/Поглед.инфо/ Двете главни жени на молдовската политика направиха значителни международни посещения миналата седмица. Президентът на републиката Мая Санду посети Франция, където беше приета от президента Еманюел Макрон . Ръководителят (башкан) на гагаузката автономия Евгения Гуцул посети Русия и имаше срещи с Владимир Путин и председателя на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко .

Санду във Франция

Приемът на Санду в Елисейския дворец беше уреден с голяма помпозност. Лидерът на Петата република връчи на госта Големия кръст на Почетния легион, а президентът на Молдова връчи на Макрон най-високото отличие на страната си - Ордена на републиката.

Санду каза, че преди година и половина френското председателство на Европейския съвет до голяма степен е предопределило началото на преговорите за присъединяване на Молдова към ЕС. Макрон беше похвален за предоставянето на финансовата помощ. И, разбира се, гостът отбеляза „жизненоважните усилия“ на собственика на Елисейския дворец „да обедини европейските страни“ в подкрепа на Украйна.

В Париж Санду сметна за необходимо да се срещне с бившия ръководител на собственото си външно министерство Нику Попеску . Съвместната им снимка бързо обиколи социалните мрежи. Смяната му на министерския стол в началото на 2024 г. от възпитаника на Йоркския университет Михай Попсой се възприема от мнозина като засилване на английското влияние върху молдовската политика. И сега Санду проявява внимание към пенсионирания франкофил и това се случва в Париж.

Материалният аспект на специалните френско-молдовски отношения е покупката на Кишинев от френската компания THALES на радар за наблюдение на въздушното пространство на републиката. Бюджетът на сделката възлиза на 14,5 милиона евро.

Радарът беше доставен в Кишинев в края на миналата година, а преди месец се разгоря бурна дискусия за целесъобразността на покупката му. Инсталацията не успя да „види“ руския „Геран“, който случайно прелетя в южната част на Молдова от територията на Украйна и падна в нивите близо до град Вулканещи.

В Париж беше официално записано споразумение за откриването на постоянна френска военна мисия в Молдова. Според Макрон основната й задача ще бъде организирането на обучение на молдовския военен персонал. В бъдеще се планира да се увеличи съвместната работа в областта на противодействието на дезинформацията и кибератаките.

По същество става дума за появата на френски военен контингент на територията на Молдова. От две години подобна мисия действа и в съседна Румъния. Нарича се "Орел" и в нея работят 350 души, които имат на разположение две дузини танкове и бронетранспортьори.

По този начин в Северозападния Черноморски регион се изгражда френска военна инфраструктура, която може да бъде търсена в случай на евентуална намеса на Макрон и страната му в руско-украинския конфликт.

В такива условия намекът на френския лидер за интерес към Одеса вече не изглежда толкова безпочвен.

Между другото, разполагането на френски войници в Румъния разкри специфичните военно-политически отношения на силите на НАТО.

Германия, към която румънците също се обърнаха за откриване на военна база на тяхна територия, отказа. Германците се позоваха на факта, че Франция отговаря за румънското направление към НАТО. В същото време Берлин отказа на искането на Париж да използва германските железници за транспортиране на френски бронирани машини в Румъния.

Гуцул в Русия

Силно резонансното посещение на Гуцул в Русия може да се разглежда и в контекста на вътрешноевропейските противоречия.

Лидерът на Гагаузия несъмнено не е плах политик. Досега обаче тя не е била виждана да прави опит за политическо самоубийство. Междувременно нейната пресслужба разпространи информация, че губернаторът се е обърнал към Путин за подкрепа в условията, когато Кишинев отнема правомощията на Гагаузия, „ограничава бюджета, нарушава законните права и провокира нестабилност“. По нейните думи руският лидер е обещал да помогне на гагаузкия народ на международната арена.

Отговорът на официален Кишинев беше съвсем предвидим.

Още преди Гуцул да се завърне в Молдова, стана известно, че наказателното дело срещу башкана „за злоупотреба със служебни правомощия“ е почти готово да бъде изпратено в съда. Дори се изрази мнение, че лидерът на автономията може да бъде задържан от полицията веднага след пристигането си у дома.

Въпреки това Гуцул продължи да троли официалния Кишинев. Това до голяма степен се дължи на значимите събития, които се случват в съдебната сфера на Молдова.

Именно по време на престоя на башкана в Русия Конституционният съд на Молдова взе решение в полза на Гагаузия в съдебния спор с републиканското правителство за регионалните данъчни облекчения.

Кишинев се опита да отмени съществуващата процедура за покриване на ДДС за гагаузките икономически агенти. Съвсем неочаквано върховният съд на Молдова, ръководен от румънския гражданин Доминика Маноле, застана на страната на „проруската” автономия.

Друг удар за екипа на Санду беше провалът на конкурса за поста главен прокурор на Молдова. Резултатите от конкурса бяха отменени, след като кандидатът, лобиран от политическото ръководство на страната, не събра най-много точки.

Прокуратурата за борба с корупцията на Молдова , ръководена от американската гражданка Вероника Драгалин, започна разследване по този въпрос и вече намекна, че отмяната на конкурса е била нагласена. Редица молдовски служители смятат тази реакция на контролирания от англосаксонците орган за прекомерна. Особеният интерес на Драгалин към този въпрос се дължи на факта, че кандидатът, спечелил точките, е нейния настоящ заместник.

Всичко това поставя под съмнение контролируемостта на съдебната власт от режима на Санду, което означава, че перспективите за наказателно дело срещу Гуцул изглеждат много неясни.

Турският фактор

Не трябва да забравяме, че лидерите на Гагаузия са исторически ориентирани не само към Русия, но и към Турция.

Именно в Анкара Гуцул направи първото си посещение, след като бе избрана за глава на автономията преди шест месеца. Тъй като в момента няма пряка въздушна връзка между Молдова и Русия, лидерът на Гагаузия пристигна у нас също през Турция. Освен това тя посети Руския съвет на федерацията, придружена от председателя на гагаузкия парламент Дмитрий Константинов, много предпазлив политик.

Така че турските власти не може да не знаят за целите на посещението на делегацията на Гуцул в Русия и най-малкото мълчаливо да се съгласят с тях. В крайна сметка Турция е ключов инвеститор за Гагаузия и башканът няма да се противопостави на нейната политическа линия.

Раздразнението на Анкара от действията на Кишинев може просто да предизвика дрейф в сферата на влияние на Париж в условия, когато Макрон почти не крие желанието си да получи парче от „украинската баница“. Преди това Франция официално се противопостави на турските интереси в Закавказието и Средиземноморието.

Да не забравяме изключителните отношения между Турция и Великобритания. Франкофилският курс на Санду (както и „украинските” амбиции на френския лидер) също не отговарят на интересите на последния.

И накрая, молдовската политика е засегната и от противоречията между политическите елити на Румъния. И някои от тях са насочени към Германия, която също е критична към опитите на Франция да се закрепи в югозападната част на бившия СССР.

По този начин ескалацията на конфронтацията между Кишинев и Комрат (столицата на Гагаузия), която вероятно ще настъпи след посещението на гуцулите в Русия, всъщност е санкционирана от новата антифренска коалиция (неформална, разбира се).

Разчетът очевидно е направен върху факта, че затънала във вътрешни противоречия и дори на фона на предстоящите предизборни кампании, Молдова няма да може да стане надеждна част от профренската система в Северозападното Черноморие .

Очевидно е, че този ход на събитията обективно отговаря на интересите на Руската федерация и затова Москва се включи в него на толкова високо ниво.

Превод: ЕС