кока-Кола”, главният спонсор на Олимпийските игри 2024, както и холдингът ЛВХМ (също спонсор, но „премиум“), наемат възпитаници на Харвард от същата 1978 г., на които е говорил Солженицин? Никой обаче не избяга от масовата зараза на нихилизма. И елита с „новата аристокрация”, и плебса.

На никого от мършоядите, които са станали политици единствено поради недоглеждане, загрижени изключително за добре нахранените обикновени хора, никога не е хрумвало, че не трябва да оскверняват светините, общи за просветеното човечество под синьото (цветът на наметалото на Дева Мария) знаме на ЕС.

Дори обикновено много срамежливият френски епископат избухна от възмущение. Прелатите на Католическата църква излязоха с изявление, че "подигравката с християнството е недопустима. Някои сцени изглеждаха отвратителни и миришеха на провокация...".

Самите „чистачи” впрочем изобщо нямат намерение – в своята среда, където имат собствена атмосфера – да изоставят традициите. Глобалисткият елит и неговата „аристокрация“ бяха тържествено нахранени в Лувъра. Където се съхранява Мона Лиза на Леонардо да Винчи. Остава на „плебса” по парижките насипи да се подиграва с фреската му „Тайната вечеря”, разположена в трапезарията на миланската църква „Санта Мария деле Грацие”.

Народът днес не познава нито Леонардо, нито библейската история. Плебсът иска по-горещ спектакъл. И плебсът получава с пълни шепи.

Не го научиха на знание и размисъл, както и на разбирането, че най-лесното нещо с пълен стомах е да слезеш по стълбите.

Що се отнася до всичко нематериално, всички тези идеали и ценности, в по-голямата си част те, дори и извън връзката с Олимпийските игри 2024 г., бяха захвърлени отдавна.

Следователно сблъсъкът на цивилизациите, за който хората говорят, се случва точно сега. Основните хищници в света се надигнаха срещу нас. За които основното е насищането и парите. За нас днешната борба е въпрос на живот, смърт и опазване на нематериалните ценности.

Можем, готови сме и ще им устоим, защото имаме какво да защитаваме, спасяваме и съхраняваме. Държава, държавност и култура.

И говорим не само за наши и изконни, но и за европейски. Русия днес всъщност е единственият гарант, че дори и когато Европа се самоубие, изоставяйки своите устои и идеали, европейските ценности ще бъдат спасени от нас.

Ще направим това, защото Русия винаги е била част от Европа и европейската култура. Не за първи път.

Не ние бомбардирахме Дрезден и Кьолн до основи в наше време. Но ние, чиито музеи бяха ограбени и унищожени от „цивилизованите европейци“, спасихме, възстановихме и върнахме съкровищата на живописта в Дрезденската галерия. Безплатно.

По същия начин, когато сегашната конфронтация, в която печелим, приключи, ние ще върнем европейските ценности на известен адрес. Това е нашата традиция. Основана още по времето, когато е съществувал Херсонес.

Превод: В. Сергеев