/Поглед.инфо/ Износът на руски газ за Европа бързо намалява и сега е само 109 милиона кубически метра на ден, или 40 милиарда кубични метра годишно. Това е без да се вземат предвид доставките за Турция. Работят два маршрута: 42 милиона кубически метра на ден през Украйна и 67 милиона през „Северен поток-1“. "Ямал-Европа" отдавна е затворен заради съсобственик от списъка на недружелюбните компании, а "Турски поток" влезе в седмична планова поддръжка, въпреки че при всички случаи частта от обема, предназначена за Европа, е малка там.
Основната причина за спада на износа е трикратното намаление на доставките по "Северен поток-1" поради факта, че газопомпените агрегати на „Сименс“, изнесени за поддръжка, не могат да бъдат върнати от Канада. Тук, разбира се, може да се припомни, че наблизо стои готовият „Северен поток-2“, който Европа не иска да пусне по политически причини. Но в същото време остават възможности за увеличаване на свръхниските обеми на транзит през украинското направление, които също не се използват от „Газпром“. В резултат на това страните от ЕС дори започнаха да точат газ от хранилища. Трябва да се признае, че инжектирането в хранилищата доскоро вървеше по план, запасите все още са на добро ниво за текущата дата. Но сезонът на впръскване все още не е достигнал дори средата и при сегашните обеми на износ на газ от Русия процесът на пълнене на хранилищата очевидно ще замръзне.
Така или иначе никога не е имало толкова ниски обеми на износ в новата история на газовия пазар. Тази игра на "Газпром" в краткосрочен и среден обхват има всички шансове за успех. Просто защото няма нищо, което да замени недостатъчно доставените обеми. Да, в ЕС се вземат някои решения - разширяват собствения си добив на газ в находището Грьонинген (всъщност това означава, че спадът в собственото им производство ще бъде по-малък от очакваното), ще увеличават дела на въглищата, ще пестят енергия . Но ако говорим конкретно за вноса на газ и ВПГ, тогава в света просто няма допълнителни обеми.
Сега в САЩ приключва изграждането на няколко средно големи мощности за ВПГ, след което няма да има нов втечнен газ от тази страна до края на 2023 г. Освен това, след пожара, заводът за втечнен природен газ във „Фрийпорт“ спря работа (за три месеца напълно, а след това - както стане), а това са 17% от американския (или 4% от световния) износ на втечнен природен газ. В световен мащаб се очаква плаващият завод в Мозамбик да бъде пуснат постепенно едва през четвъртото тримесечие, но това е малко производство от 4,5 милиарда кубически метра годишно. Тоест през следващите година-две трябва да се очакват много ограничени обеми на нов ВПГ на пазара. Очевидно това е едно от обясненията за готовността на руския износител на тръбопроводен газ да вдигне залозите.
Повтаряме: засега всички ограничения върху износа на руски газ могат лесно да бъдат възпроизведени, тъй като всичко, което се прави сега в света в областта на ВПГ (и ефектът от това ще бъде само след четири или пет години) очевидно не компенсира отказа от руски доставки, но в най-добрия случай съответства на бъдещия планиран растеж на търсенето на този продукт. Особено като се има предвид, че руският нов износ на ВПГ, който също трябваше да допринесе за общия баланс, разбираемо ще излезе на пазара малко по-късно от очакваното.
Ако се отдалечим от рутината и преминем към обобщения, тогава сегашното напрежение на газовия пазар кара всички да си мислят, че възможността за закупуване на газ е не само за пари, но и само за физическата възможност за такава покупка. И това се отнася не само за тръбопроводния газ, но и за ВПГ, въпреки формалната гъвкавост на тези обеми. Свикнали сме да казваме, че американският ВПГ често се изкупува от търговски компании и се откарва на места, където плащат повече. Но тъй като сега Европа е готова да плати толкова, колкото Азия, то в случай на физически недостиг търговец или друг собственик на гориво ще го отведе преди всичко до страната му на пребиваване или друго най-приятелско място. От друга страна, в случай на конфликт между износителя и вносителя на ВПГ, подобни доставки също са изложени на риск. Всички тези съображения все още не разрушават световния пазар на ВПГ, но правят връзката между собственика на ВПГ, мястото на неговото производство и прекия пазар за доставка на това гориво по-актуална.
