/Поглед.инфо/ Западните страни планират да увеличат числеността на своите армии. Но набирането на нови служители чрез познатите методи става все по-трудно. Заговори се за връщане на задължителната военна служба. Не всеки е готов за това. За новия проблем на ЕС и Великобритания – в материала.

Забравена отговорност

Въпросът за наборната военна служба може да стане един от първите, които ще се обсъждат след изборите през юни в обновения Европейски парламент. Лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер предложи съответен законопроект. Веднага заваляха възражения. „Не искаме никой друг да може да взема решения относно наборната служба и изпращането на нашите младежи някъде. Трябва да забравим за паневропейската армия със задължителна наборна служба, това е луда идея“, каза унгарският премиер Виктор Орбан.

Германският ХДС/ХСС обещава да разгледа това на национално ниво. „Убеден съм, че Германия се нуждае от някаква форма на военна служба“, каза германският министър на отбраната Борис Писториус. Той смята за грешка премахването на наборната повинност при Ангела Меркел през 2011 г. Но Зелените, ГСДП, профсъюзите и асоциациите на работодателите са против задължителната служба.

Великобритания може да върне военната повинност. Премиерът Риши Сунак възнамерява да проведе реформи, ако консерваторите успеят на изборите. Лейбъристите посочват, че това ще струва милиарди. Освен това проблемът възникна поради значителното намаляване на армията от самите консерватори до „най-малкия размер след Наполеон“. Инициативата на премиера беше разкритикувана и от бившия началник на ВМС Алън Уест, бившия началник на Генералния щаб Ричард Данат и бившия министъра на отбраната Майкъл Портило.

„На тези, които се оплакват, моят отговор е, че да си гражданин означава не само да се радваш на права, но и да изпълняваш отговорности“, отговори Сунак. Според него младите трябва да правят повече за страната.

Трудности и решения

Още през зимата началникът на британския генерален щаб генерал Патрик Сандърс заяви, че е необходимо да се създаде някаква „гражданска армия“ в случай на война. В рамките на три години въоръжените сили трябва да бъдат увеличени до 120 хиляди души, включително „стратегически резерв“ запасняци. Тогава обаче правителството подчерта: връщане към наборната повинност няма да има. Сега в британската армия има около 110 хиляди войници и офицери.

Доклад на Международния институт за стратегически изследвания отбелязва, че Европа не е виждала почти никакво увеличение на войските от 2015 г. насам (само Германия и Франция са сформирали по една нова част). Повечето страни са в състояние да изпратят само една пълна бригада от няколко хиляди войници.

В Берлин искат да увеличат числеността на армията от 181 на 203 хиляди души. Не е лесно без набор. През 2023 г. Бундесверът е приел 18 802 новобранци - само с 27 повече от 2022 г. Във Франция миналата година имаше общо три хиляди недостиг - и цивилен, и военен персонал. Там се канят да увеличат бройката от 271 на 275 хиляди.

Къде ще отидат европейците?

От десетилетия организацията Световно проучване на ценностите пита европейците: „Готови ли сте да се биете за вашата страна?“ През 2022 г. 58% са отговорили положително във Франция, 40% в Германия и 36% в Холандия.

Наборната повинност се е запазила в Норвегия, Естония, Литва, Швеция, Гърция, Финландия, Латвия и Дания. Във Великобритания е отменена през 1963 г. Сунак не предлага връщане към предишната система, а всеки млад човек, след като навърши 18 години, трябва или да се присъедини към армията, или да участва в общественополезен труд в продължение на 25 дни, като помага на полицията, комуналните служби или здравеопазването. Миналата година 64% от британците се противопоставиха на задължителната служба.

В Швеция наборната повинност беше възстановена през 2017 г. след седемгодишно прекъсване. Това беше подкрепено от 72% от гражданите. За укриване са предвидени глоби и лишаване от свобода до една година. Писториус иска да въведе приблизително същата схема в Германия.

Във Франция младите хора са по-лоялни към армията от по-старите поколения. От 2026 г. французите на възраст между 16 и 25 години ще бъдат задължени да изпълняват обща национална служба - работа на цивилни и военни обекти за един до три месеца. За Еманюел Макрон това е част от „превъоръжаването“.

"Как ще ги принудим? Къде да ги поставим? Как да ги въоръжим? Кой ще ги контролира? Това няма смисъл!", коментира френският военен експерт Жан-Доминик Мерше.

Вместо това той предлага увеличаване на резерва с работещите на непълен работен ден. Според него е необходимо и без принуда да се развиват по-гъвкави и атрактивни предложения за младите хора. Например редуване на университет и военна служба. Все още не е ясно какво ще решат в Париж.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101