/Поглед.инфо/ Видео за полупразни рафтове на хранителни супермаркети в Германия, заснето от немски блогър, моментално събра десетки хиляди гледания. Никой не можеше да си представи, че с въвеждането на западните санкции, замислени като "осакатяване" на руската икономика, ще доведе до мигновено изчезване от рафтовете в страните от ЕС и във Великобритания на стоки от първа необходимост, подкрепено от бърз скок на цените.

Бившият полски министър-председател и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск строго предупреди сънародниците си, че ако сеитбената кампания в Украйна се провали и Русия откаже да доставя зърно на недружелюбни държави, цената на половин килограм хляб ще се удвои, достигайки 2,4 евро. Има прогнози, че в съседна Германия подобен хляб ще дръпне до 10 евро.

„Поради всички гореспоменати проблеми и тяхното критично значение за Европа е много вероятно европейските политици и правителства да трябва да „направят компромис с принципите“ в много близко бъдеще“, предполага иранското издание „Фарда“.

Прогнозата е спорна. Западът имаше за цел да "разкъса на парчета" руската икономика до края на годината. Тази задача очевидно е невъзможна, въпреки факта, че Русия е изправена не само пред наточената за експанзия военна машина на НАТО, но и от колективния Запад, воден от двете англосаксонски сили.

Кризата има богата историография

В края на март Индексът на цените на зърнените култури на агенцията за храните на ООН, публикуван на 8 април, нарасна със 17,1% спрямо февруари. Рязкото увеличение се дължи на скока в цените на пшеницата. Според експертите на Украйна и Русия се падат съответно около 30% и 20% от световния износ на пшеница и царевица през последните три години. Сега цените на царевицата скочиха с 19.1% на месечна база, следвани от цените на ечемика и соргото.

Борсовите котировки, както обикновено, реагират не само и не толкова на реалното състояние на баланса между търсенето и предлагането, а на очакванията. Допълнителен стимул за скока на цените беше разочароващата реколта миналата година в САЩ (най-ниските запаси от зърно през последните 14 години).

В многовекторната информационно-психологическа война срещу Русия обвиненията, че военните действия в Украйна представляват заплаха от глобален глад заеха видно място. И следователно вещаят смърт на граждани на най-бедните държави и неконтролиран взрив на миграцията, когато отчаяните отново - след американската агресия в Ирак - ще се излеят в страните от "златния милиард".

Говорейки по време на панелната дискусия „Свят на ръба на глада: как да преодолеем настоящата продоволствена криза?“ в дискусионния клуб „Валдай“ Олег Кобяков, директор на Московския клон на Организацията за прехрана и земеделие на ООН, подчерта, че конфликтът между Русия и Украйна „не е единственият фактор, той е спусък за цяло верига от рискове, която включва санкциите, които са забавили веригите за доставки и по-ранни кризи.

Последният споменат фактор се отнася до коронавирусното блокиране, което наруши веригите за доставки и увеличи броя на гладните хора в света от 690 милиона на 820 милиона. „Лидерите на Хранителния клъстер на ООН – изпълнителният директор на Световната хранителна програма Дейвид Бийзли и президентът на Международния фонд за селскостопанско развитие Гилбърт Унбо отдавна предупреждават за влошаване на световната продоволствена криза“, подчерта ръководителят на офиса на ФАО в Москва.

В същото време доставките на селскостопански суровини и хранителни продукти от Русия и Украйна помогнаха за покриване на значителен дял от нуждите на повече от 50 страни. Ще останат ли тези търговски връзки непроменени при новите условия?

Елиминационна игра

В края на 2021 г. износът на продукти на руския агропромишлен комплекс (АПК) възлизаше на 36,8 милиарда долара в стойностно изражение. Основните купувачи на селскостопанска продукция от Руската федерация са страните от ЕС, Китай, Южна Корея и Казахстан. Турция и Египет остават най-големите потребители на зърно от Русия, докато Турция и Китай са най-големите консуматори на олио и мазнини. Русия доставя риба и морски дарове за Южна Корея и Европа.

