/Поглед.инфо/ Настоящата година, наред с други неща, е и годината на 300-годишнината от Нищадския мирен договор. Северната война (1700-1721) приключва, като затвърждава новите граници между руското и шведското кралство. Стокхолм, който завинаги е загубил статута си на столица на велика сила, признава присъединяването на Ливония с Рига, Естония с Ревел (Талин), част от Карелия (Стара Финландия), балтийските острови Езел и Даго към Русия. Териториите обаче са придобити срещу пари: Швеция получава 2 милиона ефимки (56 тона сребро). За сравнение: бюджетът на Русия по времето на Петър I е 4-5 милиона ефимки.
Императорът, с цената на много руска кръв (самият Петър говори за „трижди кървава и много опасна школа, където учениците обикновено седят седем години, а той, подобно на зле разбиращ ученик, седи цели три курса") и с тежка допълнителна финансова тежест той изпълнява плана си: отваря прозорец към Европа.
Рига, която в продължение на три века благодарение на Русия се превръща в нещо от „нищото“, сега предявява териториални претенции към Москва с надеждата да разшири територията си за сметка на Питаловския район (Абрене) на Псковска област (площ 1000 кв. км, население около 13 хил. човека). Въпреки че през 2007 г. Латвия се отказва от териториалните претенции и граничният договор е подписан от премиерите и парламентите на двете страни, латвийските националисти продължават да го оспорват: „Ще изчакаме Русия да се влюби в Латвия и да ѝ даде Абрене. Ако не го върне, ние ще го отнесем със сила”, призивът, отправен от президента на Латвия (1999-2007) Вайра Вике-Фрайберг, не е забравен и се подхранва от десните радикали.
По същия начин официалният Талин не изоставя претенциите си за десния бряг на Нарва и региона на Печора. В навечерието на Нова година 2021 г. в посланието си до народа председателят на Рийгикогу (парламента) Хен Пълуаас нарече „връщането на изконните земи основен приоритет“. Придобиването на уж „анексираните територии“ и отказът да се ратифицира споразумението за границата с Руската федерация се оказват основните предизборни лозунги на председателя в президентската надпревара. Пълуаас не успя да заеме поста държавен глава, но целите му се превърнаха в текущи задачи за партия ЕКРЕ.
Президентът на Русия коментира историческия ревизионизъм на Латвия и Естония: „Абсолютно недопустимо е да слушаме всякакви глупости, че дължим на някого пет километра . Струва ми се, че хората правят това не с очакването да получат нещо териториално от Русия, а с очакването за разрушаване на отношенията. Не трябва да помагаме на тези хора да решават проблема си и няма да го направим. Естествено, никога няма да водим никакви преговори по платформата дори за обсъждане на териториални претенции срещу нас. От мъртво магаре уши ще получат. "
Литва уж няма териториални претенции към Русия, но Вилнюс се облизва за района на Калининград точно „в очакване на разрушаване на отношенията“. „През 1945 г. Кьонигсберг е предаден на Съветския съюз само за петдесет години. С подходяща политическа воля западните държави биха могли да постигнат преразглеждане на тази клауза от договора“, тръбят литовските националисти. Техният вдъхновител, старият русофоб Витаутас Ландсбергис, непрекъснато подчертава: „В действителност Калининград не е суверенна територия на Русия. И никога не съм бил. Това е истинска колония, завладяна от Съветите. "
Честно казано, страната няма сили да администрира нови земи. Невъзможно е да си представим, но например ще придобие северните и североизточните части на Калининградска област. Какво да прави с недружелюбно население, откъде да вземе парите за депортирането му и още 1001 въпроса, отговорите на които не съществуват.
Освен това Вашингтон не вижда руската земя като част от Литва. САЩ смятат, че в случай на война с Русия, Варшава ще получи Калининградска област като награда в замяна на кръвта на полските войници.
След като изгреба планина от информация, авторът не намери повече или по-малко подробна карта на разчленяването на западноруския ексклав. Според историческата логика границата на интересите на Варшава и Вилнюс трябва да минава по линията Полеск - Болшаково - Уляново - Доброволск - Нестеров - Краснолесие. Всичко на юг е бъдещата територия на Речпосполита Полска. Днес Варшава фундаментално се кара с Европейския съюз. Брюксел най-вероятно няма да се зарадва на американския подтик на Полша да се разшири за сметка на Русия. Няма опашка от хора, искащи да получат "Кемска волост".
Какво остава за балтите? Още веднъж ще опреснят формулата „пари в замяна на територия“. През 2015 г. в балтийските държави беше подписана декларация, че подобни действия трябва да бъдат координирани между трите държави. Така „гласът ще бъде по -добре чут в чужбина, било то ООН или европейските страни“. Размерът на претенциите срещу Москва е сериозен. Литва чака 800 милиарда щатски долара. Официалната Рига иска да получи 300 милиарда евро, от които 185 милиарда - икономически щети, останалите - демографски, икономически и културни загуби. Естония скромно проси: само 1,2 милиарда евро и въпросът за „обезщетение за окупацията ще бъде покрит завинаги“.
Няма информация какви отговори, с изключение на отговора "от мъртво магаре уши", ще получат Рига и Талин. Що се отнася до Литва, столицата ѝ преглътна нервно, когато бившият посланик на Русия Александър Удалцов таксува републиката за 72 милиарда долара: това е сумата, която републиката дължи на Москва за инвестициите, направени през съветския период. Литовският външен министър Линас Линкявичус нарече думите на руския дипломат "абсурдни". „Това твърдение е трудно да се обясни и оправдае логически, политически и морално“, каза Линкявичус , но не представи никакви аргументи.
Разбира се, говоренето за „миналото“ от устата на представител на руската дипломация в Литва е само думи, но те имат много значение: бъдещето на младата държавност на балтийските републики зависи не на последно място от техните отношения с руския им съсед.
Превод: В. Сергеев