/Поглед.инфо/ На пето място са съществените мирогледни различия, характерни за населението в западната и източната част на Римската империя, при което Западната Римска империя се опитва насилствено да наложи своя мироглед, език, религия и култура на Изтока. Успехът е само временен и частичен, защото стремежът е да се замести чуждата култура със своята, вместо да се опознае източната култура и да се върви към обединение на двете култури. Важно е да се отбележи, че официалният език в западната част на Римската империя е бил латинския, а в повечето провинции от източната част – гръцкия.

Сходна е ситуацията и в съвремието. Западна Европа налага силово своя мироглед, езици и култура на т. нар. Източна Европа, без да се съобразява с местните традиции, култура и светогледни различия. Икономическите и политическите модели се налагат натрапчиво, което води до отрицателна реакция в населението и засилване на скептицизма по отношение на ползите от участие в ЕС. Английският език е наложен като официален в междудържавните отношения, науката и културата, въпреки че не е роден език на нито една европейска страна.

На шесто място е икономическата криза, дължаща се на липсата на ясна общественополезна целева стратегия и превръщането на интересите на някои олигархични кръгове в държавна политика. Военнолюбивата насоченост, съчетана с погрешна военна стратегия и на двете формации облагодетелства определени кръгове, хранещи се от войната, но унищожава финансовите и човешки ресурси, спъва социалното развитие и вреди на стабилизирането на държавността. Раздуването на обшодържавната граница до неконтролируеми размери и необходимостта да се отделят все по-големи суми за армията, в комбинация с нарастване на средствата за лукс и разгул на аристокрацията са в основата на финасовата криза както в Римската империя, така и в Европейския съюз. Безконтролното изтичане на средства в неясни посоки допълва картината и е една от основните причини за неизбежния финансов колапс.

На седмо място е серията от политически грешки, състоящи се в липсата на управленска визия и стратегия за бъдещето на империята и воденето й към вътрешен или външен военен катаклизъм.

Пример за такава грешка на Рим е преждевременното разширяване на статута на римското гражданство, дало сериозно отражение върху състояние на войските. Първоначално правото да се наричат римски граждани имали само свободно родените граждани на самия Рим, осигуряващо им по-висок политически и юридически статус от този на други обществени прослойки.

Особено важно правило било, че само пълноправен римски гражданин може да участва във войската като легионер, а перегрините – това са жителите на съюзни или покорени държави воювали само в спомагателни военни формирования, под контрола на легионите.

През трети век обаче, статут на „римски гражданин“ бил официално признат на всички свободни хора, живеещи и в провициите на цялата Римската империя. Римското гражданство обхванало и провинциалните елити от Шотландия до Ирак които на практика нямали почти никаква връзка със самия град Рим и не били заинтересовани да бранят неговите интереси.

Пример за значението на правилото в легионите да се включват само римски граждани са пуническите войни с Картаген и разгрома и пълното унищожаване на Картаген. Една от основните причини за победата на Рим над Картаген, е че Картаген бил отбраняван от недостатъчно заинтересовани наемници срещу заплащане, а за Рим воювали истински римляни. Следователно, когато и за Рим започнали да воюват представители на новозавладяваните провинции, които имали съвсем други интереси от тези на централния Рим, военните загуби били закономерни.

Аналогия с Европейския съюз може да се направи с поредицата от грешни решения, включващи прекомерното източно разширение на първоначалната общност, отваряне на границите на съюза за африкански и азиатски мигранти, т.н. „зелена сделка“ и самоубийственото ангажиране с украинската война.

Повечето източни държави, на които старите членове гледат като на нещо подобно на нови провинции, от една страна имат доста по-различни интереси от държавите -основателки, от друга се чувстват унижени поради отношението към тях като към втора ръка държави. Различията в интересите и разногласията непрекъснато се увеличават и вече наближава моментът на неминуемият раздор и разкачване на новите от старите членки - донорки от тяхна гледна точка и експлоататорки, от гледна точка на новите членове. Причината е, че подобно на Рим, старите членки предпочитат да хвърлят във войните за нови завоевания новите „провинции“, вместо да хабят собствени сили и кръв, а придобивките смятат да присвоят за себе си. Така са се развили нещата в старата Римска империя, а как ще се развият в новата – Европейския съюз, все още не знаем. Знаем обаче че новите варвари са близо и настъпват от всички посоки.

От гледна точка на сравнителния системен анализ освен приликите, трябва да се разгледат и различията между двете исторически геополитически образувания. Те са много и са свързани най-вече с голямата разлика в епохите, но най-съществената от тях е структурната и управленска самостоятелност или пък – обвързаност и зависимост.