Сега много се говори, че САЩ изпревариха Австралия и Катар по отношение на производството на ВПГ, за да станат най-големият износител на втечнен природен газ. Но не по-малко важно е, че тези три страни вече представляват над 60 процента от целия глобален износ на ВПГ. Австралия вече не увеличава производството (самите нямат достатъчно газ), Катар и САЩ увеличават. Според прогнозите до 2030 г. само на Катар и САЩ ще се падат половината от световното производство на това гориво. Да, ВПГ е взаимозаменяем, за разлика от тръбопроводния газ. Но дори такъв олигопол вече крие рискове. Разбира се, това е най-важно за Китай, който трябва да си гарантира стабилни доставки на ВПГ при всякакви обстоятелства на фона на силно нарастващия пазарен дял на САЩ на този пазар. Разбира се, далеч не е сигурно, че всички тези страни ще действат съвместно.
И тук става интересно да наблюдаваме стъпките на Катар, който сега разпределя дялове между чуждестранни партньори в нов проект за ВПГ. Припомняме, че Катар разширява производството си с 40 процента от настоящите обеми - това са четири нови производствени линии.
В исторически план схемата беше следната. „Катар Петролеум“ притежаваше основната част (около 70 процента в смесени предприятия), основният партньор беше американската „Ексън Мобил“ плюс малки акции от други участници, по-специално френската „Тотал“, „Шел“, американската „Коноко Филипс“ и някои компании от Азиатско-тихоокеански регион. „Ексон Мобил“ традиционно е основен партньор не само за вътрешнокатарски проекти. Двете компании споделят общ търговец на втечнен природен газ, „Оушън ВПГ“, изграждат общ завод за втечнен природен газ „Голдън Пас“ в САЩ и съвместно притежават големия терминал за втечнен природен газ „Саут Хук“ във Великобритания.
В новия проект „Ексън“ и „Тотал“ притежават - 6,25 процента, „Коноко Филипс“ и италианската „Ени“ (преди това не участваха в проектите на Катар) - по 3,12 процента. Ще има и други партньори с малки дялове - вероятно „Шел“, както и китайски компании. Във всеки случай американският петролен и газов гигант губи статута на стратегически партньор в новия проект, превръщайки се в „един от”. Засега ще се въздържаме от тълкуване на подобна промяна, тъй като при всички случаи това ще са спекулации. Независимо от това е невъзможно да не се фиксира промяната в пропорциите.
От своя страна „Тотал“ обмисля принудително изтегляне от строящия се руски проект „Арктик ВПГ-2“ (но остава в „Ямал ВПГ“), а Саудитска Арабия може да заеме неговото място, според неофициална информация от чуждестранни медии.
Все по-объркващите взаимоотношения между участниците в световната икономика в контекста на газовия пазар се илюстрират и от технически проблеми. Първо, това е вече споменатият сблъсък с газовите компресорни агрегати на „Газпром“. От „Сименс“ очевидно са недоволни от решението на Канада да не върне апаратурата след поддръжка, но засега нищо не може да се направи. Всъщност глобализацията на икономиката (канадския завод на германската „Сименс“) вече води до проблеми дори в отношенията на съюзническите държави. На този фон се поставя въпросът как ще се извършват планови ремонти в съществуващите ни заводи за ВПГ, където се монтират и газови турбини чуждестранно производство. Например заводът за втечнен природен газ „Сахалин-2“ има газови турбини на „Дженерал Електрик“, които се ремонтират на всеки осем години. Последният път беше през 2016 г., така че следващият ще бъде през 2024 г. Япония няма планове да се оттегля от проекта „Сахалин-2“, но също така е изключително заинтересована да доставя този ВПГ на своя пазар, което означава, че е намерено решение. И тук виждаме потенциален конфликт на съюзническите интереси.
Може би сегашното напрежение на пазара на газ ще се разсее. Но няма съмнение, че настоящата ситуация, каквато и да е причината за нея, и като цяло сложната международна политическа ситуация ще накарат всички участници на газовия пазар да се замислят за гаранции за доставки. Както в контекста на правата на пряка собственост върху един или друг втечнен природен газ или права върху неговото производство, като се вземе предвид приятелството или враждебността на страната, в която се намира това производство, така и в контекста на гаранциите за нормалното техническо функциониране на цялата газово- транспортна инфраструктура.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?