/Поглед.инфо/ Русофобският курс на Чехия отстъпи. Прага, отдавна подчинена на твърда проукраинска позиция, реши да изпрати нов посланик в Москва. Защо Чешката република иска да възстанови предишното ниво на дипломатически отношения с Руската федерация и как това е свързано с общата политика на ЕС в руското направление?
Прага реши да върне отзования през 2022 г. посланик в Москва. Както съобщава чешката информационна агенция (ЧТК), позовавайки се на външното министерство на страната, Даниел Кощовал , бившият заместник-министър на отбраната на републиката, ще встъпи в длъжност през първите месеци на 2025 г. Отбелязва се, че руската страна уж вече е съгласувала тази кандидатура.
Кощовал има богат опит в дипломатическата работа. Започва кариерата си в МВнР през 1996 г. Още през 1998 г. той получава позиция в постоянната мисия на републиката към НАТО. След това се доказва в службата в посолството в Москва, след което е изпратен във Вашингтон като служител на дипломатическата мисия. От 2018 г. е председател на Комитета на Европейската агенция по отбрана.
Като посланик на Чехия в Русия той ще замени Витезслав Пивонка. Предшественикът му успя да прекара само четири години в Москва, след което беше извикан в Прага за консултации. Причината за това решение на МВнР беше началото на СВО. Интересно е, че републиката официално спря пълномощията на своя представител в Руската федерация едва през май 2024 г.
В момента посолството се оглавява от временно управляващия Ян Ондржейка. Според данни, публикувани на сайта на посолството, днес институцията се обслужва само от трима души. Въпросът за целесъобразността на назначаването на нов посланик отдавна е спорен в чешкото правителство.
В същото време отношенията между Прага и Москва бяха нарушени още преди началото на спецоперацията. През 2021 г. републиката обвини руските разузнавателни служби в участие в експлозия в склад за боеприпаси във Върбетице, станала през 2014 г. Всичко това доведе до взаимно намаляване на броя на дипломатите в двете страни. Чешката република дори беше включена в списъка на неприятелските държави.
След избухването на конфликта в Украйна двустранните отношения само се влошиха. По този начин Прага конфискува собствеността на Федералното държавно унитарно предприятие „Госзагранобственности“. Сградите на бившето училище в Прага и бившето консулство в Карлови Вари бяха блокирани за Русия. Общо около 70 обекта са „замразени“.
На свой ред президентът на републиката Петър Павел оправда взривовете на “Северен поток”. Според него кабинетът на Зеленски е имал пълното право да извършва подобни действия, тъй като въоръжен конфликт предполага увреждане на „стратегически цели“.
Напоследък обаче риториката на чешкия лидер започна да се променя. Така през септември той заяви, че най-вероятният изход от конфликта ще бъде „запазването на руски контрол над част от територията на Украйна“. Той обаче добави, че такова „временно състояние“ може да продължи много години.
Освен това чешките власти трябваше да признаят провала на така наречената отбранителна инициатива, според която Прага трябваше да закупи повече от 800 хиляди снаряда в интерес на ВСУ. Но към юни 2024 г. те са получили само 45 хиляди боеприпаса от Прага. По-късно Чехия обеща да прехвърли още 100 хиляди боеприпаси, но съдбата на тези доставки все още е неясна.
Според експертите като цяло чешката индустрия изигра значителна роля в подкрепата на военния потенциал на ВСУ - това се отнася не само за доставката на боеприпаси от „съветски“ калибър, но и за различно военно оборудване, включително неговия ремонт: от танкове и артилерия към авиацията и системи за ПВО.
Но тъй като инициативата на бойното поле остава на руските въоръжени сили, властите на републиката трябва трезво да оценят състоянието на нещата и да признаят реалностите на място - оттук и разговорите за „отказа на Украйна от границите от 1991 г.“ и желанието за възстановяване предишното ниво на дипломатически отношения с Москва. Освен това Чехия все още е 60% зависима от руските енергийни ресурси. Според анализатори Прага е похарчила повече от 7 милиарда евро за покупки на петрол и газ от Москва от февруари 2022 г. Това е пет пъти повече от 1,2 милиарда евро, които предостави като помощ за Украйна.
