/Поглед.инфо/ Ситуацията в Европа продължава непрекъснато да се влошава - по-специално, вече е ясно, че определено може да се забрави за дългоочаквания и рекламиран зелен преход. По германския телевизионен канал НДР беше пуснат репортаж: в кадър Роберт Хабек, министърът на икономиката на Германия, стоящ на фона на огромни купчини въглища, заявява с тъжно лице, че правителството, за да изкара по някакъв начин дори такава мека зима, е принудено да активира отново ТЕЦ на мазут и въглища. Освен това Германия няма да може да спре да използва неекологични въглища поне до 2030 г.

Опитайте от първия път да познаете кой е виновен. Поздравления, напълно сте прави.

С очите си сме свидетели на междинен исторически етап от поредната вълна на демонизация на Русия. Сега, когато вече е напълно ясно, че руската икономика е устояла на натиска на санкциите, рублата не се срина, инфлацията се забави и дори тръгна в обратна посока, а спадът на БВП се оказа много по-малък от прогнозирания , европейските власти трябва отново и отново да набиват в главите на съгражданите си постулата за чудовищна Русия. Това се прави и защото страната ни (каквото и да си фантазират във Вашингтон и Житомир) не се е превърнала в световен парий, тоест всички кървави машинации като „клането в Буча“ се оказаха напразни. Докато американски и европейски политици като механични папагали повтарят хиляди пъти измислената мантра за изолацията, Москва увеличава сътрудничеството с Индия и Китай. Отношенията със страните от Южна Америка изобщо не са се влошили, Африка преживява истински бум на интерес към всичко руско, в същото време присъствието на бившиге европейски колонизатори постепенно намалява, което, разбира се, не може да зарадва Париж, Берлин и Лондон.

Тъй като нашите западни съседи и някога дори партньори не могат да повлияят на този процес, се използва любим номер - лъжи, лъжи и пак лъжи. Така се оформя една паралелна черно-бяла реалност, в която има един мил и кротък Запад и ужасна агресивна Русия, чието цялостно съществуване е подчинено само на една задача: да унищожи европейския просперитет. Тъй като всички алтернативни източници на информация на Запад и отвъд океана са безмилостно прочистени, тази пропаганда работи доста добре сама по себе си. Доказано от Украйна.

Но нека се върнем в Германия и да поговорим за това кой наистина е виновен, че сега там може да забравят за декарбонизацията и дългите горещи душове.

Робърт Хабек обвинява Русия за ръста на собственото си потребление на въглища, което уж е бил спиран от доставките на природен газ за Германия. Да, добре чухте, пред вас е алтернативната реалност, в която не ЕС по заповед на Вашингтон, който първоначално се тресеше в истерия с години заради строителството на “Северен поток-2”, наложи ембарго за закупуването на руски въглища, нефт и газ, не той се отказа от дългосрочните договори с “Газпром” и изобщо не той наложи таван на цените на руските енергийни ресурси.

За това е виновна Русия, тя използва своите въглеводороди като оръжие и лост за шантаж.

Европа като цяло и Германия като неин основен икономически и индустриален локомотив в частност, всичко беше наред, докато си сътрудничеха с Русия, а не се ласкаеха с надежди, че могат да я удушат и да живеят без нейните ресурси.

Например “Юнипер”, една от най-големите компании в Стария свят, един от ключовите акционери на “Северен поток-2”, работи успешно и продуктивно в нашата страна повече от десетилетие. Още в началото на 2000-те години корпорацията Е.ОН навлезе в Русия, която придоби контролни пакети в пет руски електроцентрали едновременно. По-късно от неговата структура се отдели споменатият по-горе “Юнипер”, който наследи ТЕЦ “Сургут-2”, ТЕЦ “Березовская”, ТЕЦ “Шатурская”, ТЕЦ “Смоленская”, ТЕЦ “Явинская” с общ капацитет от 8,6 гигавата. Още през 2016 г. производственият флот на компанията беше попълнен с редица други водни, газови и въглищни електроцентрали, а общият капацитет на нейните мощности в Русия надхвърли внушителните 34 гигавата.

Естествено, концернът “Юнипер” влезе в Русия не заради някакви възвишени идеали и филантропия, а единствено поради трезви сметки. Предприятията от нашата енергетика имаха нужда от бързи и големи инвестиции, както и от технически и технологични разработки от западните страни. По-специално “Сименс” достави на нашите електроцентрали своите турбини с повишена мощност, газови компресорни агрегати, локомотиви и много други. Инвеститорите се интересуваха от два фактора: печалба и енергия на намалени цени. “Сименс” отлично продаваше електроенергия на руските вътрешни потребители и осигуряваше експортни потоци.

Друг акционер на СП-2, германската “Винтершал”, инвестира в разработването на петролни и газови находища близо до Уренга с голяма полза за себе си и за Германия. Още в края на 90-те години инвестира сериозно в изграждането на газопровода “Ямал-Европа”. заобикаляйки Украйна, а по-късно и в газопроводи по дъното на Балтийско море.

