/Поглед.инфо/ Красноречиви усмивки от Болцано

За да разберете кой е изобразен на снимката и какво означава приятелското изражение на лицата на участниците в тази фотосесия, трябва да знаете предисторията, за която загатва с намек текстът от американския правителствен архив: „Херо фон Шулце- Геверниц посети германския щаб в Болцано на 12 май 1945 г., за да изрази своята благодарност за сътрудничеството на офицерите по време на капитулацията на южния фронт. Наслаждавайки се на момент на почивка в двора на щаба на SS (отляво надясно), Ханс Ретигер, Геверниц, Хайнрих фон Витингхоф-Шеел и Карл Волф; на заден план: офицери от SS Ойген Венер и Ойген Долман. NARA RG 226, запис 110, вмъкване 1, OSS снимки. Снимка от T. S. Ryan. Дата на снимане 12 май 1945 г.

И така, снимката е направена на 12 май 1945 г., тоест по времето, когато веселите нацистки босове, които се появяват на снимката, включително прословутия генерал от SS Карл Волф, трябваше да бъдат арестувани поне от няколко дни и да седят в килиите на затвора. Вместо това, те, облечени с всички нацистки регалии и очевидно в страхотно настроение, се усмихват на един определено цивилен, който също грее с холивудска усмивка в отговор.

Интригата на снимката се добавя от факта, че "цивилното сако", запечатано на снимката (Херо фон Шулце-Геверниц) , по това време е бил специален помощник на началника на резиденцията на Управлението на стратегическата служба /OSS/ на САЩ Алън Дълес в Берн ( Швейцария). И работи с него по време на прословутата операция Sunrise-Crossword /Изгрев – Кръстословица/ - сепаративните тайни преговори на англосаксонските съюзници с представителите на висшето ръководство на нацистка Германия през март-април 1945 г.

Между другото, в съветския телевизионен сериал "Седемнадесет мига от пролетта" ролята на Геверниц се играе от очарователния съветски актьор Валентин Гафт. Вярно, там той изглежда като уважаван американец, който дори се притеснява от участието си в отделни преговори с нацистите. Историческата реалност обаче е друга.

И е жалко, че авторите на известния филмов шедьовър не проследиха по-нататъшната съдба на тези нацистки емисари, които общуваха с американските разузнавачи в Берн.

Има основания да се смята, че американската резидентура в Берн се е „прочула“ не само и не толкова с това, че с нейна помощ англосаксонците, зад гърба на своя официален съюзник СССР, преговарят с нацисткия елит по темата за сключване на сепаративен мир на Западния фронт. Това беше само общата схема. Всъщност Дълес и неговите помощници, сред които е и немският емигрант фон Шулце-Геверниц, всъщност воюваха със Съветския съюз. Със знанието и от името на шефовете си във Вашингтон.

Следите от тази враждебна дейност не остават незабелязани от съветското ръководство. Сталин в официалната си кореспонденция с лидерите на Съединените щати и Великобритания директно посочи странните събития, които се случваха по това време в италианския сектор на Западния фронт:

„N 283. ЛИЧНО И СЕКРЕТНО ОТ ПРЕМИРЕРА Й. В. СТАЛИН ДО ПРЕЗИДЕНТА, г-н Ф. РУЗВЕЛТ

29 март 1945 г.

За ваша информация трябва да ви съобщя, че германците вече са се възползвали от преговорите със съюзническото командване и през този период са успели да прехвърлят три дивизии от Северна Италия на съветския фронт. Задачата на координираните операции с удар срещу германците от запад, от юг и от изток, провъзгласени на Кримската конференция, е да приковат вражеските войски към тяхното местоположение и да попречат на противника да маневрира, прехвърляйки войски в посоката от която той се нуждае. Тази задача се изпълнява от съветското командване. Тази задача е нарушена от фелдмаршал Александър. Това обстоятелство изнервя съветското командване и създава повод за недоверие.“

В същото време задачите на Бернската мисия на OSS (бъдещото ЦРУ на САЩ) очевидно не са били изчерпани със създаването на благоприятни условия за прехвърляне на германските войски на изток срещу Червената армия. Тази платформа за преки контакти с висшето ръководство на Третия райх работи и като канал за сливане на нацистката дезинформация, за да се забави не само настъплението на съветските армии, но и да им се нанесе стратегическо поражение. Нацистите използват Бернските преговори не толкова дори за сепаративен мир със Запада, а като пряк канал за предаване на изфабрикуваната от тях информация за оперативните планове на германското командване.

И мисията на Дълес редовно изпраща тази "дезинформация" до най-висшия щаб на съюзниците, откъдето тя се изпраща до Генералния щаб на Червената армия. Американските военачалници изобщо не се смущаваха от факта, че тези оперативни данни им бяха предадени от личния представител на райхсфюрера на СС Химлер.

За щастие съветският Генерален щаб не бързаше да приеме на вяра „информацията“, идваща от съюзниците.

"СЕКРЕТНО

ДО РЪКОВОДИТЕЛЯ НА ВОЕННАТА МИСИЯ НА САЩ В СССР ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ДЖОН Р. ДИЙН

Уважаеми генерал Дийн! Моля ви да донесете следното на вниманието на генерал Маршал: На 20 февруари тази година получих съобщение от генерал Маршал, предадено ми от генерал Дийн, че германците създават две групи на източния фронт за контранастъпление: една в Померания, за да атакува Тори, а другата в района на Виена, Moравецка Oстрава за офанзива в посока Лодз.

В същото време южната групировка трябваше да включва 6-та СС танкова армия. Подобна информация получих на 12 февруари от началника на армейския отдел на британската военна мисия полковник Бринкман.

Изключително съм задължен и благодарен на генерал Маршал за информацията, насочена към постигане на нашите общи цели, която той така любезно ни предостави.

В същото време считам за свой дълг да информирам генерал Маршал, че битките на източния фронт през месец март не потвърдиха информацията, която той даде, тъй като тези битки показаха, че основната групировка на германските войски, която включва 6-та СС танкова армия, е съсредоточена не в Померания и не в района на Моравска Острава, а в района на езерото Балатон, откъдето германците започват настъпление, за да достигнат Дунав и да го форсират южно от Будапеща.

Този факт показва, че информацията, използвана от генерал Маршал, не отговаря на реалния ход на събитията на източния фронт през март. Възможно е някои източници на тази информация да имат за цел да дезориентират както англо-американското, така и съветското командване и да отклонят вниманието на съветското командване от района, където германците подготвят основната настъпателна операция на източния фронт.

Независимо от гореизложеното, моля генерал Маршал, ако е възможно, да продължи да ми предоставя налична информация за врага. Смятах за свой дълг да доведа това съобщение до вниманието на генерал Маршал единствено за да може той да направи съответните заключения относно източника на тази информация.

Моля, предайте на генерал Маршал моето уважение и признателност.

С уважение,

Армейски генерал АНТОНОВ, началник на Генералния щаб на Червената армия

30 март 1945 г.“.

Имайки предвид горните документи, илюстриращи "сърдечния" характер на истинските отношения на официалните врагове - англосаксонци и германци, не бива да ни учудват техните лъчезарни усмивки един към друг на 12 май в германската щабквартира в гр. Болцано. Там те се срещат не с врагове, а с тайните си съюзници в борбата срещу общия враг на Изток. Тази обща борба те продължават и до днес.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com