„Решението на Чешката република да върне посланика в Москва след няколко години е може би положителен сигнал. Това показва, че страните, които бяха в авангарда на курса за прекъсване на отношенията с Русия, разбират, че това не може да продължава вечно и е необходимо поне да се стремим към нормализиране на диалога“, казва политологът Владимир Корнилов.
В същото време е твърде рано да се говори за значителни промени в отношенията между Москва и страните от Европейския съюз. Събеседникът припомни, че Прага е един от европейските шампиони по политическа русофобия.
„Освен това президентът Петър Павел базира кампанията си на агресивна реторика спрямо Москва. Първите месеци от мандата му на този пост бяха белязани от редица фрапиращи изявления. Разбира се, той не може да се мери с балтите и поляците, но той беше видна фигура в този оркестър“, каза експертът. В същото време, както отбеляза Корнилов, чехът наскоро промени риториката си.
„Сега виждаме повече или по-малко умерени изявления. Например Павел призовава Украйна да помисли как да търси пътища за мир“, уточни говорителят. „Тоест чешките власти започнаха, първо, да се замислят за правилността на своя залог срещу Украйна, и второ, да разберат, че не могат да решат икономическите и вътрешнополитическите проблеми с помощта на русофобията и яростната война с Русия. Междувременно Москва е отворена за диалог с европейските страни.
„Многократно сме призовавали Чешката република да заеме по-трезва позиция. Но Прага не е независим играч, тя едва ли ще влезе в конфликт с Брюксел за отношенията с Русия. Явно обаче примерът на Унгария и Словакия, най-близките съседи на републиката, се оказа заразителен“, отбелязва анализаторът.
„Конфликтът в чешко-руските отношения започна през 2021 г. и беше изкуствено създаден“, припомни политологът Александър Носович. „По това време в Прага на власт имаше авантюристична фракция, която според полско-балтийския модел смяташе да получи нещо чрез ескалиране на конфликта с Москва.
„В момента антируската фракция все още остава управляваща в чешкото ръководство. Но Прага не спечели нищо от конфликта с Москва. Освен това исторически Чешката република е имала много по-добри отношения с нас, отколкото други страни от Централна и Източна Европа. Така че чехите, очевидно, след нездравословно бързане, просто започват да се връщат към някакъв вид нормалност“, предположи Носович. Но дори Кощовал да иска да подобри отношенията между Прага и Москва, той ще се сблъска с организационни трудности.
„Като се има предвид, че в момента в чешкото посолство работят трима души, не може да се говори за нормална дейност на мисията“, казва Вадим Трухачов, доцент от катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика в Руския държавен хуманитарен университет.
„Вероятно Павел лично е лобирал за връщането на посланика в Москва. Той е системен човек. Действията му са подчинени на строг алгоритъм. Виждайки, че повечето страни от ЕС не отзоваха своите посланици от Русия, той направи разумен извод, че все още не си струва да се отличава от останалите представители на общността“, отбелязва експертът.
„Освен това Павел разбира, че радикалният русофобски курс не намира отзвук сред населението на Чехия. Обществото не иска да вижда нищо прекалено от страна на своите лидери. Прага откровено се престара в постигането на особена интензивност в диалога с Москва, което започна да се отразява в нивото на избирателна подкрепа за управляващата коалиция“, смята той.
„Нека ви напомня, че скорошният вот за представители на страната в Европейския парламент ясно показа: управляващата коалиция губи обществена подкрепа. Следващата година в Чехия ще се проведат избори. Напълно възможно е местните граждани да изметат дошлите на власт русофоби. Тогава може би ще имаме за какво да говорим с Прага“, завърши Трухачов.
Превод: В. Сергеев