Римската империя е напълно суверенна държавна формация – над нея първоначално са само римските богове, а после християнският Господ, а Европейският съюз, макар и по форма, устройство и цели да наподобява на империя, по същество е зависима формация на дистанционно управление от по-голям западен имперски съюз, доминиран от друг център. Това означава, че той е автономна технократска квазиимперия, но не и напълно суверенна империя, каквато е Китай. Какво отражение ще даде това върху разпада му, към момента е трудно да се прецени, защото не са ясни интересите и възможностите на управляващия център.

Всъщност, кой ще рухне и кой ще оцелее между западния съюз и източната задруга? Все повече анализатори обявяват самодоволно, че разпадът на Европейския съюз е предстоящ в близко бъдеще. За съжаление, съвсем не е достатъчно да кажеш, че ЕС ще се разпадне, необходимо е поне приблизително да уточниш по какви причини, кога и как ще стане това. Политическите и юридическите процеси на всеки подобен разпад са твърде сложни и опасни, затова хвърлянето на журналистически бомби е по-скоро вредно, отколкото полезно.

Логично е, че ЕС понастоящем се намира в критичната си точка. Ако паралелите са верни, то изводът, който следва да се направи е, че разпадът на Европейския съюз най-вероятно ще се осъществи подобно на този при Римската империя - чрез разцепване първоначално на две основни части по линията на разделението Запад – Изток, а по-късно – разпад на западната част на няколко държави. В този случай може да се запази някаква обща юридико-административна шапка, която да координира действията на двете части поне временно. Това на практика означава да се повтори разделянето на Римската империя през 395 г. на две части – Западна Римска империя и Източна Римска империя.

Друга възможност е да се стигне до цялостен разпад и освобождение от зависимост на всички участващи в съюза държави, някои от които в спешен порядък да се преорганизират и изградят нови регионални съюзи по сходство на интересите, териториална близост и културни традиции. Има анализатори, които считат, че разпадът ще бъде по подобие на Съветския съюз, но това е малко вероятно, поради много по-сложната юридическа рамка на Европейския съюз.

Възможно ли е да се запази ЕС за повече от няколко години? Вероятно е възможно, но само при радикално оптимизиране на целите и механизмите на действие, нещо, което не може да стане при сегашното ръководство.

Самият разпад няма как да се размине без съществено политическо „разтърстване„ на Европейския континент, нещо като „евротресение“, но най важното е да премине мирно, без военен конфликт. Когато се стигне до “Денят на истината“ и след това всеки тръгне по своя път, вече ще бъде късно за анализи и планове за действие – те трябва да бъдат готови предварително. По-безопасно е разпадът да бъде управляван, а не спонтанен процес, защото от физиката знаем, че при всеки спонтанен разпад се отделя много енергия, която в случая може да се прояви под формата на военни действия или гражданска война. Ако целта не е такава, то би следвало заинтересованите от мирното разделяне на страните членки да се подготвят с многовариантен план за действие и най-вече с разработка на юридическите възможности за мирно разкачване на държавите и последващо сътрудничество между тях. Малките държави като България, също трябва да имат свой резервен многовариантен план, за да не бъдат неприятно изненадани при евентуално подобно развитие на процесите.

Най-ценният извод, който следва да се направи от анализа е, че разпадът вероятно вече се направлява от един или няколко центъра. Полезно би било да прозрем кой какво цели и какви са слезразпадните планове.

Друг важен извод, който е наложителен, е че не трябва да се изчаква последния момент, а от сега трябва да се започне подготовка на многовариантен проект за действие при евентуално развитие на критична обстановка.

То е като при земетресенията. Дали и кога е възможно да възникне земетресение не знаем, но трябва да сме готови с план за действие при евентуалното му възникване. Дори и да не се състои.

Каква прогноза може да се направи за развитието на процесите след евентуалния разпад на ЕС?

Историческите аналогии и системният анализ подсказват, че би следвало източното обединение да се развие по-добре от западната част и да има по-добра съдба в следващите векове, като се има предвид, че Източната Римска империя (наречена по късно Византия), е надживяла с почти 1000 години Западната – до 1453 г., когато е покорена от турците, докато Западната Римска иперия е загинала през 476 г.

Защо това е така? От къде идва евентуалното предимство на източната част на сегашния ЕС? За съжаление западното население и особено управленският им елит са значително по-износени в морално и физическо отношение поради водените завоевателни войни, смесването на местното население с множество отмъстително настроени имигранти и настъпилата организационна деградация, в която управлението на практика се осъществява от задкулисието и еврократите, служещи на външни интереси.

Източноевропейското население е по жизнено и заредено с енергия за напредък, защото повече е страдало през вековете поради загуба на войни, вследствие на раздробеност и вътрешни раздори и сега има да се учи от грешките си и да наваксва в културно и материално отношение, като се активизира, обедини и задружно изгради разумно мирно бъдеще за поколенията си.