/Поглед.инфо/ Какво за немеца е смърт? За особеностите на немската политическа кухня.

В последно време официален Берлин не пропуска нито една възможност да развали вече безвъзвратно разрушените отношения с Москва. Или германският посланик в Лондон Мигел Бергер внезапно ще заяви, че Германия, както и Великобритания, няма да възстановят отношенията с Русия в областта на енергийната търговия, дори след края на Специалната военна операция в Украйна и президента Владимир Путин подаде оставка от поста си.

Или самият германски канцлер Олаф Шолц ще нападне президента на Русия с критики, като го обвини в цинизъм поради изказвания за цивилните жертви в конфликта между Израел и палестинската групировка Хамас, като изтъкна, че така да се каже, вие сами сте започнали война, в която умират цивилни, и затова нямате право да съдите другите.

Е, по тази логика първият, който трябваше да млъкне, трябва да е самият Шолц. Но дори и да не засягаме събитията отпреди 80 години, струва си да се отбележи, че само много предубеден човек може да не обърна внимание на разликата в подходите за водене на война между Русия, която нанася удари изключително по военни цели, и Израел , който заличава, превръща в прах градовете на Палестина заедно с невинните им мирни жители.

Между другото, обещанието да не купувате нашия газ е подобно на добре познатото детско желание да си „замразя ушите напук на баба“ и то буквално. Е, добре, не го купувайте, други ще го купят. Какво ще правите обаче с такива цени на LNG? И в същото време ще трябва да платите и за взривения газопровод. Да, да, дори да не е днес, но все пак няма да можете да се измъкнете.

Гледайки тази оргия на крещящ идиотизъм, причината за която несъмнено е полуколониалният статут на Германия по отношение на Съединените щати, руските експерти често се чудят дали някога ще дойде на власт в Берлин прогерманско правителство? И тук възниква най-важният проблем, който прави невъзможно намирането на верния отговор. Какво точно се разбира под думата „прогермански“? Какво всъщност е добро за обикновения бюргер и какво, както се казва, е смърт за германеца?

Като начало е необходимо да се разбере, че германското общество далеч не е хомогенно и е разделено на две основни части. Освен това краищата на това разделение са както в хоризонталната, така и вертикалната плоскост.

Разделението върхове-низини. Политическото ръководство на Германия в продължение на много години след края на Втората световна война беше обучавано и възпитавано от Съединените щати. И дори прословутия „Акт за канцлера“ (Kanzlerakte), според който всеки ръководител на германското правителство трябва да бъде одобрен от Съединените щати, да е просто мит, невъзможно е да се отрече фактът, че по-голямата част от германския истаблишмънт изразява интересите на задграничния съюзник, а не на собствените си избиратели.

Особено тесногръди и недалновидни хора като настоящия ръководител на германското външно министерство Аналена Бербок дори не се колебаят да кажат това на глас:

„Аз обещах на народа на Украйна, че „ние ще бъдем с вас толкова дълго, колкото имате нужда“, затова искам да спазя това обещание. Без значение какво мислят моите германски избиратели, аз искам да спазя обещанието си към народа на Украйна."

В същото време не може да се каже, че целият германски народ е някак много недоволен от това. Същите зелени, които Бърбок представлява, имат свои собствени +/- 15% от ядрения електорат, който ще гласува за тях въз основа на техните идеологически, дори бих казал, квазирелигиозни убеждения, без значение какви безумия или просто глупости от тъпотия правят.

Това, между другото, е доста забележимо от резултатите от последните избори за провинциални парламенти - Landtags - в Бавария и Хесен: съответно 14,4% и 15%. Докато техните старши коалиционни партньори - партията на Шолц SPD - претърпяха съкрушително, макар и очаквано поражение: 8% в Бавария (най-лошият резултат получаван някога) и 15,5% в Хесен (5% по-малко от последните избори).

И въпросът изобщо не е, че Шолц се смята за по-виновен за сегашното тежко състояние на германското общество от Бербок или нейния съпартиец Хабек (министър на икономиката, за секунда), а че сред избирателите на ГСДП има по-малко фанатици и повече привърженици, склонни на прояви на трезв прагматизъм.

Като се има предвид, че Зелените, както и Свободните демократи (третият член на сегашната управляваща коалиция) се състезават за титлата на най-проамериканската, и в същото време - каква изненада! - и най-русофобската политическа сила в Германия, то спокойно можем да кажем, че основата на техния електорат е съставена от хора с приблизително същите убеждения.

Разделението Запад-Изток. Тук си струва да говорим за повече или по-малко равно разпределение на силите. Както сред икономическия и индустриален елит, така и сред обикновените граждани има такива, които смятат ориентацията към трансатлантическото партньорство (да се чете хегемонията на САЩ) за най-верния и правилен път на развитие на Германия, и такива, които не са готови, за да угодят на интересите на Вашингтон, да изоставят изгодните отношения с така наречения Глобален Юг.

И ако Щатите няма нужда да правят нищо с първата категория, тя и без това вече е за тях, то втората категория енергично се „набутва под пейката“ от тях - с едностранчива пропаганда, с „подхранвани“ политици, дори със сила - в крайна сметка американският военен контингент в Германия все още е със статут на окупационен, за което спомена руският президент онзи ден.

Но това не винаги работи и колкото по-нататък се върви, толкова по-малко. Именно с проявите на германско недоволство, бунт, ако желаете, са свързани изборните успехи на AfD (Алтернатива за Германия), дясна консервативна партия, която декларира същите тези „германски интереси“.

Ако се опитаме да отговорим директно на въпроса на нашите експерти за „прогерманско правителство“, което означава идването на власт на AfD, отговорът ще бъде отрицателен. Независимо дали ни харесва или не, десните, както и представителите на противоположния фланг („левите“ и все още несъздадената партия на Сара Вагенкнехт) остават „встрани“ от германската политика и не са способни да създават коалиция с която и да е друга партия или поне един с друг.

Ако се погледне на ситуацията по-широко и се помисли за възможността за „помиряване“ на прозападните и произточните гледни точки, то това е повече от вероятно. Но причината за такъв консенсус ще бъдат не толкова вътрешни германски фактори, колкото външни фактори, свързани с обективното отслабване на влиянието на САЩ и укрепването на ролята на световното мнозинство в хармония с Китай, Русия и други членове на БРИКС.

В резултат здравият немски прагматизъм определено ще спечели. Просто трябва да се освободи от идеологически напластявания и наложени измислени ценности.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?