/Поглед.инфо/ Наводненията в Германия заплашват да се превърнат в едно от най-трагичните природни бедствия в Западна Европа за последните години. Но техните последици ще бъдат изчислявани не само в загубата на човешки животи и разрушена инфраструктура. Наред с други неща, митът за самата структура на германското общество и държава са унищожени.
В хумористичното предаване “Уралски пелмени” има следната сцена. Губернаторите са извикани при държавния глава, седят в чакалнята и споделят проблемите си.
„При мен мълния удари телевизионната кула и прекъсна тока в половината регион. А в другата половина цените веднага скочиха два пъти. И пенсиите изчезнаха някъде, а опашките за детските градини веднага се удължиха. И пътищата се покриха с дупки. Но не съм аз, а мълнията. Аз не съм виновен“, казва единият. „И аз имам идентичен случай - при мен падна градушка . Такава, като футболна топка. Всичко беше разбито, разрушението е по-лошо от при вас”, отговаря другият.
„Ех, какви сте хитреци. Разпределихте си всички катаклизми. Аз тогава взимам торнадото”, намира изход третият.
Забавно ли е? На Запад, уви, това се е превърнало в реалност. Местните лидери обаче не се занимават с вариации. Вече второ (след енергийния срив в Тексас, където вятърните турбини замръзнаха и бензиностанциите спряха) огромно инфраструктурно бедствие, придружено с пълен хаос - а именно масивните наводнения в Германия - се приписват от местните власти на “изменението на климата." Основните медии пишат за това, политиците говорят - и те говорят така, все едно се оправдават.
Политически контекст
Никой не спори - природата се е постарала. В редица райони на Северен Рейн-Вестфалия за два дни паднаха почти две месечни норми валежи за юли. Едно природно бедствие обаче нямаше да доведе до такова унищожение, ако не бяха инфраструктурните характеристики на Германия. Експертите (реалните, а не онези, които смучат бюджети с анимации за антропогенните климатични промени) и политиците (повече или по-малко честни, а не тези, които се опитват да позиционират катаклизма като неизбежен) говорят за масово възстановяване на земите, включително бетониране и асфалтиране ( поради което водата не може да влезе в земята). Говорят и за остарялата канализационна система в германските градове, която не е предназначена за толкова голям брой жители. И за другите проблеми, които са довели Германия до нейния „потоп на века“. Наводнението, поради което към 16 юли около сто души са загинали, а около 1300 други са изчезнали.
Само че германските елити не само не желаят да поемат отговорност за действията, довели до толкова много жертви. Те дори не бяха в състояние ефективно да организират борбата срещу последиците от наводнението.
Така начело на федералната провинция Северен Рейн-Вестфалия (една от най-засегнатите области) стои Армин Лашет - лидерът на партия ХДС и основен кандидат за канцлерския пост. На пръв поглед потопът даваше възможност на Лашет да покаже организаторските си умения пред цялата страна. Да демонстрира как е готов да действа в трудни ситуации. И Лашет демонстрира.
„След няколко часа хаотични телефонни разговори между Щутгарт, Берлин и Дюселдорф, Армин Лашет реши да отмени планирано партийно събитие в Бавария вечерта и да отиде в Хаген, където времето удари особено силно“, пише германският “Тагешоу”. И не е ясно коя от двете точки, споменати по-горе, изглежда по-ужасна - „хаотичните телефонни разговори“ в опит да се разбере кой за какво трябва да носи отговорност или неспособността на лидера на региона (претендиращ, повтаряме, за поста канцлер на Германия), да се сети веднага, че в такъв критичен за неговите избиратели момент той трябва да бъде на работното си място, а не на партийно събрание.
Освен това наводнението, заедно с оправданията на властите с „изменението на климата“, укрепва предизборните позиции на „Зелените“ - основния съперник на ХДС. Особено като се има предвид, че Армин Лашет се счита в Германия за скептично настроен към глобалното затопляне.
Така ли е в действителност?
