/Поглед.инфо/ Партия „Съгласие“ за трети път подред победи на изборите за Сейм в Латвия. И този път тя наистина има шанс да формира правителство, влизайки в коалиция с популистките политически сили. „Съгласистите“ традиционно се наричат проруска партия. Но така ли е всъщност и какви промени може да внесе нейната победа в политиката на Латвия?

На парламентарните избори в Латвия, проведени на 6 октомври, спечели партия „Съгласие“ оглавявана от известния руски кмет на Рига Нилс Ушаков. „Отидохме с много ясна програма - промени, социалдемократически ценности и борба срещу национализма и от двете страни. Гласоподавателите дадоха първото място именно на нашата партия“, заяви Ушаков. Самият той няма намерение да заема поста премиер, а възнамерява да предложи кандидатурата на своя колега Вячеслав Домбровскис.

Съгласно резултатите от обработката на данните от всички избирателни участъци, Съгласие събира 19,91% от гласовете. Второ място заема популистката партия „Кому принадлежи държавата?“ KPV LV) с 14,07%, трета е Новата консервативна партия (НКП) с 13,6%, четвърти е блокът „За развитие!“ с 12,04%.

Членовете на настоящата действаща коалиция отстъпиха значително позиции. Така обединението „Всичко за Латвия“, събра 11,3%, Съюзът на „зелените“ и селяните СЗС – на настоящия премиер Марис Кучинскис – 9,96%, а „Ново единство“ – 6,68%.

Най-проруски настроената партия „Руски съюз на Латвия“ (РСЛ) на Татяна Жданок не успя да преодолее петпроцентовата бариера и не влиза в новия състав на Сейма. Известно е, че РЛС по време на предизборната кампания се сблъсква със сериозен натиск от страна на държавата. Така, активистът от партията Иля Козирев през август бе задържан, в дома му бе проведе обиск във връзка с подобрението, че уж помага на чужда държава в дейност, насочена срещу Латвия, а след това бе пуснат без повдигнати обвинения. А на самата Жданок ѝ отказаха регистрация като кандидат, защото е „участвала в дейността на Комунистическата партия на Латвия след 13 януари 1991 г.“

"Съгласие" се смята за сила, симпатизираща на Русия, поради което повечето медии, особено западните, вече бързат да обявят победата на проруската партия на латвийските избори. И наистина - политическият съюз подкрепя сближаването с Руската федерация, укрепването с нея на политическите и икономическите връзки, а основният ѝ електорат традиционно е рускоезичното население на Латвия.

Въпреки това все още е рано да се радваме на победата на проруските сили. Факт е, че през последните години „Съгласие“ промени радикално своята посока, като започна да се отървава от всичко проруско. Руският кмет Нилс Ушаков реши, че прекалено русофилният курс на партията възпрепятства политическите му успехи – на смятащите се за „ръка на Москва“ политически сили в Латвия се оказва колосален натиск, а при формирането на коалиции в Сейма другите латвийски партии смятат подобни политически обединения за неприемливи. И именно това попречи на „Съгласие“ да формира правителство, въпреки двете поредни победи на изборите за законодателен орган.

Затова Ушаков започна да се бори с проруските настроения в партията, заемайки много по-неутрална позиция. Най-пламенните проруски активисти в това отношение напуснаха партията. Освен това, дори и по време на гласуването през март тази година в Сейма на закона, който маргинализира руския език в латвийските училища, партията зае неясна позиция - не всички от нейните членове решиха да гласуват против проекта.

Освен това партията подкрепя позицията за необходимостта да се запази членството на Латвия в ЕС и НАТО. Самият Ушаков има големи симпатии на Запад и има много добри контакти с Вашингтон. Освен това в навечерието на тези избори той дори покани специалист от екипа на покойния американски сенатор Джон Маккейн, един от най-яростните американски русофоби.

Всичко това помогна на „Съгласие да привлече на своя страна латвийското население на страната, но предизвика негативна реакция у много от традиционните избиратели на партията. А другите проруски сили започнаха да обвиняват Ушаков, че е предал руснаците в Латвия и се е наговорил с правителството и със Запада, за да получи власт.

„Съгласие“ наистина стана по дясно и някои заявления и събития отскоро показват, че сега то не може да се нарича толкова проруско, колкото преди“, заяви пред „Взгляд“ научният сътрудник от Центъра за северноевропейски и балтийски изследвания в МГИМО Владислав Воротников. „Партията този път се опитва да привлече към себе си не само руския, но и латвийския избирател“, отбеляза той.

