/Поглед.инфо/ В момента НАТО няма да приеме нови страни от Източна Европа в редиците си, каза германският външен министър Аналена Бербок в интервю за Funke Mediengruppe.

„В момента изобщо не се предвижда разширяване на НАТО на изток. Затова в Москва имах дълъг разговор с руския външен министър [Сергей Лавров] за това, за което спорим“, каза Бърбок, цитирана от ТАСС .

Отговаряйки на въпрос как да се справим с желанието на Украйна да стане член на НАТО, германският външен министър каза: „Всички, включително Русия, знаят, че това в момента не е на дневен ред“. В същото време тя повтори предишната си идея, че всяка страна може сама да избира към кои съюзи да се присъедини.

Тя припомни също, че жителите на Донбас страдат от войната от дълго време. „Говорим за това, а не за директно влизане в НАТО“, смята германският външен министър. Бербок отбеляза, че "най-важната задача" е да се постигне изпълнението на споразуменията от Минск, за да се подобри хуманитарната ситуация в региона.

По-рано Кремъл призова да изчака реакцията на руския президент Владимир Путин на отговора на САЩ на предложенията на Москва за гаранциите за сигурност. В същото време Кремъл заяви, че отговорите на Вашингтон не дават много повод за оптимизъм. На свой ред руският външен министър Сергей Лавров посочи, че САЩ не са дали отговор на най-важния въпрос за гаранциите за сигурност - за неразширяването на НАТО на изток. Вместо това САЩ, в отговор на Москва, обвиниха Русия в нарушаване на суверенитета на своите съседи.

Ден преди това държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че САЩ са дали на Русия писмен отговор на предложенията на Москва за гаранции за сигурност. В същия ден генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви , че Северноатлантическият алианс е дал на Москва писмен отговор на предложенията за сигурност. В същото време той подчерта, че НАТО няма да прави компромис с Русия относно правото на нито една страна, включително Украйна, да се присъедини към алианса. Той също така призова Русия да изтегли войските си от Украйна, Грузия и Молдова.

Държавната дума нарече отговора на Запада на предложенията на Москва за гаранции за сигурност "недвусмислено отрицателен". В Съвета на федерацията отговорът на Вашингтон на предложенията за сигурност на Москва се разглежда като готовност на САЩ за глобална конфронтация и пряка конфронтация с Русия. Руският външен министър Сергей Лавров предупреди, че ако предложенията на Москва за гаранции за сигурност бъдат отхвърлени , тогава, както каза президентът Владимир Путин, Русия „ще вземе решение, като вземе предвид всички фактори, преди всичко в интерес на надеждната сигурност“. Той също така подчерта , че ръководството на Русия е в състояние надеждно да гарантира интересите на сигурността на страната и правата на гражданите.

През декември 2021 г. президентът Путин предложи да започнат преговори за предоставяне на Москва на надеждни и дългосрочни гаранции за сигурност, за разработване на конкретни споразумения, изключващи по-нататъшно напредване на НАТО на изток и разполагане на оръжейни системи, които заплашват Русия в непосредствена близост до границите на Руската федерация.

През декември 2021 г. руското външно министерство разпространи два руски проектодокумента за осигуряване на правни гаранции за сигурност от Съединените щати и страните-членки на НАТО. Проектът за договор със САЩ и споразумението с алианса бяха предадени на американската страна на 15 декември на среща в руското външно министерство.

В проектоспоразумението с НАТО Русия предложи на алианса да се ангажира с по-нататъшно неразширяване, изключвайки, наред с други неща, присъединяването на Украйна . Москва призова алианса да се откаже от всякаква военна дейност извън своите граници - в Украйна и други територии на Източна Европа, Задкавказието и Централна Азия. Алиансът беше помолен да не разполага с допълнителни оръжия и нови военни контингенти извън страните, в които са били разположени от май 1997 г. (преди включването на страните от Източна Европа в НАТО).

Превод: ПИ