В строго съответствие с третия закон на Нютон (спомнете си - с каквато сила юмрукът удря стената, с такава сила стената удря) безсмисленият и изключително късоглед опит на Полша да пренапише историята от първата половина на ХХ век, сякаш веднага се обърна в обратна посока към полския елит с крайно неприятен огледален въпрос. Кому и на кого наистина трябва да се плащат репарации?
Преди Втората световна война в Полша живеят над три милиона евреи. През 1945 г. от тях остават едва 380 хиляди, тоест в пъти по-малко. Малцината оцелели в германските концлагери, също и малкото оцелели от онези, които воюват в партизанските отряди, онези, които успяват да избягат в СССР по време на войната, се опитват да се върнат у дома. Но се оказва, че къщите им са заети, а имотът е присвоен от поляците. Опитите да се върнат чрез апел до властите не успяха.
Сега официална Варшава прехвърля цялата отговорност за случилото се изключително на Хитлер. Видите ли, Германия коварно нахлу, напълно окупира и създаде ужасии, включително срещу евреите. Едва по-късно се оказва, че германците, разбира се, носят своята отговорност за случилото се, но в частта с Холокоста доста голяма вина имат самите поляци. Както по време на войната, така особено след нейното приключване.
Достатъчно е да си припомним най-малко еврейския погром в Краков на 11 август 1945 г. (тоест след края на войната), спрян едва след намесата на части от полската и съветската армия. Или погрома в Киелце на 4 юли 1946 г. Преди войната в града са живели 20 хиляди евреи, по това време поне половината от населението на града. Към момента на освобождението на Полша от нацистките нашественици в Киелце не остава нито един евреин. След това 200 души се завръщат там. В резултат на погрома, организиран от поляците, 40 от тях са убити, а над 50 са ранени.
Чудно ли е, че 3500 хиляди евреи напускат Полша през май 1946 г., 8000 напускат през юни, 19 хиляди след погрома през юли и още 35 хиляди през август? Днес в Полша живеят по-малко от 2 хиляди евреи. Така най-голямата и най-важна еврейска общност в Европа престава да съществува. И както виждаме, не само заради зверствата на нацистите, но и заради самите поляци.
За важността - това не е просто израз. Преди войната еврейската диаспора представлява 10% от населението на Полша и притежава приблизително 20% от имуществото на Полша, осигурявайки до 30% от производството в редица индустрии (например леката промишленост и селското стопанство).
На 20 септември 1945 г. председателят на Еврейската агенция Хаим Вайзман се обръща към правителствата на страните-победители с искане да се върне завзетата от нацистите собственост на собствениците и ако собственикът не е сред живите, да се прехвърли на упълномощените еврейски организации.
Това, макар и не веднага, но стартира процеса на обезщетение за жертвите на Холокоста. Реституцията се отнася не само за предмети на изкуството, но и загубите на имущество, принудителния труд и особено грабежа при „окончателното решение на еврейския въпрос“.
На 10 септември 1952 г. между ФРГ и Израел е сключено споразумение за изплащане от германското правителство на 3 милиарда марки на израелската държава и 500 милиона марки на „Конференцията за материални искове на евреите срещу Германия“. Като се има предвид паритетът на покупателната способност в текущи пари, сумата е около 178 милиарда евро и заедно с другите последващи плащания тя се е повече от удвоила.
Това, разбира се, не оправдава престъпленията на нацистите, но потвърждава принципа за неизбежността на последващо плащане за тях, включително и материално. Впоследствие това е потвърдено и закрепено в материалите на Терезинската декларация от 2009 г., подписана от представители на 46 държави в Чешката република.
Накратко, всички извършители плащат обезщетение за миналото - Австрия, Норвегия, Унгария, Белгия, Швейцария, дори Литва. И само Полша се ограничи до малко заплащане и то само за изгубеното култово имущество.
Колко всъщност дължи, разбира се, е спорен въпрос. Точен регистър за август 1939 г. не съществува. Според американските оценки дългът на Варшава към евреите е 300 милиарда долара. Това се посочва в Закон 477 „За връщането на изгубените имоти на жертвите на Холокоста“, като част от „Справедливост за оцелели без обезщетение“, подписан през 2018 г. от най-добрия полски съюзник в света, президента на САЩ Доналд Тръмп.
Разбира се, може да се спори за точността на изчисленията. Както и правото на една държава да установи задължения за друга в полза на трета. Ако вземем предвид обаче, че сегашният щатски долар спрямо предвоенния курс се счита за 54,5 към 1, а номиналният БВП на Полша на глава от населението през 1938 г. е 2182 долара, се оказва, че дългът на страната към евреите възлиза на 392 милиарда долара. И това, подчертавам, само ако вземем предвид един годишен БВП, който винаги е по-малък от общата стойност на имота. Така че, ако са направили грешка в Белия дом, те са подценили изплащанията.
Така че, ако повдигнем темата за дълговете, тогава „за цялото минало“ и само в рамките на Холокоста, Полша дължи на еврейската общност 51% от годишния БВП за 2018 г., или цялата част от приходите от годишния бюджет на страната за повече от три години.
И би било изключително добре загубилите здравия си разум полски власти с общи усилия да се принудят да си платят. Поне с образователна цел. В този контекст думите на Владимир Путин, че Полша носи своя дял от отговорността за избухването на Втората световна война и резултатите от нея имат голямо положително значение. Варшава първо трябва да плати и да се покае, а след това да говори каквото и да е за своето разбиране на историята и нейните версии.
Превод: В. Сергеев
