/Поглед.инфо/ Украинското общество продължава да търпи странна еволюция, съчетавайки практиките на крайнодесните радикали с методите на движения като “Черните животи имат значение”. Сега частният бизнес е подчинен на уличните националисти и според редица показатели животът на "свободолюбивата" украинска нация е по-ограничен, отколкото по времето на СССР. Скандалът около Юлия Привалова е поредният пример за това.

Поредната история от поредицата „Украински живот“ започва с публикацията в профила в “Инстаграм” на Юлия Привалова, собственик на търговската марка “Яро” и съпруга на сина на Генадий Кернес (бивш кмет на Харков). А именно: снимка на двойката на Червения площад. Професионалистите по патриотичното възпитание и експертите по сепаратизма веднага налазиха коментарите. Юлия им отговори с добре известен виц за хитрия Бандеровец на Червен площад.

След всичко това нещата ескалират. И не е лесно да се каже недвусмислено какво е било основният спусък: снимката, вица или семейните връзки на момичето.

Ръчен фашист на СБУ

„Това е Юлия Привалова. Снаха на Кернес, сестра на народния депутат от "Слуга на народа" Козак и дъщеря на кмета на Сокиряни. Тя мрази Украйна и обича нашествениците. Публикува снимка от Москва с украйнофобска "шега", се обърна одеският активист Сергей Стерненко към своите абонати, призовавайки да преследват Привалова в медиите и социалните мрежи.

Отделен призив - към търговските вериги, където са представени продукти с търговската марка “Яро”. Той съдържа забулена заплаха: „откажете се, ако цените репутацията си“.

Както можете да видите, публикацията е направена на 17 октомври. Още на 18-ти Стерненко пише, че “Яро” е изчезнал от резултатите от търсенето на пазара “Розетка” (украинска верига магазини).

На следващия ден, както Стерненко съобщава във “Фейсбук”, продуктите на марката са премахнати от рафтовете на други вериги магазини, кафенета, а услугите за разнасяне “Рокет” и “Глово” отказват да доставят стоки от магазините на “Яро”.

И накрая, на 21 октомври активистът публикува екранна снимка на кореспонденцията с ръководителя на пресслужбата на магазини “Силпо”. Извинява се за забавената реакция, обещава, че няма да има повече доставки и моли да му се влезе в положение, ако някъде по рафтовете е останала кутия на виновната търговска марка.

Човекът, пред когото шефът на пресслужбата се оправдава, не е негов шеф, не е депутат, не е прокурор или нещо подобно. Това е политически активист с много неясна биография и осъждано лице: признат за виновен за незаконно притежание на оръжия и отвличане, обвинен в умишлено убийство.

Всеки друг на негово място вече щеше да лежи в затвора, а не да контролира тормоз в социалните мрежи. Той не лежи в затвора поради две взаимосвързани причини.

Първо, „славното минало“: по време на държавния преврат през 2014 г. Стерненко оглавява одеската клетка на “Десен сектор”. Второ, той взаимно си сътрудничи със СБУ - и силите за сигурност му помагат да бъде освободен.

Но да се върнем на скандала. Самата Юлия Привалова се опитва да го потуши и дори записа видеоклип, в който посочва позицията си: видите ли, аз съм украинка, родена съм в Украйна, където съм учила, омъжила се, изградила бизнес, плащала данъци и като цяло патриот, който се извинява за вица.

Както виждаме от реакцията на търговските вериги, това не е помогнало.

Бойкот за виц

Подобни случаи вече са се случвали в украинския бизнес. Особено често - след влизането в сила на новите разпоредби на закона "За осигуряване функционирането на украинския език като държавен език", по-известен като "Закона за украинизацията". От януари, когато украинският език става задължителен за бизнеса, скандалите тип „Отказаха да ме обслужат на украински“ заваляха. Така например “Фози Груп” това лято се оправдаваше пред Стерненко за любовта на своя маркетинг директор към творчеството на рапъра Баста.

Но все пак случаят с “Яро” е малко по-специален. Търговските мрежи буквално за няколко дни изтриха от асортимента своята преди това устройваща ги марка - без предизвестие, основателни причини и други процедури, предвидени в този случай в договорите.

С украинския език все пак е ясно: има закон, той може да бъде тройно несправедлив, но това е закон, бизнесът се опитва да го спазва или поне да се преструва, че го спазва. Но няма закон, който да забранява на украинците да правят снимки в Москва.

Може да се посочи, че беззаконието отдавна е норма за Украйна. По времето на Петро Порошенко доставчиците единодушно блокираха руските социални мрежи и редица интернет сайтове - след като срещу тях бяха наложени санкциите на СНСО. Санкциите не са съдебно решение и все пак не са закон. Всъщност това е просто проверка на издръжливостта им. Доставчиците избраха да не се карат.

По-късно, вече при Владимир Зеленски, украинските ресурси също бяха подложени на натиск: кабелните оператори изхвърлиха „сепаратистки“ телевизионни канали от пакетите си, доставчиците блокираха достъпа до уебсайта “Страна”. Това също беше реакция на дебелия намек от страна на държавата.

Но в този случай няма държава, няма СНСО или СБУ. Има само активист с криминално досие и 350 хиляди абонати в “Ютюб”.

Утре ще нарочат някой друг, ще му напишат по витрините "чифут" или "москал". А украинците, които се гордеят с любовта си към свободата, срамежливо ще се отвърнат и „спрат сътрудничеството“. Рефлексът вече е отработен.

Надминаха СССР

По принцип с това би могло да се приключи, ако историята с “Яро” не беше прекрачила друга важна граница.

До 2014 г. Украйна участва активно в така наречената декомунизация, а след държавния преврат само мързеливите не се занимават с нея. И в процеса на точно тази декомунизация украинското общество, неочаквано за себе си, стана дори по-тоталитарно от съветското.

Имаше ли нелоялни граждани в СССР? Да. За мнозина тази нелоялност имаше цена. Но имаше и вратички, като тази на Висоцки: „Приятелят ми замина за Магадан. Сам си тръгна, сам си тръгна“. В Съюза имаше много забутани местенца, където никой не се интересуваше от влошените отношения с властта.

Бизнесът в Украйна дълго време беше забутано местенце. Печи питки, живей като щурец зад печката. Не е нужно да влизаш в строя.

Сега тези времена са в миналото. Тези, които искат да работят без бойкот от активисти, трябва да „филтрират базара“ и снимките. Още по-добре да наемете за специалист по маркетинга някой с дълбоко украински произход. За да не отговаряте вие на въпроси като: „Защо вашата компания не взе участие в онлайн-факелното шествие в чест на рождения ден на Бандера?“

И всеки, за когото това е неприемливо, трябва да мисли за емиграция. По-добре днес или дори вчера.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели