/Поглед.инфо/ Русия и САЩ подариха на Европа много ценен новогодишен подарък. Майсторски клас по политически реализъм, който лидерите на Европейския съюз трябва да усвоят и овладеят – ако, разбира се, искат да запазят своята субектност в световната политика.

На 9 януари в Женева започнаха преки руско-американски преговори за изграждане на нова европейска система за сигурност. Заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков нарече първия им рунд "потресаващ", което означава, че очевидно американската страна (противно на категоричните изявления на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен от серията "никакви отстъпки на Москва") води дискусиите като минимум конструктивно. На 10 януари преговорите продължиха, а след това САЩ и Русия ще проведат колективна среща със страните членки на НАТО.

И тази ситуация е изключително неприятна за европейските съюзници на Съединените щати. При това не само източноевропейски (които по принцип са против всякакви преговори с Москва), но и западноевропейските. Които, по думите на върховния представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел, са недоволни от факта, че Руската федерация и САЩ обсъждат въпроси за европейската сигурност без Европа.

Да, Белият дом уверява, че нищо няма да бъде подписано с руснаците преди консултации с европейските съюзници, но консултациите всъщност ще означават само свеждане на споразуменията към "по-младшите братя" и включване на козметични поправки за спасяване на лицето на европейците.

И тук възниква много интересна ситуация. Години наред Москва се опитва да влезе в диалог с Европа по европейските въпроси. Тя предложи създаването на система за колективна сигурност от Лисабон до Владивосток, разработването на правила на играта в постсъветското пространство, различни търговско-икономически споразумения, проекти за газопроводи (Южен поток).

И години наред европейските държави, както и европейските бюрократи в Брюксел, отказват подобни преговори. Москва беше обвинена, че иска да разцепи колективния Запад, отдръпвайки европейските партньори от американските. Вашингтон, разбира се, напълно подкрепяше тези обвинения.

В резултат на това някои от европейските проекти на Русия бяха директно саботирани (планът на Козак за Приднестровието, Южен поток ), европейските лидери, с редки изключения (СП - 2), отказаха да обсъждат отделни стратегически проекти с Москва и поискаха те да бъдат подложени на общоевропейска дискусия, а Европейската комисия, гледайки в устата на Съединените щати, превърна всички тези европейски дискусии в реторичен фарс.

Стигна се дотам, че съгласно съобщенията в медиите, Франция и Германия дори не могат да организират среща на върха Русия-ЕС за преодоляване на различията: редица европейски държави саботираха тази идея.

В резултат Кремъл се отказа от надеждите за постигане на споразумение с Европейския съюз (руският външен министър Сергей Лавров дори не изключи прекъсване на отношенията с ЕС като институция) и поиска преки преговори със САЩ.

И американците, за изненада на европейците, "лоялни на съюзническия си дълг", се съгласиха на тези, по същество отделни преговори. За разлика от силно идеологизираните европейски лидери, прагматичната част от администрацията на Байдън е готова да направи принудителен компромис с Москва - поне за да предотврати пряк военен сблъсък (в частност в украинското пространство), а също и да забави Кремъл от твърде близки отношения с Китай, към които Русия е тласкана преди всичко от конфронтацията със Запада.

Възмутената Европа, разбира се, се опитва да протестира.

Върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел е възмутен от намерението на Москва (именно на Москва – той няма как да критикува Вашингтон) да води диалог за европейската сигурност без Европа.

Руското ръководство, умишлено изключвайки каквото и да било споменаване на ЕС от „проектоспоразуменията“, които те представиха през декември миналата година, изглежда възнамерява да върне часовника назад, да се върне към старата логика на Студената война“, възмутено каза висшият европейски служител. В кулоарите европейците се оплакват от несправедливостта и дори неблагодарността на Съединените щати.

В същото време лидерите на ЕС осъзнават, че оплакванията няма да свършат работа. Че ако това продължи и в бъдеще, тогава Русия и САЩ просто ще лишат Европа от всякаква субектност по въпросите на европейската сигурност, което означава, че трябва да се направи нещо по въпроса.

В това отношение няма особена надежда за Брюксел – европейските бюрократи продължават да защитават не толкова интересите на Европа, колкото своето либерално-глобалистко вероизповедание. Така че в настоящата ситуация Жозеп Борел призовава за преговори с Москва, но „в тясна координация с трансатлантическите и други партньори“, както и със „силна подкрепа за териториалната цялост и суверенитета на Украйна“.

Ясно е, че всеки диалог с Русия с подобни европейски чиновници е обречен на провал. Ето защо, след като са научили урока на политическия реализъм, преподаван им от Москва и Вашингтон, лидерите на страните от ЕС поемат нещата в своите не твърде мазни ръце. Например германският таблоид Bild писа, че новият германски канцлер Олаф Шолц се опитва да организира лична среща на върха с Владимир Путин през януари.

И не за да си побъбрят за живота, а за да извършат „компетентно презареждане” на руско-германските отношения. Приблизително същите сигнали идват сега и от Париж – Еманюел Макрон също не е против да пробва мантията на европейски лидер, който ще започне процеса на помирение между Европа и Русия. И накрая, възможно е Италия също да се бори за този статут: местният премиер Марио Драги вече направи редица проруски изявления (например за безсмислеността на налагането на санкции срещу Москва за покачването на цените на газа в Европа ).

Очевидно Русия не е против диалога с европейските държави - Москва многократно е призовавала за решаване на всички проблеми чрез преговори. Не бива обаче да се възлагат големи надежди на тези преговори.

Първо, европейските лидери нямат политическа воля да вземат големи, сериозни решения. Второ, няма единство в техните елити – например германският външен министър Аналена Бербок всъщност се противопоставя на свързаните с Русия инициативи на канцлера Шолц (а експерти казват, че заради руския въпрос управляващата „коалиция на светофара“ в Берлин е под заплаха от срив)...

И накрая, трето, лидерите на Германия и Франция се страхуват да унищожат доста помътнелия призрак на европейското единство и е малко вероятно да рискуват да се противопоставят по-остро на фобиите на източноевропейските страни.

Ето защо Европа трябва не само да научи урока на политическия реализъм, но и да работи усилено, за да коригира грешките. Междувременно докато Европа го прави (по-точно формира духа да го направи), Русия ще продължи да решава въпросите на европейската сигурност със Съединените щати.

Превод: ЕС



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели