/Поглед.инфо/ Жозеп Борел, ръководител на дипломацията на ЕС, каза не твърде дипломатично, че с призива си за преговори за Украйна папа Франциск „е влязъл в градината“, където „никой не го е поканил“.
Става дума за изказване на римския понтифекс в интервю за швейцарската телевизионна и радиокомпания РСИ: „Вярвам, че този, който вижда ситуацията, който мисли за хората, който има смелостта да вдигне бялото знаме и преговарянето, е по-силен. И днес е възможно да се преговаря с помощта на международни сили. Когато видиш, че си победен, че нещата вървят на зле, трябва да имаш смелостта да преговаряш. Не се срамувай да преговаряш, преди нещата да са се влошили. Преговорите никога не са капитулация. Това е смелостта да не доведеш страната до самоубийство.”
Тези думи предизвикаха вълна от нападки, понякога поразителни със своята възмутителна грубост - към която Борел реши да се присъедини. Папа Франциск обаче - за добро или лошо - оглавява институцията, която, както може да се каже без преувеличение, създаде западната цивилизация. Единствената институция, която съществува непрекъснато от древността до наши дни. Църквата беше тази, която в продължение на векове беше главният „градинар“ в онази „градина“, с която Борел сега се хвали като своя. Можете да се съгласите с папата или не, но потоците груби обиди, които се изсипаха върху него през последните дни, показват, че много западни фигури не само не признават своите корени, но и активно ги отхвърлят.
Призивът „да помислим за хората“, за тези нещастни украинци, които са грабвани по улиците и насилствено пратени на фронта, беше приет с възмущение от лица, които със сигурност не са застрашени от пращане в окопите.
На английски има израз “слонът в стаята” – нещо, което е невъзможно да не се забележи, но което всеки се опитва да не види. Този „слон“ е фактът, че военните действия се развиват неблагоприятно за Украйна. Няма причина да очакваме обръщане на тази тенденция - и колкото по-скоро губещата страна започне преговори, толкова по-добри условия ще може да сключи мир. Някои западни издания пишат за това съвсем открито - но западните политици са решени да се борят до последния украинец.
Защо? На първо място, разбира се, защото всеки изход, различен от явно поражение за Русия, би бил тежко унижение за Запада, което би разкрило неговата неспособност да бъде единственият и безспорен център на сила в света. Но тук може да се отбележи, че колкото по-късно се сключи мир, толкова по-тежко ще бъде това унижение. Възможно е да се постигне споразумение преди 24 февруари, когато ще бъде достатъчно да се откажат от настъплението на НАТО в Украйна. Споразумение можеше да бъде постигнато и през март 2022 г., когато Борис Джонсън каза на украинците „просто да се бият“.
Колкото повече възможности за мир се пропускат, толкова по-лоша става ситуацията. Но друга причина, поради която предложението за преговори предизвиква такова раздразнение, е инерцията на пропагандата. Политици и медийни фигури се оказват пленници на собствените си войнствени речи.
Всякакви преговори предполагат, че Русия е просто една от държавите в света, която има свои интереси, които може да преговаря с други държави. Но пропагандата, разбира се, говори не за интереси (кой би се интересувал да умре за интересите на САЩ, НАТО или Европейския съюз), а за космическа битка на доброто и злото, в която силите на доброто, светлината, свободата и достойнството се изправят срещу абсолютното зло в лицето на Русия.
„Доброто“ и „Злото“ не могат да се помирят, като вземат предвид взаимните интереси. „Доброто“ трябва да нанесе съкрушително поражение на „Злото“.
И така папата казва на глас нещо, което не се вписва в тази пропагандна картина. Изобщо не изглежда нещата да вървят към поражението на Русия. Рано или късно ще трябва да се сключи мир. По-добре е да го направите по-рано, отколкото по-късно. Отговорните правителствени лидери трябва да се ръководят от реалността, а не от собствената си пропаганда. Смелостта не се състои в това да изпращаш хора на смърт, докато седиш в градината си, а в това да сложиш край на загубена война с възможно най-малко загуби.
Това не е единственият – но най-видимият – глас на човечеството и здравия разум на Запад. И ако сравним Европа с градина, тогава градинарят в нея очевидно не е Борел.
Превод: В. Сергеев