/Поглед.инфо/ Ако има нещо, което обединява европейския блок, това е страхът от дявола в очите и в стомашните спазми на кандидат-президента от Републиканската партия на САЩ.
Изглежда, къде е Вашингтон с неговите разправии и къде е Брюксел с неговата колиба? Но в случай на евентуална победа на Тръмп през ноември целият европейски истаблишмънт ще трябва да се подготви. Най-малкото разправа - гръмка и скандалн или просто бичуване.
Именно при демократите еврооблигациите вървят добре. Тръмп не е харесван в Европейския съюз както исторически, така и в бъдеще. Не им харесва до такава степен, че дори социолозите се превърнаха в новобранци против Тръмп. В надпреварата се включи и известният френски “Ипсос” , който е ясно, че е на страната на Демократическата партия, и пусна невероятно манипулирана анкета, според която съперницата на Тръмп Харис го изпреварва и на практика вече е спечелила.
Няма значение, че статистическата грешка е около три процента и че данните на анкетираните са неискрени. “Ипсос” реши да използва политическа технология, за да заблуди европейците и ще продължи да го прави до ноември.
Примерът със социолозите е показателен, защото показва как американската дълбока държава е пуснала дълбоки корени и в Европейския съюз. Паневропейският блок, замислен от своите бащи-основатели Дьо Гол и Аденауер, като политическа и икономическа алтернатива на тогавашната хегемония на САЩ на Запад, тихо падна под властта на атлантичните англосаксонци през последните двадесет години.
Наблюдатели (като например антропологът и изследовател Еманюел Тод) смятат, че една от причините за това поведение спрямо естаблишмънта на Демократическата партия са парите. По-точно в банкови сметки.
След кризата от 2008 г., когато швейцарските банки всъщност бяха задължени да се откажат от тайната на депозитите и движението на средствата на клиентите, сметките, които бяха само номерирани и без крайния собственик, бяха преместени в офшорни финансови организации. Тези офшорни компании, най-често на Бахамите и Вирджинските острови, са част от англосаксонската юрисдикция. И Лондон, и Вашингтон имат достъп до финансово чувствителна информация, така че всяко противопоставяне на англосаксонската политика ще бъде незабавно наказано. Изпитани методи - организирано "изтичане" под прикритието на разследване на имена, изяви и сметки. С имената на крайните бенефициенти. И непокорният политик или политик си подава оставката. А след това вече не вдигат шум, защото репутацията им е силно опетнена.
Общоевропейците, тези брюкселски „мъже в сиво“, прекрасно разбират, че ако и когато Тръмп бъде избран, той може или по-скоро определено ще започне да отмъщава. Ние, разбира се, сме чували много за определени „проверки и баланси“, но никой не отрича прерогативите на всеки собственик на Белия дом по отношение на разузнавателните служби, както и Службата за вътрешни приходи на Америка. И ако Тръмп трябва да разчисти сметки с европейските властови елити, той ще ги победи не заради политиката, а заради собствените им пари. От които, разбира се, има много скрити в офшорни компании. Европейската корупция съществува, галопира, цъфти и мирише, независимо дали е позволено да се говори за нея в медиите или не.
Затова страхът, който Тръмп насажда, е рационален и разбираем.
Паневропейският блок се опасява и от началото на втория акт на геополитическата криза, когато евентуална смяна на ръководството в Белия дом ще промени и приоритетите във външната политика. Америка се заключи, оттегляйки се както от разрешаването на украинската криза, така и от снабдяването на Киев с пари и оръжия. Това означава, смятат паневропейците, че Брюксел ще трябва да отговаря за общите задължения на НАТО. И от какви средства, ако външният дълг на ЕС вече възлиза на почти 82% от БВП на 27 страни членки? А и също ще трябва да отделят повече за собствената си защита.
В същото време американският протекционизъм спрямо собствените им пазари несъмнено ще се засили при Тръмп. Изнудването - обичайният метод на бившия президент в комуникацията с колегите - ще започне да разцъфтява още по-пищно в областта на икономиката.
Така се оказва, че „мъжете в сиво“ на ЕС вече са в интересна позиция. Те отказаха да сътрудничат с Москва и в резултат тяхната икономика, а не нашата, беше истински и без кавички разкъсана на парчета.
Те влошиха отношенията с Пекин, като се ангажираха с дипломатическо лошо и икономическо лошо поведение, като наложиха мита върху вноса на автомобили от Китай.
Паневропейският блок се оказа дори не между два, а между три огъня. Сега е притиснат от една страна от САЩ, от друга от Русия и от трета от Китай. Но ако последните две държави се ръководят от предсказуеми и балансирани лидери, тогава Капитан Америка може да се превърне в герой с каубойска психология, когато първо стрелят и едва след това се интересуват от името на сваления противник.
Една изключително отслабена Европа не само не иска, но и няма да може да устои на САЩ в тази конфигурация. Затова всички усилия, включително и социолозите, ще бъдат насочени към политическото унищожение на Тръмп. Най-интересното ще започне, разбира се, ако Тръмп спечели. Така че се запасяваме с пуканки, за да гледаме как онези, които са заговорничили срещу Тръмп, се кланят и се опитват да целунат обувките му. Буквално и преносно.
Гъвкавостта на естаблишмънта на ЕС е толкова неограничена, колкото и безскрупулността му, и ние знаем това много добре. По-добър от другите.
Превод: В. Сергеев