/Поглед.инфо/ Обединена Европа влезе в новата година, като награби със себе си цял куп дългогодишни вътрешни проблеми, съвкупността на които отново подлага този геополитически съюз на изпитание за здравина.

Британските медии, позовавайки се на свои източници в Брюксел, съобщиха, че Европейската комисия ще създаде режим на максимално подпомагане за инвестиции в ядрения и газовия енергиен сектор в много близко бъдеще.

Просто казано, европейското правителство е готово и спешно иска от всички свои партньори да признаят атома и природния газ за екологично чисти източници на енергия, което автоматично ще премахне тези две области от глобалните ограничения, насочени към свиване на традиционната и преход към алтернативна енергетика.

Това решение изобщо не е спонтанно или внезапно.

През декември миналата година, много държави-членки на ЕС недвусмислено демонстрираха подкрепата си преди всичко за мирния атом. Например България, която, за да угоди на САЩ, навремето доброволно се отказа от проекта „Южен поток“, а сега гледа с доста завист как Турция получава всички геополитически и финансови преференции от статута на южен газов хъб на Европа. Руския газопровод, завивайки леко на юг, по-късно вместо в българската Варна навлезе в турския Люлебургаз, оставяйки българите в скромната роля на транзитна страна.

Освен това, съгласно мнението на българския дипломат Димитър Абаджиев, страната му е тотално зависима от енергийните доставки от Русия. Деветдесет и пет процента от природния газ и деветдесет процента от всички петролни продукти в България са с руски произход.

Също така София по едно време отказа предложението на Росатом за изграждане на АЕЦ Белене. Това беше периодът непосредствено след връщането на Крим и българското ръководство, следвайки западната политика и новосъздадената екологична програма, просто отказа да допусне участие в търга на руските ядрени учени и специалисти.

И тогава главоломно дойде изненадалата всички 2021 г. и изведнъж стана ясно, че единствената АЕЦ Козлодуй със старите /спрени/ съветски реактори ВВЕР-440 и чифт по-модерни реактори ВВЭР-1000 е почти единственият надежден източник на електрическа генерация в страната. Освен това, по резултатите от изминалата година "Козлодуй" утрои собствената си печалба, която възлиза на 414 милиона долара.

Ръководството на България, гледайки всичко, което се случва, веднага направи салто и още във въздуха си смени позицията, обявявайки, че ще поиска включването на ядрената енергия сред екологосъобразните.

Съвсе малко закъсня след нея Полша. Оттам отдавна не се чуват победоносните съобщения за пълния и окончателен разрив с Русия и премахване на руското господство с помощта на доставки на демократичния LNG от Америка. Сега местните медии всеки ден, с очевидна паника в гласовете си, излъчват репортажи за кой пореден ден Газпром не резервира транзитните съоръжения в полския участък от газопровода Ямал.

Натресла се в задънената улица на собствената си политика, неспособна да се откаже от въглищата за задоволяване на вътрешните нужди и липсата на пари, за да изпълни своята част от така наречената зелена сделка, Варшава също се обръща към атома.

Проучванията на общественото мнение показват, че 75 процента от поляците подкрепят изграждането на първата атомна електроцентрала в страната. Следвайки тенденцията, в средата на декември полската компания Synthos Green Energy подписа споразумение с американската GE Hitachi Nuclear Energy и канадската BWXT, която предвижда създаването и разполагането на поне десет малки модулни реактора BWRX-300.

Всичко тук би било чудесно, ако не беше едно обстоятелство. Подписаният меморандум предполага, че американско-канадският тандем ще свали енергетиката на Полша от руската газова въдица, но това няма да се случи до 2029 г. - поради простата причина, че малкият модулен реактор BWRX-300 засега съществува само под формата на красиви презентации.

Все пак трябва да се отбележи, че Полша, която ежегодно консумира повече от десет милиарда кубически метра руски газ (или 74 процента от целия внос), макар и отново с историческата си русофобия, но свързва надеждите си за бъдещето с атома.

Основният инициатор на екологичното легализиране на ядрената енергетика е Франция и тук няма ни най-малък сюрприз.

В момента Париж е въоръжен с 56 ядрени реактора с общ капацитет над 60 гигавата, това е вторият резултат в света и първият в Европа. Повече от 70 процента от френската електроенергия (413 терават-часа) се произвежда в атомни електроцентрали, а поради евтиността на продуктите Франция изнася над 76 терават-часа годишно, като по този начин попълва държавния бюджет с най-малко три милиарда евро.

Ето защо Франция съвсем очаквано, след като привлече подкрепата на страни като България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Полша, Словакия, Словения и Румъния, изпрати писмо до Европейската комисия с искане да признае ядрената енергия за безопасна за заобикаляща среда.

Германия обаче изведнъж се противопостави на предложението. Германският министър на околната среда Щефи Лемке, която беше подкрепена от нейната австрийска колежка Леонора Гевеслер, разкритикува инициативата, като подчерта, че ядрената енергия не може да се счита за безопасна и може да доведе не само до ужасни бедствия, техногенни катастрофи и пр., но и да отрови екологията на планетата в продължение на много десетилетия напред.

