/Поглед.инфо/ В края на зимата, без шум приключи "Колбасната война", чиято единствена жертва беше репутацията на Великобритания. Тя се водеше между Брюксел и Лондон и беше толкова далеч от руския дневен ред, че малко хора чуха за него.
Междувременно ясно показа, че единството на Запада се пука по шевовете. Или, ако вземете друг идиом, в него се оформи "черната овца" - същата Великобритания.
По време на "Колбасната война" тогавашният премиер Борис Джонсън и неговото протеже Лиз Тръс доведоха Европейската комисия и лидерите на континентална Европа до кипене. Те трябваше по някакъв начин да се споразумеят за митническите граници между Великобритания и ЕС (всъщност те напуснаха ЕС до голяма степен в името на митническите граници), но по начин, който да не разделя Ирландия. На британците беше забранено да разделят Ирландия в друг, макар и скорошен исторически период.
По това време във Великобритания се водеше истинска война и европейците знаеха със сигурност, че терористи и сепаратисти могат да бъдат не само мюсюлмани, но и например католици. Конфликтът в Северна Ирландия приключи със Споразуменията от Разпети петък, които запазват областта Ълстър британска, но обявява ирландския остров за свободен от всякакви вътрешни граници, включително митници.
Но ако границата не може да бъде начертана вътре в Ирландия, тя ще трябва да бъде начертана вътре във Великобритания. Така направи Лондон - за първи път, което доведе до дефицит в британската част на Ирландия: товари с храна, заседнали на опашки (оттук и колбасите в името на "войната"). Джонсън не искаше да реши този проблем чрез преговори с европейците и разработването на съвместно решение - беше скучно. Представителите на континента бяха отпратени.
На Джонсън му беше по-лесно да се заиграе с тези, които не харесват разходите за вътрешни митници (а това е по същество цяла Великобритания). И се стигна до там, че той беше готов произволно да анулира Споразуменията от Разпети петък, преди чието сключване бяха убити 3500 души на Британските острови.
Очевидно премиерът е бил много близо до това, тъй като САЩ внезапно изпратиха официална нота до Лондон с искане това да не се прави в никакъв случай.
Все още не е напълно ясно защо изобщо САЩ се забъркаха в това. Или природата им е такава - да си врат носа навсякъде, или президентът Джо Байдън си спомни ирландския си произход, но и това не е важно. Важно е, че Вашингтон трябваше да издаде официална дипломатическа нота по отношение на най-близкия си съюзник, защото Джонсън вече не разбираше обикновения човешки (и между другото английски) език. Традиционните канали за комуникация не работеха с него.
Най-често този канал е билаЛиз Тръс. И според многобройни свидетелства тя вбесила съюзниците едва ли не повече от боса.
През същия период френският президент Еманюел Макрон нарече Джонсън глупак, с когото е невъзможно да се разправяш. Британският премиер винаги и навсякъде има собствена атмосфера. Енергичен, циничен, амбициозен, той подложи Великобритания и нейната външна политика на много авантюристични експерименти, с които „да я върне към предишното ѝ величие“ – този рошав англосаксонец си приличаше в това отношение с Доналд Тръмп.
Но Тръмп дишаше равномерно към нас, а Джонсън в далечното минало, докато четял Тукидид, е мислил за цивилизационната конфронтация между Русия и Запада (той самият призна това). Дори и тези, които не са чели Тукидид разбират, че става дума за древните гърци, а не за руснаците, тоест в случая с Джонсън говорим за русофобия като мания.
Сега е известно, че именно Джонсън е оказал най-силен натиск върху президента на Украйна Зеленски в първите дни на СВО, призовавайки го да не прави никакви компромиси с Москва. Успоредно с това той създаде нова коалиция от най-антируските сили. А фактът, че само поляците и балтите в крайна сметка се вписват в нея, говори главно за това, че по това време вече всички избягват британците с техните авантюри
Между другото, Брекзит, един от основните "мотори" на който беше Джонсън, също се оказа хазарт (за което рядко се говори в Русия). Никой просто не пресметна последствията от него и никой наистина не се подготви за него, защото не вярваше в неговата реалност. В резултат се наложи сечене „на живо“, с големи икономически загуби и в атмосфера на неприкрита омраза към отсрещната страна – Европейския съюз.
