/Поглед.инфо/ ЕСПЧ определя делото по жалба на Йончева като казус с потенциална възможност за въздействие, които ще бъде разгледан в най-кратки срокове

Използвано ли е наказателното производство срещу евродепутатката Елена Йончева като средство за репресия срещу нея заради разследванията й срещу корупцията в управлението? Това е по-същество въпросът, който Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург задава на българските власти в контекста на жалбата на Йончева за нарушените й права в резултат на злоупотреба с правомощията на прокуратурата. Българските власти имат три месеца да отговорят.

В края на миналата седмица ЕСПЧ комуникира на властите у нас жалбата на Йончева по повод на разследването срещу нея за пране на пари, започнало през есента на 2018 г., което все още е на етапа на досъдебното производство. Съдът в Страсбург задава три въпроса, на които очаква отговор от България:

  • Нарушена ли е спрямо нея презумпцията за невиновност, по-специално чрез прессъобщението на спецпрокуратурата от 23 януари 2019 г. за образуваното срещу нея разследване, в което не се поставя под съмнение вината на Йончева за пране на пари, получени чрез финансиране от КТБ?
  • Имала ли е тя на разположение ефективно правно средство за защита, чрез което би могла да подаде жалба срещу това нарушение?
  • Използвано ли досъдебното производство срещу нея за други цели извън наказателното производство?

Последният въпрос е най-интересен, защото той реферира към изтеклия през юни 2020 г. аудиозапис на телефонен разговор, в който се чува глас, подобен на този на тогавашния премиер Бойко Борисов. Темата е образуване на наказателно производство срещу няколко публични фигури, а осoбено внимание се отделя на Елена Йончева. Чуват се и реплики от рода на: "Ще изгоря всичко, за да изгори и Елена Йончева." В жалбата на Йончева до Страсбург са приложени заключения на независим технически експерт, че гласът на записа наистина е този на премиера Борисов.

Българското правителство има срок до 18 януари да отговори на въпросите на ЕСПЧ.

Дело с голям потенциал

Това е жалба, която засяга един изключително сериозен въпрос и самият съд отбелязва, че това дело има потенциал за значително въздействие, коментира адвокат Михаил Екимджиев, който представлява Йончева по това дело в Страсбург, заедно с адв. Катина Бончева. По тази причина и делото ще бъде разгледано в съкратени срокове.

Става въпрос за журналист, който е дискредитиран чрез измислени наказателни производства, за да бъде дискредитирана неговата политическа позиция и резултатите от негови журналистически разследвания, разкриващи зловещи корупционни практики. В жалбата се прави оплакване именно за това, че всъщност наказателното производство срещу Йончева е образувано с паралегална цел - дискредитиране на журналист и политик. Йончева е перфектната мишена, коментира Екимджиев, тя е едновремено политик от опозицията и журналист, едновременно - острие на партията в парламента и разследваща корупционни схеми на управляващите. Поради това, наред с оплакванията за нарушена свобода на изразяване и право на личен живот, в жалбата се прави и оплакване за нарушение на чл. 18 от Европейската конвенция за правата на човека, а именно, че в случая с Йончева държавата е наложила ограничения върху основни права, като действителната цел на тези ограничения е различна от тази, който законът предвижда. Това се доказва и от абсурдното обвинение, според адвокат Екимджиев. Според прокуратурата през 2012 г., когато е получила финансиране от КТБ чрез своята фирма "Офроуд" ООД, Йончева е трябвало да знае за състоянието на КТБ и за престъпленията, вършени в нея. По това време КТБ е любимата банка на властта, а Цветан Василев е награждаван като най-добър банкер.

Обвинение в контекст

Обвинението срещу Йончева е повдигнато след серия разследвания за корупция при изграждането на оградата по границата, за некачественото пътно строителство в България, с което основно се хвали ГЕРБ, както и за аферата "Кумгейт", в рамките на която излизат данни за облагодетелстване с публични средства на свързани лица с бившия депутат Делян Добрев, който в резултат на този скандал е принуден да подаде оставка. През януари 2019 г. Йончева свика поредна пресконференция, на която представи аудиозапис, от който се чува как министърът на културата Боил Банов дава указания на свои подчинени да подправят документи, за да не може Министерството на културата да получи 700 000 лв. неустойка за забавения ремонт на Ларгото. Междувременно през 2017 г. Йончева заведе дело за вреди срещу Бойко Борисов, тогава премиер, пред Софийския районен съд заради твърдението му, че е получавала финансиране от държавата по няколко милиона лева за интервюта в чужбина. През януари м.г. тя окончателно осъди Борисов да й плати обезщетение от 5000 лв. за клевета.

На този фон на 8 ноември 2018 г. главният прокурор тогава Сотир Цацаров поиска от парламента имунитета на Йончева, за да бъде образувано досъдебно производство срещу нея по сигнал от трима активисти от ГЕРБ, сред които и Делян Добрев. На 11 януари 2019 г. Специализираната прокуратура привлича Йончева като обвиняема за пране на пари, а на 23 януари 2019 г. прокуратурата публикува необичайно дълго и обстойно прессъобщение, което почти изцяло е цитирано в изложението до българските власти от Съда в Страсбург. В това прессъобщение категорично се завява, че вината на Йончева е доказана с изрази като: "Събраните доказателства са обосновали извод, че Елена Йончева е знаела за престъпния произход на средствата и че са предмет на длъжностно присвояване."

"В казуса "Йончева" има уникално съчетание на общ политически и правен контекст с конкретни факти, доказващи паралегалната цел на обвинението срещу нея, казва Екимджиев. От тази перспектива най-важни са нейната активна политическа и журналистическа позиция и нейните разкрития за корупционни практики сред управляващите. На второ място е безконтролността на прокуратурата в България и "институционалната ú култура" за злоупотреба с процесуални правомощия."

В България нерядко досъдебното производство се използва не за разкриване престъпления, а като средство за заплаха, контрол и изнудване, казва Екимджиев. Публично известни са много такива казуси, а това е възможно, защото прокуратурата в България и по-конкретно главният прокурор разполагат с неограничена и безконтролна власт, позволяваща им, когато поискат, да обвинят всекиго в каквото поискат, коментира той.

Прокурорските постановления, с които се повдигат обвинения за престъпления от общ характер, не подлежат на съдебен контрол, а продължителността на досъдебното производство не е лимитирана с императивни срокове. Дори ако след това обвиненият бъде оправдан или делото прекратено, прокурорът, повдигнал обвинението и внесъл обвинителния акт, не носи персонална отговорност за това. Същевременно и главният прокурор не носи никаква отговорност за злоумишлено инициирано наказателно преследване и искане на имунитет на депутат.