Като цяло ролята на проруската или антируската риторика в избирателния процес не трябва да се преувеличава, смята Воротников. „Съгласие“е преди всичко партия, която е по-близо до центъра на латвийския политически спектър и предлага програма от социалдемократичен тип. „Те са подкрепени от голям брой латвийци със социалдемократически възгледи, тъй като политиките на управляващите коалиции от последните десетилетия бяха много либерални, твърди, насочени към постигането на определени макроикономически показатели - първо за присъединяване към ЕС, а след това за влизане в еврозоната. Това означава, че политиката не е ориентирана към гражданите“, обяснява събеседникът.

„Тази победа на „Съгласието "демонстрира общественото искане на някои промени. На първо място, става дума за по-балансирана социална и икономическа програма. В края на краищата, ако погледнем динамиката през последното десетилетие, емиграцията от Латвия е много висока и по време на престоя ѝ в ЕС около 250-300 хил. души са излезли от пределите ѝ според официалните данни“ отбелязва експертът.

Така че, би било твърде пресилено да говорим за някакъв „проруски завой“ в случай, че „Съгласие“ се качи на власт“, смята Воротников. „Програмата на „Съгласие“ е насочена не само към сближаване с Русия, колкото към балансиране на курса на външната политика на Латвия, който през последните три десетилетия е доста категорично евроатлантически“, обяснява той.

„Не е изключено, че тази риторика, която се нарича проруска, постепенно да не нивелира. Принципите на латвийската политика са такива, че не може да се излиза от определените рамки и при всички обстоятелства трябва да се поддържа евроатлантическия курс. Латвийската политика не съществува отделно от политиката на ЕС, от политиката на НАТО“, подчертава Воротников.

„Може да се стопли фонът, могат да се подобрят донякъде икономическите отношения, то трябва да се разбере, че имаме санкционни ограничения. Но като цяло вероятност политиката в руско направление да се промени не е много висока“, уверен е той. Воротников напомня с примера на Естония, където центристката партия преди повече от година и половина формира правителство и също винаги е била наричана проруска. „Но ако погледнем риториката на това правителство, то ще видим, че нищо не се е променило. Партията бе принудена да смекчи своята прорускост“, посочи събеседникът.

При всеки случай „Съгласие“ трябва да формира правителство, и това не е толкова лесна задача. Както вече се спомена по-горе, партията побеждава на трети избори подред, но предишните пъти (2011 и 2014 г.) не можа да се договори с другите политически сили за създаването на управляваща коалиция.

Заслужава обаче да се отбележи, че този път шансовете на "Съгласие " са наистина добри. Ако по-рано ги изтласкваха от властта десните партии, коалиращи се помежду си и получавайки така необходимото мнозинство от 51 от общо 100 в Сейма, то сега „Съгласие“ има 24 места в Законодателния орган и има възможност да влезе в коалиция с популистките партии КПВ ЛВ (15 места) и НКП (16 мандата).

КПВ ЛВ е нова центристка партия, която се появи под популистки лозунги за „почистване на Латвия от корумпирания постсъветски елит, започването на чисто и завръщане на държавността“. НКП е дясна партия, която обещава на избирателите да намали броя на министерствата и отделите, да увеличат семейните помощи за децата, да позволи изучаването на латгалския език в училищата в Латгалия, да забранят високопоставените лица от съветската номенклатура да заемат обществено-отговорни позиции и да се борят с притока на бежанци.

„Има такова предположение. Ако погледнем общия брой места, по принцип теоретично е възможно. Тези нови партии предлагат някои нови програми, политика срещу естаблишмънта, леко нестандартна програма за Латвия. Но все пак има вариант „Съгласие“ да бъде блокирано“, отбелязва Владислав Воротников.

Ако погледнем, например, външнополитическите точки на тяхната програма, те са съвсем различни, посочи събеседникът. Вече повече от веднъж по време на преговорите „Съгласие“ бе изолирано от властта и този път десните партии вероятно ще се опитат отново да създадат коалиция по такъв начин, че да изтласкат „съгласистите“, добави той. Струва си да се отбележи, че НКХ вече успя да обяви, че е готова да влезе в коалиция с всеки, освен със „Съгласие“.

„Идването на власт на „Съгласие“ ще бъде твърде сериозна промяна за политическия живот на Латвия. И ми се струва, че едва ли ще се случи, макар и това да бъде интересно“, подчерта Воротников, отбелязвайки, че дори в такъв случай едва ли трябва да очакваме някакви сериозни изменения в политическия курс на Латвия.

Превод: В.Сергеев