И тук стигаме до основната част от днешния ни разговор. Сегашната ситуация разкрива два фундаментални факта, за които прозападните медии практически никога няма да напишат.

Първо, прехваленото европейско единство работи само когато е необходимо по заповед от чужбина да се наложат допълнителни санкции на Русия. В същото време, веднага щом има дори потенциална заплаха за националната финансова и енергийна сигурност, всички съседи в европейската обща квартира, забравяйки за дипломацията, започват да дърпат одеялото върху себе си.

Берлин се противопоставя на легализирането на атома по сериозна причина. В края на ерата на разделението, по време на обединението на ФРГ и ГДР, едно от ключовите условия за създаването на обединена Германия беше незабавното спиране на атомните електроцентрали.

Тогава източногерманските атомни електроцентрали в Грайфсвалд и Райнсберг, които произвеждаха море от евтина електроенергия, бяха завинаги спряни и беше сложен край на изграждането на атомната електроцентрала Stendal, където беше планирано да се инсталират реактори ВВЕР-1000. Освен това само миналата седмица Германия изведе от експлоатация три от шестте оставащи ядрени реактора, намалявайки производството с един замах, наведнъж с пет процента.

Сегашният демарш на германците е разбираем. Докато те в продължение на десетилетия доброволно и сред овации, систематично изоставяха атома в полза на много по-скъпия газ и критично нестабилните възобновяеми енергийни източници, техните съседи просто изчакваха, гледайки резултатите от германския експеримент.

И когато стана ясно, че дори богата Германия не може да си позволи подобни преходи, а по време на световната криза нямаше достатъчно енергия за всички, другите членове на ЕС просто промениха мнението си. Разви се трагикомична ситуация, когато вчерашните мразещи ядрената енергия днес се застъпват за нейното връщане и разширяване, позиционирайки се като напреднали и екологично съзнателни.

В същото време Германия, единствената от всички, която стриктно изпълняваше всички изисквания на атомното индустриално разоръжаване, сега се оказа , като в приказката за дадото и златната рибка, пред разбитото корито и в ролята на научен и екологичен ретроград.

Второ, още веднъж трябва да констатираме, че съвременната политика на Запада се формира не от екип от професионалисти и представители на ключови индустрии, а от случайно попаднали под ръка популисти. Ръководителите на държави и министерства са длъжни да знаят статистиката, която неумолимо свидетелства, че има само един начин да се даде ток на всеки дом и в същото време да се забави глобалното затопляне – това е енергията на мирния атом.

Ядрената енергетика е безопасна на всички етапи от своята дейност. Институтът Пол Шерер събира и анализира данни за смъртността във всеки енергиен сектор в продължение на много години и тези данни не оставят място за манипулации. При производството на един тераватчас на базата на атома (по цялата работна верига - от добива на руда до обогатяването й) умират по-малко от 0,01 души годишно. За сравнение: при подобен цикъл на използване на природен газ загиват 71 души, в петролната индустрия 100, а най-кървавата реколта се събира от въглищата - над 120 човешки живота на тераватчас.

Енергията на разделяния атом не само не замърсява атмосферата, но и активно намалява емисиите на парникови газове.

На 1 януари концернът Росенергоатом съобщи за рекордно производство на електроенергия от руските атомни електроцентрали. Нашите станции генерират над 222 милиарда киловатчаса, като по този начин спестяват повече от 110 милиона тона CO2-еквивалентни емисии. Никой друг източник на генериране дори не се доближава до подобни параметри и ефективност.

Освен това съвременната наука не стои на едно място, днес в Русия е разработена и изпробвана технология за регенериране на отработен уран и плутоний. През ноември Сибирският химически комбинат (град Северск) произведе първата търговска партида от такова Remix гориво; горивни каси с уран-плутониеви горивни пелети ще се използват в стандартните реактори ВВЕР-1000.

Франция работи активно в същата посока, днес там до 14 процента от ядреното електричество се произвежда на базата на преработка на отработеното гориво.

Сравнете това с много обичаните вятърни турбини и слънчеви панели. Всяка година в света хиляди лопатки на вятърни турбини, изработени от композитни материали, просто се заравят в земята, тъй като са икономически неизгодни за рециклиране и които ще се разлагат нам повече от сто години.

Вече има цели полета, осеяни с използвани и захвърлени фотоволтаични панели, милиони тонове силициево стъкло лежат там - и не говорим за повторното им използване, нито даже за утилизация или за рециклиране.

Колективният Запад се блъска в клещите на собственоръчно изградената реалност, където, от една страна, натиска налаганата с всички средства задължителна зелена програма, а от друга страна, подпират законите на физиката и пазара. Изборът, както и да се погледне, е очевиден, но нашите партньори не търсят лесни пътища.

Превод: ЕС