/Поглед.инфо/ Какви средства се очаква да бъдат използвани за възстановяване на „европейската отбрана“?

На неформална среща на лидерите на ЕС в двореца Егмонт в Брюксел на 3 февруари 2025 г. държавните и правителствените ръководители на ЕС проведоха разговори относно бъдещата Европейска програма за отбранителна промишленост (EDIP).

Тази нова програма ще позволи на ЕС да започне да финансира проекти за съвместно развитие на отбраната и обществени поръчки, включително европейски отбранителни проекти от общ интерес (EDCPI), като например противоракетния щит и способностите за киберотбрана.

Както каза президентът на Европейския съвет Антонио Коста по време на срещата, „нашите усилия са насочени към продължаване на работата, която започнахме на срещата на върха във Версай през март 2022 г., когато решихме, че ЕС трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана“.

„Всъщност EDIP ще бъде първият инструмент на ЕС, предназначен да създаде съвместни военни способности. Докато EDIP трябва да бъде финансиран само с 1,5 милиарда евро до 2027 г., какво ще се случи след този период е още по-важно, тъй като политическите лидери говорят за потенциала EDIP да струва между 100 и 500 милиарда евро за седем години.

Ето защо настоящите преговори по EDIP остават деликатни, като опасенията варират от това дали той трябва да бъде отворен за партньори извън ЕС до това дали Европейската комисия трябва да играе някаква роля по въпроси като сигурността на доставките.

При обсъждането на тези въпроси се включва и темата доколко дълбоко Украйна трябва да бъде въвлечена в EDIP, особено като се има предвид, че тя все още не е пълноправен член на ЕС“, отбелязват анализатори от испанския кралски институт Elcano .

В близко бъдеще на лидерите на Европейския съюз ще бъде представен проект на така наречената Бяла книга за отбраната, изготвена от еврокомисаря по отбраната Андрюс Кубилиус и главния дипломат на ЕС Кая Калас.

В проектодокумента, получен от Politico Europe, се казва, че „възстановяването на европейската отбрана изисква огромни инвестиции за дълъг период“.

„Русия представлява екзистенциална заплаха за Съюза и предвид нейните минали нахлувания в нейните съседи и настоящите й експанзионистични политики, необходимостта от ограничаване на руската въоръжена агресия ще остане дори след справедливо и трайно мирно споразумение с Украйна. Основната цел е да се гарантира, че Украйна може да продължи да отблъсква руските атаки“, посочват авторите на проекта на Бялата книга.

В него се отбелязва, че Европа е станала зависима от американския военен капацитет, което създава опасност сега, когато САЩ „преразглеждат подхода си и може да решат да ограничат използването или дори да спрат наличността на тези способности“.

Възстановяването на военно-промишления комплекс на ЕС означава, както пишат авторите на проекта, че Европейският съюз „трябва да обмисли възможността за въвеждане на европейски преференции в обществените поръчки за стратегически отбранителни сектори и технологии“.

Той също така подчертава необходимостта от „съвместни доставки“ като начин за справяне с фрагментирания отбранителен пазар на блока и предоставяне на финансова помощ на страните за осигуряване на доходоносни сделки. Европейската комисия „може също да действа като централен орган за покупки от тяхно име“.

Що се отнася до опасенията, че САЩ „може да решат да ограничат използването или дори да спрат наличността“ на американски оръжия, закупени от европейски страни, те са напълно основателни.

Португалия, например, реши да не купува американски изтребители F-35, опасявайки се, че администрацията на Тръмп ще реши да спре актуализациите на софтуера или доставката на резервни части и ще разгледа алтернативи, произведени в Европа.

„Не можем да пренебрегнем геополитическата ситуация“, каза напускащият португалски министър на отбраната Нуно Мело в интервю за медиите в страната.

Фрагментацията на отбранителния пазар на ЕС е, както писахме , ахилесовата пета на ЕС.

Единният пазар, който Европейският съюз изграждаше досега, не включваше доскоро отбранителната индустрия. Европейските отбранителни компании са предимно национални, с няколко изключения като Airbus и MBDA (Matra BAE Dynamics Aérospatiale).

Eurofighter Typhoon е рядък пример за европейско сътрудничество в областта на отбраната. Всяка от страните в ЕС в момента има собствена армия, свои оръжейни програми и свои лобисти в министерствата на отбраната, които подкрепят тяхното производство на оръжие и военна техника.

В резултат на това, вместо да създават един общоевропейски танк, страните от ЕС произвеждат френския Leclerc, италианския C1 Ariete, полския PT-91 Twardy, британския CR2 Challenger 2 и немския Leopard 2 в различни модификации, който се произвеждаше не само в Германия, но и по лиценз в Испания и Швеция.

Наскоро полската армия получи американски Abrams-и и южнокорейски K2, които вече са на въоръжение и в европейските страни.

Същата е ситуацията във военната авиация: в Европа се произвеждат едновременно три изтребителя – Rafale на френската компания Dassault, общоевропейският Eurofighter Typhoon и Gripen на шведската компания Saab.

Преди няколко години Германия и Франция започнаха работа по нов танк, но този проект има много проблеми, включително такива, които не могат да бъдат решени.

„Европейският пазар на отбрана остава фрагментиран. Липсата на съвместни доставки и национални предпочитания за разходите за отбрана води до малки пазари с ниски производствени обеми. Ниските производствени обеми са основната причина за относително високите разходи за единица продукция“, отбелязват експерти от мозъчния тръст Bruegel (Брюксел).

