/Поглед.инфо/ Полша няма намерение да подновява договора с Газпром - ще се справят и без руския газ. Варшава планира да получава гориво от Норвегия по тръбопровода Baltic Pipe. Не е ясно обаче с какво ще го запълнят: полската PGNiG не намери достатъчно ресурси. Норвежките газови находища са изтощени и се изчерпват. В крайна сметка ще се наложи да се купува от европейските суровини ( всъщност руски газ, който ще преминава през Северен поток 2), но много по - скъпо.

Балтийският път

Дълги години, ако не и десетилетия, Полша обещава да се откаже от руския газ. През лятото във Варшава брояха дните. Но строителството на Baltic Pipe /Балтийска тръба/, през която газът от Норвегия ще отива в Полша и Дания, беше възпрепятствано от еколозите. Копенхаген отмени разрешителните за строителството през юни.

Проблемите с околната среда и защитата на някои животински видове обаче все пак бяха преодолени. Сега, когато проектът е почти 70 процента готов и излезе на финалната права, Варшава въздъхна с облекчение.

Комисарят по стратегическата енергийна инфраструктура Пьотр Наимски заяви, че полското правителство ще прекрати сътрудничеството си с Газпром. Варшава се надява, че Baltic Pipe ще започне да работи на 1 октомври догодина, а само три месеца по-късно, на 31 декември, дългосрочният договор на PGNiG с руския газов монополист приключва.

Наимски увери, че полската икономика ще получи всичко необходимо и в нужните количества и без Русия.

Доставките растат

Изминалата студена зима принуди Европа да увеличи значително покупките си на гориво. Миналата година ЕС внесе 326 милиарда кубически метра газ. Сега, когато подземните складове са наполовина празни и цените са безпрецедентно високи, търсенето на руските суровини само се увеличава.

Газпром продължава да увеличава доставките на ниво, близко до рекордното. Износът за страните извън ОНД се е увеличил със 17,4% в сравнение с 2020 г. - до 138,6 милиарда кубически метра. За Турция - два пъти и половина, за Германия - с една трета, Италия - с 15%, Гърция - с 12,8%, Полша - с 11,4%.

Поляците не са доволни от това състояние на нещата. Полша и Дания подписаха меморандум за алтернативен проект на стойност около 1,7 милиарда евро преди няколко години. Половината от инвестициите са направени от полския газов оператор Gaz-System. За Варшава Балтийската тръба е фундаментално важна - както политически, така и икономически.

Откъде да се вземе?

Полша консумира 20-21 милиарда кубически метра газ годишно. Около пет милиарда са нейно собствено производство. Още около пет се доставят чрез терминала за втечнен природен газ в Суиноуйсце (досега обаче се използват само 20% от капацитета му). Настоящият договор между Газпром и PGNiG, подписан на 25 септември 1996 г., гарантира 9,8 милиарда кубически метра газ годишно, получавани през газопровода Ямал-Европа.

Съгласно плановете, Baltic Pipe трябва изцяло да замени руските доставки. Газопроводът обаче се осигурява с газ само на 33% - с 3,5 милиарда кубически метра годишно. Повече PGNiG не намери. И едва ли ще го намери.

Първо, Норвегия няма излишни суровини: Северните морски полета се изчерпват. През 2018 г. производството намалява с два процента, през 2019 г. - с шест процента. Страната очаква да се върне към предишните си показатели на производство до 2024 г. – разчита се на разработването на нови находища в Баренцово море.

Но засега вторият по големина износител на газ за Европа след Русия непрекъснато намалява доставките. През 2020 г. норвежкият износ за ЕС е спаднал с 6,3 %.

За да се напълни Балтийската тръба до пълния му капацитет, е необходимо бързо да се увеличи производството, което е нереалистично, като се има предвид, че говорим за полета край бреговете на Норвегия: работата по морското дъно винаги е по-трудна, отколкото на сушата“, казва Леонид Хазанов, независим индустриален експерт.

По негово мнение, плановете на PGNiG за придобиване на газови проекти от полетата на норвежкия шелф (или акции от тях) не издържат на никакви критики, тъй като е малко вероятно оттам да могат да се произвеждат повече от един до един и половина милиарда кубически метра годишно.

"И не е ясно кой точно в Норвегия ще изпомпва природен газ в Baltic Pipe, който всъщност е свързан с Europipe II, който доставя гориво за Германия", добавя Хазанов.

Отново към Русия

В резултат на това, както обяснява Алексей Гривач, заместник -директор на Фонда за национална енергийна сигурност, за запълване на газопровода е необходимо да се премахнат или намалят обемите от съществуващите тръбопроводи, през които норвежкият газ отива в Германия, Франция, Белгия и Великобритания. И да се компенсира недостига от други източници, включително вероятно и от Русия. Но за да се случи това, някой трябва да плати – и няма друг, освен Варшава.

Поляците биха могли да разчитат на втечнен природен газ. Но това е много по - скъпо и също така няма да задоволи нарастващите нужди на енергийната индустрия. През октомври 2018 г. Полша подписа 20-годишен договор с American Venture Global LNG за два милиона тона LNG годишно. Като се вземат предвид транспортните разходи, данъците, газификацията и други неща, дори до 2023 г. суровините от САЩ ще струват поне 100 долара повече от руските.

По мнението на Хазанов, Варшава има само две възможности: или да купи скъп втечнен природен газ в САЩ, Катар или друга държава (например, защо не от руския Novatek), или да купи синьо гориво в Германия. Това всъщност е газ и от двата руски „Северни потока“. В резултат на това най - вероятно ще е необходимо да се преговаря отново с Газпром.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели