Във Военната академия, заради сухостта си и постоянния си маниер да „си вири носа“, началството дава на Дьо Гол ироничен прякор – „кралят в изгнание“. За арогантността си той сам по-късно пише така: „Истинският лидер държи останалите на разстояние. Няма власт без власт и няма власт без разстояние.”
За характера и високия му ръст другарите му го наричат „дългата аспержа“. През 1913 г. втори лейтенант Шарл дьо Гол е изпратен да служи в пехотен полк. Веднага след началото на войната той е ранен два пъти, заловен е от германците, при което прави пет неуспешни опита за бягство и е освободен само три години по-късно, след подписването на примирието през 1918 г.
След това дьо Гол участва в интервенцията на Антантата в Русия като инструктор на полските войски, след това служи във войските, окупирали Рейн, и е сред войските, нахлули в Рур.
През 1925 г. маршал Петен, победителят от Вердюн и безспорен авторитет сред френските военни, привлича вниманието към младия дьо Гол, назначавайки го за свой адютант. И скоро бъдещият генерал е инструктиран да направи доклад за набор от отбранителни мерки, предприети в случай на бъдеща война. Дьо Гол, разбира се, подготвя тази работа, но за Петен тя идва като пълна изненада, тъй като фундаментално противоречи на възгледите, съществуващи в централата на армията. Въз основа на стратегическите и тактическите уроци от „позиционната“ Първа световна война, маршалът и неговите поддръжници наблягат на създаването на линии на укрепена отбрана, прословутата „линия на Мажино“.
Независимо от тези нагласи, дьо Гол твърди за необходимостта от формиране на мобилни тактически единици, доказвайки безполезността на отбранителните структури с модерното развитие на технологиите и отчитайки факта, че френските граници минават главно по открити равнини. В резултат на избухналия конфликт отношенията му с Петен са нарушени. Още първите дни на Втората световна война обаче потвърдиха правотата на Шарл дьо Гол.
През юни 1940 г. Пол Рейно назначава дьо Гол на висок пост в Министерството на отбраната. Шарл се съсредоточава изцяло, за да продължи битката, но вече е твърде късно. Правителството на Рейно подава оставка, а маршал Петен подписва документите за френската капитулация. Дьо Гол стига до Лондон, където за броени дни създава организацията Свободна Франция и изисква от британските власти да му осигурят радиопредаване, излъчващо за земите, окупирани от нацистите, както и за територията на режима на Виши.
Дълги години за хиляди негови сънародници, участници в съпротивителното движение, неговият глас, гласът на свободата, който се чува за първи път на 18 юни 1940 г. и изнася петминутни речи два пъти на ден, остава единствената надежда за бъдещата победа.
Той започва първото си послание по маниера на френските крале: „Ние, генерал дьо Гол, се обръщаме към Франция”. Но тогава беше казано и това: „Тази война не се ограничава само до нещастната територия на нашата страна. Резултатът от тази война не се решава от битката за Франция. Това е световна война."
Ето как го описват биографите на дьо Гол през 40-те години на миналия век: „Много висок, слаб, силно телосложение. Дълъг нос над малки мустаци, отпусната брадичка, властен поглед. Винаги облечен в униформа каки. Шапката е украсена с две звезди на бригаден генерал. Стъпката винаги е широка, ръцете обикновено са по шевовете. Речта му е бавна, но остра, на моменти със сарказъм. Поразителна памет."
През август 1944 г. Дьо Гол ще премине през Париж, освободен от американците, с дивизията „Свободна Франция“ и бойците на Съпротивата като победител, приветстван от десетки хиляди сънародници. Ставайки начело на временното правителство на Франция, той, разчитайки на Сталин, ще постигне от Вашингтон и Лондон запазването на страната си в статута на велика сила.
През май 1945 г. французите, за голяма изненада на победените германци, ще приемат капитулацията на Вермахта заедно с другите сили - победителки. Неговият твърд и безкомпромисен характер ще доведе до факта, че през 1946 г. той ще подаде оставка. До 1953 г. той ще се опитва да реализира програмата си чрез партийни структури, но след това, след като се увери, че системата не го приема, ще се оттегли от активния политически живот.