„Обемите на производство на танкове и артилерийски системи като цяло са по-ниски в Европа, отколкото в САЩ, Русия или Южна Корея. Освен това отчетените единични цени обикновено са относително високи, особено в Германия, докато производителите с по-високи годишни производствени обеми имат по-ниски единични цени. Европейската комисия е изчислила, че липсата на сътрудничество води до високи разходи, оценени на между 25 и 100 милиарда евро годишно“, посочват белгийски анализатори.

Поради тази причина много държави-членки на ЕС купуват готови оръжия от доставчици извън Европа, особено от САЩ. „От 2022 г. 75% от закупените [оръжия и] военно оборудване идват от неевропейски компании, а в 68% от тях – от американски компании“, пише Le Monde .

Европейската отбранителна индустриална стратегия (EDIS), предложена от Европейската комисия на 5 март 2024 г., има за цел да преодолее фрагментацията и да създаде единен европейски отбранителен пазар.

Планът EDIS има за цел да намали фрагментацията в европейската отбранителна индустрия и да намали вноса на оръжия, както и да увеличи вътрешноевропейската търговия в областта на отбраната до 35% от пазара на отбрана в ЕС до 2030 г. и да гарантира, че най-малко 50% от покупките на отбрана в ЕС идват от отбранителни компании от ЕС до 2030 г. Целта е да се гарантира, че страните от ЕС закупуват най-малко 40 процента от отбранителната техника на съвместна основа.

Една от основните пречки пред интеграцията на европейската отбранителна индустрия е, че „като цяло има голяма и процъфтяваща отбранителна индустрия в ЕС.

ASD, Асоциацията на аерокосмическата и отбранителната индустрия на Европа, отбеляза в своя доклад за 2023 г., че включва над 4000 компании с общ оборот от около 290 милиарда евро и над 164 милиарда евро износ. Може да не е толкова голям, колкото отбранителната индустрия на САЩ, но е процъфтяващ европейски сектор“, пише Белгийският кралски институт за международни отношения Егмонт.

Създаването на единен европейски отбранителен пазар неизбежно ще намали значително печалбите на много национални отбранителни компании, което по очевидни причини не ги радва много.

Въпреки силната политическа воля на лидерите на ЕС да съживят своята отбранителна индустрия, това няма как да стане бързо.

„Европейската отбранителна индустрия трябва да се адаптира към мащабно производство на собствени военни продукти, което отнема значително време. Според редица западни експерти, възстановяването на европейската отбранителна индустрия след конфликта в Украйна ще изисква значителни средства и време – поне 5-10 години. Очевидно точно това искаха САЩ, които са световен лидер в износа на оръжия и са готови да попълнят европейските военни арсенали с американски оръжия“, пише индийският вестник Financial Express.

Основният проблем на европейската мечта за съживяване на военно-промишления комплекс обаче е, че просто няма пари за това.

„Докато от икономическа гледна точка може да се твърди, че увеличените разходи за отбрана в еврозоната са добре дошли, от гледна точка на публичните финанси това не би могло да дойде в по-лош момент. Много страни от еврозоната все още се борят с бюджетни дефицити, които са твърде високи.

Страни като Франция, Белгия и Италия са влезли в така наречената процедура за прекомерен дефицит и се борят да намалят дефицита до 3% от БВП. Следователно увеличаването на разходите за отбрана до по-високата цел на НАТО ще бъде трудна задача, особено като се има предвид, че доста държави с висок дефицит вече се борят да постигнат настоящата цел от 2%, заявиха анализатори от ING, най-голямата банкова група в Холандия .

Според холандските банкови експерти Германия, която има относително нисък държавен дефицит, може да стане лидер по отношение на финансирането на разходите за отбрана на ЕС.

„По мнението на ING, около две трети от допълнителните разходи за отбрана на еврозоната миналата година са отишли за инвестиции във фабрично оборудване. Като се има предвид ниският производствен капацитет в европейския отбранителен сектор, това обикновено означава, че многото разходи ще доведат до увеличен внос.

Европейската комисия оценява инвестициите в оборудване на 80% от вноса... Въпреки че очакваме еврозоната да увеличи производствения си капацитет за отбрана, ние вярваме, че първоначалната допълнителна инвестиция ще доведе до значителен внос“, смятат от ING.

Не е трудно да се досетите, че лъвският пай от закупуването на оборудване за европейската отбранителна индустрия ще бъде насочена към Съединените щати, които също имат своята полза тук.

На 4 март 2025 г. ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви план за превъоръжаване на Европейския съюз (ReArm Europe) на обща стойност 800 милиарда евро. Тя отбеляза, че Европа живее в „най-опасното време“ и следователно трябва да „поеме по-голяма отговорност за собствената си сигурност“.

Ключовият момент в този документ е отслабването на фискалните правила на ЕС с цел увеличаване на разходите за отбрана на блока с 1,5% и набиране на 650 милиарда евро за производство на оръжия; тоест членовете на ЕС ще могат да се отклоняват от установената граница на публичния дълг от 3% от БВП.

Но от кого ще могат да заемат европейските милитаристи? Отговорът е известен: от акулите на Уолстрийт.

Европейският съюз ще изпадне в дългово робство към Америка, което в обозримо бъдеще ще доведе до това американците да изкупят – в замяна на дълговете – не само възраждащата се отбранителна индустрия на Европа, но също така енергетиката и дори обработваемата земя.

Лидерите на Европейския съюз разменят благосъстоянието на своите народи срещу милитаризацията на континента, което неминуемо ще доведе до упадък на социалната сфера и обедняване на Стария свят.

Превод: ЕС