Цялата тази германска трагедия се следи отблизо от външните наблюдатели - включително от Русия. И докато виждат пълното безсилие на елитите на ФРГ, докато четат съобщенията на германските медии, че в засегнатите райони вече са започнали грабежи (обират се изоставени къщи и наводнени магазини), руснаците се питат - как така?
Още от детството ни казват, че Германия е дом на висока битова култура, където законът е преди всичко. Там, където всичко работи гладко, почти като швейцарски часовник. Където в крайна сметка във всичко има ясен ред. С други думи, организационен рай, към който всеки трябва да се стреми. Къде отиде небезизвестният немски “Орднунг”? След потопа се разбра, че повече го няма.
Могат да се цитират и други примери за тотална парализа на германските елити - ситуацията около коронавируса (властите не успяха ефективно да осигурят на германския народ ваксина, прегъвайки се пред желанието на производителите на ваксини да спечелят допълнителни пари), миграционната криза (Меркел всъщност пусна почти един милион мигранти от Близкия изток в ЕС). И накрая, можете просто да слезете в някой квартал на германската столица.
„В Германия няма ред. Берлин е град, затънал в боклук, с повече кражби на инфраструктурни проекти, отколкото където и да било другаде. В района на “Александерплац” ремонтът продължава от десет години. Реконструкцията на летището “Темпелхоф” продължава от 2008 г. Първоначално искаха да го отворят след няколко години, сега искат да го отворят през 2023 година. Вече са похарчили три пъти повече пари от прогнозираното“, казва Дмитрий Офицеров-Белски, старши изследовател в ИМЕМО на РАН.
Отговорът на този въпрос е много прост и е малко вероятно да се хареса на онези, които вярват в генетичните предразположения. Не се раждаш с “Орднунг” - той се поглъща в процеса на обучение. Обучението както от родителите, така и от държавата. Пруската армия на Фредерик не е родена най-добрата в Европа - тя се е превърнала в такава благодарение на твърдата, понякога дори брутална система на обучение и дисциплина.
Европейците спазват законите не защото Магна Харта им тече в кръвта - те ги спазват заради ценностите, които попиват в процеса на образование (например, протестантската етика) и заради самата суровост на европейските закони.
Не е изненадващо, че сега, когато системата на традиционните ценности се срива, когато европейското общество става все по-неевропейско и все по-аморфно (дори не арабско или мюсюлманско, а аморфно, със замъглена идентичност, заразена с всякакви видове на вируси като ултралиберализъм), всякаква основа за “Орднунг” също изчезва. ... В резултат на това Германия все повече прилича на държава от третия свят. С елити, които не са в състояние да решат реални проблеми и вместо това разказват приказки (като „ограничаването на Русия). И с население, което в труден час мародерства или дори по-лошо - също като негрите в Луизиана по време на урагана Катрина
В същото време тази лумпенизация на Германия, разбира се, не се харесва на много, включително сред германските елити. „Международната конкуренция се засилва, качеството на живот като цяло намалява и няма особена вяра в демокрацията. Популистите най-малко вярват в демокрацията и то от абсолютно всякакъв вид - и десните, и левите. И сега те са на власт в Европа “, продължава Дмитрий Офицеров-Белски.
Западните елити разбират, че докато си играят на демокрация, страните от истинския “Орднунг” (например китайците) вървят напред по един подреден начин, задминавайки Европа и Съединените щати на историческите преломи. Следователно не е изключено, например, на следващия изборен цикъл, властите на Германия и другите страни да се опитат да внедрят “Орднунг” сред населението. Вярно е, че няма да е лесно да се направи това - в края на краищата, редът може да бъде въведен или с помощта на съзнателността на населението (виж точката "образование" в традиционните ценности), или чрез тежък диктаторски камшик. Първото в Германия се топи с всеки изминал ден, а вторият вариант в немски условия веднага ще ни напомни за 1933 година. И може би ще доведе до нея.
Превод: В. Сергеев