През 50-те години Франция беше разкъсвана от кризи. През 1954 г. Франция претърпява брутално поражение в Индокитай от националноосвободителните движения. Размириците започват и в Алжир и други страни от Северна Африка, където се намират по-голямата част от бившите или действителни френски колонии. Въпреки икономическия растеж, населението страда сериозно от девалвацията на франка, от инфлацията. Вълни от стачки заливат цялата страна. Правителствата се сменят едно след друго.
До 1957 г. ситуацията се влошава и екстремистките тенденции в обществото се засилват. Фашистката армия в Алжир, воювайки срещу бунтовниците, заплашва с преврат. На 13 май 1958 г. почти се случва такъв преврат. Вестниците започват да пишат за „нуждата от отговорност“.
В условията на най-остра правителствена криза на 16 май президентът Рене Коти се обръща към Дьо Гол с предложение да заеме поста министър-председател с одобрението на парламента. И след приемането на новата конституция на страната през септември 1958 г. се провеждат президентски избори, на които 75,5% от избирателите в цяла Франция дават своя глас за министър-председателя.
На 21 декември 1958 г. Шарл дьо Гол е избран за президент на Френската република, а на 8 януари 1959 г. е тържественото встъпване в длъжност на френския президент дьо Гол. Неговите правомощия за това време са необичайно широки: в случай на спешност той може да разпусне парламента и да свика нови избори, лично ръководи отбраната, външната политика и най-важните вътрешни министерства.
„Изключителността“ на Франция в НАТО беше инициирана от президента дьо Гол, когато през март 1966 г. той изтегли въоръжените сили на страната си от цялостното командване на НАТО и й осигури правото да участва избирателно в институциите за вземане на решения в алианса, като същевременно запази мястото си като пълноправен член в Северноатлантическия съвет.
Правейки тази стъпка, основателят на Петата република изхожда от нежеланието автоматично да въвлича страната си във военните конфликти от ерата на Студената война по нареждане на НАТО и в противоречие с националните интереси на Франция. Освен това Дьо Гол смята за важно да има независим ядрен потенциал на страната, което според него й гарантира място сред великите сили.
Генералът продължи курса си за насърчаване на отношенията със Съветския съюз. В тяхното прогресивно развитие той видя не просто гаранция за благополучието на двата народа, но и най-важния фактор за намаляване на международното напрежение и поддържане на регионална и глобална стабилност.
Дьо Гол изложи концепцията за Велика Европа от Атлантика до Урал – мирна, без разделителни линии и блокова конфронтация. И през 1966 г. генералът направи историческо посещение в СССР, което даде мощен тласък на двустранното сътрудничество във всички области, включително в области като политика, икономика, култура и космос.
По време на пътуването си генералът говори много за важността на хармонията и сътрудничеството „в цяла Европа, така че тя самата да гарантира своята сигурност“. Той мечтаеше, че „нашият древен континент, след като е премахнал разделението и се обедини, ще върне ролята си в осигуряването на баланс, напредък и мир в целия свят“.
За 80-те години от живота си този човек успя да се превърне в най-великия герой на Франция след Жана д'Арк. Той успя да оглави страната два пъти, като и двата пъти пое лидерството в пика на национална катастрофа, а остави държавата в състояние на икономически подем и растеж на международния престиж. В същото време той написва повече от дузина книги - мемоари и теоретични трудове за военното изкуство, някои от които остават бестселъри и до днес.
Тъй като самият той, по общото признание, е напълно авторитарен човек, Дьо Гол, притежаващ всъщност суверенни правомощия, два пъти доброволно се отказва от властта си и подава оставка. Нещо повече, този човек остави на потомството стабилна политическа система, наречена Пета република, по чиято конституция Франция живее и днес.
Французите казват: „Шарл дьо Гол ще остане завинаги в нашата история като свещена личност. Той беше първият, който „извади шпагата."
Превод: ЕС