По-нататъшното нарастване на експортния потенциал на агропромишления комплекс вече не зависи строго от търговската, а от политическата ситуация. „Срещу Русия беше отприщена истинска икономическа война“, каза премиерът Михаил Мишустин. По-рано президентът Владимир Путин посочи опитите на Запада да обвини Русия за собственото ѝ лошо управление. „Грешките в икономическата, енергийната и хранителната политика на развитите страни доведоха до рязко покачване на цените на храните по света преди две години. А ситуацията само се изостри през последните седмици“, подчерта президентът.

Какво се има предвид? Западът въвежда дискриминационни мерки, блокира достъпа до пазарите. Той налага санкции срещу руски и беларуски предприятия, които произвеждат минерални торове, въпреки че собственото им производство е намалено поради фалита на компании, които не могат да издържат на високи цени на суровината - природния газ, който поскъпна в Европа поради недалновидни регулаторни действия и разчитане на „невидимата ръка“ на пазара.

„Тази година, на фона на глобалния недостиг на храни, ще трябва да бъдем по-предпазливи в нашите доставки на храна в чужбина, а именно да следим внимателно параметрите на такъв износ към страни, които са явно враждебни към нас“, така всъщност Путин инструктира правителството.

"Хранителен тоталитаризъм"

Проблемът с глада, недохранването, недостига на основни витамини и микроелементи при всички случаи ще стане тема на деня. Това може да бъде улеснено от прилагането на решенията на Конференцията на ООН за изменението на климата през 2021 г. в Глазгоу.

Инициативата за намаляване на емисиите на метан в атмосферата включва намаляване на животновъдния сектор, който не малка част е източникът на този парников газ. Имаше проекти за въвеждане на специален данък (акциз) върху консумацията на краве месо и мляко по аналогия с акцизите върху тютюна и алкохола. Подобно решение се отнася до прекратяването на обезлесяването. Както авторите на тези инициативи, така и тези делегати в Глазгоу, които гласуваха за тях, не си направиха труда да оценят последиците от тях за страните от развиващия се свят.

В неотдавнашен доклад на Валдайския клуб, озаглавен „Промяна на климата и продоволствена сигурност: очакваме ли хранителния тоталитаризъм“, е разумно да се каже, че „в развиващия се свят, в допълнение към търговската сеч, горите се изсичат активно за гориво за нужди на населението и за разширяване на селскостопанското производство – за обработваема земя или пасища“. А отхвърлянето на животински продукти ще влоши хранителната ситуация.

В този случай, според авторите на изследването, първо, е лесно да се „предскаже сблъсък на интереси между богати и бедни страни“, и второ, в резултат на това „борбата срещу изменението на климата и борбата за глобална храна сигурността може да влязат в конфликт помежду си."

В доклада не е изключен сценарият, че „с глобална стратегия за намаляване на антропогенните емисии може да е изкушаващо да се постави прекомерна бариера за навлизане в средната класа по западните стандарти за потребление пред мнозинството от жителите на развиващия се свят."

Това предупреждение е допълнено от тревожна прогноза. Ако гладът започне да се приближава до планетата, може да се представи ситуация, при която „държавата ще загуби суверенен контрол върху излишъка от храна, който се произвежда на нейна територия; изтеглянето и разпространението му в нуждаещи се страни ще се извършва по решения на международните структури. Авторите са съгласни, че са описали „радикална антиутопия“, но задават въпроса: „Какво трябва да се направи, за да се гарантира, че хранителният тоталитаризъм няма да стане реалност за човечеството в близко бъдеще?“

Сянката на Шваб зад Европейската комисия?

Британското списание „Економист“ изчисли, че две трети от световното население живее в неутрални и дружелюбни към Русия държави и тази категория включва такива икономически сили като Китай, Индия и Бразилия. Очевидно, изхождайки от това подреждане на силите, германският икономист Андреас Бек смята, че след въвеждането на антируските санкции се е получила изолация на Запада.

Почти сюрреалистични снимки на недостиг на храна в добре нахранена Европа предизвикват не просто недоумение, но и подозрение. Да обобщим: умишленият отказ на Европейската комисия да закупи руски минерални торове (заслужава да се отбележи, че САЩ ги извадиха от санкциите си), блокиране на автомобилния товарен трафик и затваряне на пристанища за руски стоки, нарушаване на установените търговски връзки.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?