/Поглед.инфо/ Ако обобщим всички ужаси, с които ръководството на Европейския съюз ляга и се събужда, то освен икономическата криза, която барабани с все сила по общоевропейската врата, освен деиндустриализация, която вече е започнала (германските индустриалци, тези капитани на континенталния производствен бизнес, върху който всички поддържаха, тихо прехвърлят силите си от другата страна на Атлантическия океан), в допълнение към непрекъснатото прекъсване на светлината и топлината (което обаче както обещават, "не трябва да става"), всичко бледнее пред това, което се нарича плебисцит.

Плебисцит е когато плебсът решава своята съдба.

Разликата между плебисцитите и референдумите е подробно описана от юристи и познавачи на конституционното право, но същността на явлението е приблизително една и съща. И в двата случая става дума за това как, с кого, при какви условия, в каква ситуация и с каква конкретна система от ценности самите хора искат да живеят.

Брюкселската истерия, като всяка истерия, винаги започва по един и същ начин.

Първо с викове - "Как смеете!" (тогава съобщението за планирания вот стига до ушите на бюрократите), продължава с писъци - "Ама, вие сте луди!" (тогава се обявяват резултатите от волята на самия плебс, който е взел решението), а третият етап са заплахите. „Ние ще въведем санкции/инструменти за влияние, ще стъжним живота ви, но по един или друг начин ще ви накараме да съжалявате за решението си.“

Такъв "черен знак" беше изпратен на Италия от Брюксел в навечерието на парламентарните избори. Подателят е председателят на Европейската комисия фон дер Лайен. Дори няма смисъл да се говори за плебисцитите в ДНР и ЛНР (това по принцип не е волеизявление, не е референдум – поне според колективните Брюксел-Вашингтон-Голямата седморка).

Разбира се, ако следвате същата общоевропейска гледна точка, Великобритания също беше наказана за това, че се осмели не само да организира референдум, но и да се обяви на него за напускане или по-скоро за бягство от ЕС.

Наказанието на британците излезе доста конкретно. Ако вярно обясните как стоят нещата в действителност, тогава сред жертвите на наказанието по някаква причина бяха френските рибари, които ловят риба във водите на Ламанша.

Докато ЕС и Великобритания започнаха прокси война на санкции срещу Русия, така наречената „война за треска“ можеше да избухне между Париж и Лондон – и то няколко пъти. Относно квотите, кой, какво и къде лови и други подробности от наказанието на Великобритания, от което първи пострадаха проевропейски (както се казва) настроени французи.

Които, разбира се, на думи изглеждат за ЕС, но щом се стигна до въпроса, а именно гласуването на референдум, тази Европа, или по-точно общоевропейската конституция, казаха абсолютно категорично „не“.

При 69% избирателна активност на френски граждани през 2005 г. (и, разбира се, „не под дула на оръжие“, без „външна намеса“, тоест Брюксел нямаше на кого стовари цялата вина), над половината от гласове (54,67 процента) прати по дяволите принципите на "общата европейска юрисдикция".

Тогава започна такава красота, че сърцето ликува - в Чехия тогава референдумът беше напълно отменен. В Дания го отложиха. Варшава, по примера на Копенхаген, също отмени плебисцита. Далеч от греха. Лисабон също го отложи.

В резултат нищо не се получи. Няма народна воля.

12 години и половина след влизането в сила на Договора от Маастрихт, който определи политическите, правните, икономическите и финансовите контури на сегашния ЕС, точно този, за който Източна и Централна Европа толкова бързаше и продължава да бърза, гражданите на страните-основателки на Европейския съюз посочиха вратата на всички тези позиции.

Тогава Брюксел трябваше да търси палиативен вариант, спешно да състави документ, да го нарече "договор" (на мястото на подписване - Лисабон), да преодолее разногласията - също поиска ратификация, но на плебисцити, а в парламентите, което беше много по-лесно и бързо.

Така че ЕС е такава наднационална структура, че макар и да се смята за "суперсила", не живее според основния закон. И според правните концепции, залегнали в договора. Средностатистическият европеец не знае какъв вид споразумение , за какво става въпрос.

Ако мислите политически, то Европейският съюз, създаден да търгувате удобно помежду си, да се придвижвате лесно и естествено из континента, да получавате образование където сметнете за добре, да купувате стоки и услуги там, където са по-евтини, да работите където плащат за работа по-щедро, да създадете бизнес, където се изискват по-малко формалности, за малко повече от 12 години (ако броите от момента, в който Договорът от Маастрихт влезе в сила, това е от 1993 г. до 2005 г., когато хората на референдумите казаха „не“ на цялата тази история“) почти напълно се дискредитира в очите на народа.

Да, големите европейски корпорации, предимно германски, започнаха да живеят добре.

Започна да върви и общоевропейската бюрокрация, която растеше и набъбваше, измисляйки нови правила, закони и разпоредби - разбира се, в интерес на европейците. Които пък бягаха от всички тези радости като ад от тамян.

След провала от 2005 г. мощен и колективен, след като получи шамар от европейския плебс, бюрократичният Брюксел, получил мощен посттравматичен синдром, започна да критикува всички онези политици, които в предизборните си програми посочиха, че са готови да обявяват и провеждат референдуми за съдбата на страната и народа, започна да ги нарича "фашисти" и "врагове на демокрацията".

И така, при „враговете на демокрацията“ – в брюкселското разбиране за демокрация – попадат и французойката Льо Пен, и италианецът Салвини.

Защото и двамата партийни лидери смятаха, че е невъзможно, без да се отчете например позицията на избирателите, безкрайно и безконтролно да се приемат нелегални мигранти. Или че е невъзможно да не се интересуваме от мнението на тези, които ще понесат основната тежест на сегашните геополитически решения на онези, които седят в коридорите на общоевропейските власти.

Европейската демокрация днес не е нищо друго освен почти пълната власт на бюрократи от различни степени на висок ранг, които не са избрани от никого. Много често те получаваха позиции в резултат на задкулисни преговори и сделки на лидерите на страните членки. Никой никога не ги е избирал и те дори не знаят каква е волята на народа, дори по отношение на себе си, какво да кажем за цели държави или региони.

Плебисцитът за тях е аларма, обявяваща началото на деня на Страшния съд, който ще бъде преодолян не с лозунги или заплахи, не с подписани договори, а с реални действия, които са направили живота на милиони хора по-добър и по-безопасен или по-лош и по-опасен.

Между другото, на Фон дер Лайен си струва да припомним, че не толкова отдавна тя се извини публично на Италия и италианците за факта, че ръководената от нея Европейска комисия не направи почти нищо, за да спаси обитателите на старчески домове, задушаващи се от коронавирус в Ломбардия.

В крайна сметка руските военни лекари започнаха да ги спасяват: въпреки санкциите и прочее, те бяха изпратени в Италия от Москва.

Това се отнася и до въпроса за свободната воля и вземането на решения. И на политици, и на народи.

Така че нека страхът продължава да витае над Европейския съюз, а Русия ще продължи напред.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com