Ударът се оказа такъв, че бюджетът започна да изтича силно, а икономиката се разтресе. Великобритания си е спомняла и по-лоши времена, но сега на капитанския мостик стоеше човек, който сякаш изобщо не го слуша главата.
За нас този човек е враг. Нашата вековна конфронтация с британците не може да бъде заметена под килима, но Джонсън я превърна в комикс тип „силите на светлината срещу силите на мрака“, въпреки факта, че последствията от геополитическите конфликти и опосредстваните войни са много сериозно и много страшни, изобщо не комични.
Но имаше една надежда, свързана с този враг. Разумна и разбираема надежда - именно този самодоволен капитан да разбие британския кораб в рифовете.
Стигна се до това. И дори когато Джонсън беше бутнат от мостика, процесът продължи. Отне само един месец на неговия наследник Тръс да разтърси финансовата система на Великобритания. Откриха се фантастични перспективи за злорадство сред всички народи, които не харесват британците.
Уви за нас: политическите бушони, поставени в Мъгливия Албион, отново заработиха. Премиер става счетоводителят Риши Сунак, който започва да се занимава с наболелите проблеми на националната икономика и съкрати повечето номера от репертоара на своите предшественици.
Той успя да се разбере с европейците за почти всичко, за което не можеха да се договорят с години (в случая с Ирландия те ще използват схемата на два стокови коридора - зелен за Ълстър и червен за Република Ирландия, тоест част от ЕС). В САЩ не могат да се наситят на новия - интелигентен, внимателен и мултикултурен партньор, който знае как да брои парите добре.
Същият Макрон, който нарече премиера на Нейно Величество земен червей, сега върви към Сунак почти ръка за ръка на първата френско-британска среща на върха от пет години насам, призовавайки да се изправят срещу Русия заедно, а не поотделно.
Въпреки това още по-рано беше ясно, че британската политика спрямо Русия, след като загуби фанатичната лудост на Джонсън, ще остане по същество същата. Спокойно - нямаше илюзии за това. Жалко да мечтите, в които британският кораб се забиваше в рифовете. Изведнъж индиецът неочаквано влезе в капитанския мостик и започна да пази кораба.
Тези, които наистина, ама наистина не харесват британците, могат дори да си направят расистки изводи от тази история - нещо от поредица за кръвосмешенията на островната аристокрация. Дуетът Джонсън и Тръс и тяхното огромно чувство за собствено величие не разбираше нито страната си, нито нейните реални възможности, но тези изконни британски травми изглежда не бяха предадени на индиеца Сунак, следователно самоубийството на Великобритания се отлага .
Но ако погледнете ситуацията от друг ъгъл, трябва да признаете, че тези двамата бяха един вид революционери, които предизвикаха глобалисткия елит и глобалисткият елит ги мразеше за това. В тяхно лице глупавата, но искрена претенция на Лондон за независима политика и национални интереси беше победена.
През предишното десетилетие в интернет имаше шега: понякога е жалко, че не можете да плюете на всичко и да изберете Жириновски за президент. Британците всъщност направиха това - те избраха своя аналог на Жириновски, като усетиха всички силни и слаби страни на този тип личност. Но "самосъхранението” проработи и бившата господарка на моретата кротко се връща в стройните западни редици, споделяйки целия им дневен ред.
В тези редици хората са по-интелигентни, и русофобията е по-прецизна, и има по-малко откровени шизофреници. Но целият този "стандарт на Фон дер Лайен" в перспектива е по-опасен от лондонските простотии и сякаш се състои от живи мъртъвци, на фона на които истеричният, противен, отблъскващ Джонсън изглеждаше по-изгодно - поне беше човек.
Превод: В. Сергеев
Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци
Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?