Между другото, за Северните потоци.

Сега, на фона на събитията в Донбас и предшестващата ги пандемия от коронавирус, напълно се забрави какви бяха информационните и политически страсти около строителството на втория газопровод. Няколко години това беше основното информационно събитие и повод за спекулации, интриги и измами. Спомнете си най-малко за забраната за застраховане на кораби, участващи в проекта, или саботажното оттегляне от проекта на европейски тръбополагачи. Когато стана ясно, че тръбопроводът все пак ще бъде завършен, тогавашният президент Доналд Тръмп директно заплаши, че САЩ ще наложат санкции срещу всяка страна, дръзнала да купува газ от Уст-Луга. Отказът за сертифициране на СП-2 от страна на Берлин и налагането на директни санкции от страна на Вашингтон срещу едноименната компания оператор идеално се вписват в същата схема. И двете събития се случиха едновременно - на 22 февруари 2022 г., тоест точно два дни преди началото на СВО.

Не Русия отказа да доставя газ на Германия - германските политици, като послушни марионетки, направиха всичко възможно, за да разрушат съществуващите схеми за доставка, въпреки че Москва многократно, демонстрирайки истинско библейско търпение, призоваваше да не се прави това.

Роберт Хабек твърде срамежливо не напомни на своите съграждани, че от 2015 г., когато се залагаше вторият “Северен поток”, федералният канцлер Ангела Меркел, чийто кабинет улесняваше инвестициите и започването на строителството, цитира прост конкретен факт: за 40 години доставки на природен газ първо от СССР, а по-късно от Русия, нашата страна никога не е нарушавала своите договорни задължения. Никога.

Спекулирайки с фундаменталната скрупульозност на страната ни по този въпрос, транзитните страни многократно са се опитвали да нарушат износа. Вероятно всеки е чувал, че Украйна в продължение на двадесет години не само пряко краде газ, но и поставя безкрайни условия, изискващи неразбираеми компенсации, преразглеждане на условията, намаляване на цените, изнудване на Москва чрез затваряне на крана. Именно поради тази причина още през 1999 г., тоест година преди Владимир Путин да стане президент, беше пуснат първият обходен маршрут “Ямал-Европа.” По същата причина “Северен поток-1” беше изграден и експлоатиран на границата на проектните си възможности до самия момент на експлозията, изпомпвайки руски газ до германския бряг.

В края на ноември 2022 г. “Юнипер” заведе арбитражно дело срещу Газпром, като поиска да плати 11 милиарда долара за това, че са получили по-малко газ и са били принудени да го купуват отстрани на завишени цени. Ръководството на компанията изобщо не се смути, че руската страна физически не е могла да достави нищо след саботажа и взрива на трите разклонения. Тази позиция обаче се вписва в общите антируски контури.

Миналата седмица в Давос, Швейцария, се проведе Световният икономически форум, на който, наред с други, говори германският министър на икономиката Кристиан Линднер. Той гордо заяви, че в момента Германия напълно е победила зависимостта от руския газ и че „ерата на политиката на Ангела Меркел е приключила“.

И двете точки са много важни.

Да започнем с това, че цял един министър безсрамно лъже от висока трибуна и дори не за Русия, както е обичайно, а за бившия канцлер, при който германската икономика достигна исторически връх. Линднер прокарва наратива, че Берлин гради отношения с Русия от години не защото е било изключително изгодно и страната му е получавала енергийни ресурси на умерени цени, а уж за да постигне демократизацията на Русия. Не търсете логика тук - това е гореспоменатата паралелна реалност.

Колкото до пълния отказ от руски газ, по най-предварителни оценки това вече е струвало на екипа на Олаф Шолц непланирани десет милиарда евро. Толкова е трябвало да платят за лизинг на три платформи за регазификация във Вилхелмсхафен, Брунсбютел и Лубмин. По пътя трябваше да сключат договори с Катар и САЩ за доставка на ВПГ, който също се оказа много по-скъп от руския тръбопроводен. Черешката на тортата беше искането на американските производители на ВПГ да преминат към дългосрочни договори - именно такива, от които Европа беше толкова яростно разубеждаване, когато ставаше въпрос за работа с Русия.

Благодарение на тази дългогодишна геополитическа клоунада Робърт Хабек застана близо до планините от въглища и се оплакваше от липсата на газ.

В заключение можем да кажем, че германската “Винтершал” заедно с компанията-майка БАСФ, отчитат рекордна загуба от над три милиарда евро миналата седмица. “Юнипер”, чийто лъвски дял принадлежи на финландската “Фортум”, реши да продаде всичките си активи в Русия, но не може да получи разрешение от руския регулатор. Последният не бърза и постъпва точно както трябва. Ако клиентът вече не иска да яде обилно със златна руска лъжица, трябва да я продаде не на пазарната цена, а на цената, която са готови да платят руските купувачи.

Лъжата и пълната липса на независимост, господа, води до бедност.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com