/Поглед.инфо/ Полският президент потвърди пред германския таблоид Bild, че страната му е доставила на Киев оръжия на стойност 2 милиарда долара, включително над 240 стари танка Т-72. Но за 56 нови самоходни оръдия Krab поляците искат 3 милиарда долара

Полша все повече е въвлечена във военни действия на територията на днешна Украйна. Въпреки че от формална гледна точка полските военни не участват в тях, обаче броят на полските оръжия, боеприпаси и инструктори, които се намират на територията на Украйна, както и ролята на Полша като основен център за доставките на западни оръжия на властите в Киев, всъщност превърнаха тази страна в участник в украинско-руския въоръжен конфликт.

В същото време, въпреки изявленията на лидерите на Полша за „защита на свободата и суверенитета на Украйна“, всъщност Полша води собствена война на територията на съседите на страната, чиито цели нямат нищо общо с украински национални интереси.

Модернизацията на полската армия

От няколко години Полша изпълнява мащабна програма за модернизиране на армията си чрез закупуване на американски оръжейни системи.

През 2018 г. бяха подписани споразумения за доставка на системи за противовъздушна отбрана Patriot за полската армия, през 2019 г. - HIMARS РСЗО, през 2020 г. - самолети F35, през 2021 г. - противотанкови ракети Javelin. А на 5 април 2022 г. полският министър на отбраната Мариуш Блашчак подписа договор за закупуване на 250 американски танка Abrams – и полската армия ще бъде единствената в Европа, която ще ги получи.

И едва след това Варшава обяви прехвърлянето в Киев на почти същия брой танкове Т-72М1 и Т-72М1Р (много полски медии тогава директно писаха за 250 бойни машини, докато властите използваха формулата „повече от 200“).

Вярно е, че пълният договор с американците ще бъде изпълнен едва през 2026 г., а до края на тази година Полша ще получи само 28 танка Abrams.

Опитвайки се спешно да замени изпратените в Украйна Т-72, Полша се обърна към Германия с молба да й предостави немски танкове Leopard. Но, ако се съди по изявленията на полския президент Анджей Дуда, Берлин досега игнорира желанията на Варшава.

„За нас е очевидно, че за старите съветски танкове, 240 от които доставихме в Украйна, ще получим определен брой танкове Leopard от Германия, но не и най-модерните. Защото имаме по-стари танкове Leopard в Полша.", заяви той.

"Искахме да използваме тази помощ, за да попълним малко ресурсите си “, каза Дуда в интервю за немския таблоид Bild, публикувано на 9 юни.

Той добави, че старите танкове могат да бъдат модернизирани с помощта на германската индустрия.

„Предполагахме, че ще получим по-стари типове танкове. Но, доколкото знам, не получихме нищо “, оплака се Дуда.

Полският президент критикува и германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон за опитите им да сложат край на въоръжената конфронтация в Украйна. Очевидно е, че това е от полза не само за САЩ и Великобритания, които са главните подпалвачи на войната, но и за Полша, която тихо очаква да модернизира танковите си сили с ускорени темпове.

Полските анализатори не изключват, че ако Германия получи танкове Leopard, Полша ще прехвърли повече от 230 от своите танкове Т-91 Twardy в Киев. Те са модернизирана версия на танка Т-72 и са произведени в Полша през 1995-2002 г.

Печалба от доставките на оръжия

В споменатото интервю Анджей Дуда заяви също, че Полша вече е изпратила различни оръжия на стойност 2 милиарда долара на властите в Киев (трябва да се отбележи, че доставките им започнаха в началото на февруари 2022 г.).

„Това са много пари, но ние разбираме нуждите на Украйна“, каза той. Явно тук ставаше дума за безвъзмездни доставки, но те отварят вратата за обикновени търговски договори.

И така, сред вече доставените в Киев оръжейни системи са 18 самоходни оръдия Krab, които са произведени от полската компания Huta Stalowa Wola. И по време на съвместната среща на правителствата на Украйна и Полша, която се проведе в Киев на 1 юни, беше подписано споразумение за доставка на три дивизии от такива самоходни оръдия.

Става дума за 56 бойни машини с допълнителни трактори и друго оборудване. Според Dziennik Gazeta Prawna прогнозната сума на договора е около 3 милиарда долара.

Както каза полският премиер Матеуш Моравецки на 7 юни по време на посещение в оръжейната фабрика Huta Stalowa Wola, споменатият договор е най-големият за полския военно-промишлен комплекс през последните 30 години.

Той отбеляза, че полските оръжия ще бъдат "много важни" на бойното поле в Източна Украйна. Моравецки каза още, че Украйна частично получава средства за това от Европейския съюз, а частично плаща от собствения си бюджет.

„И Полша ще получи тези пари, за да обогати нашия производствен потенциал тук“, добави той.

Властите в Киев по-рано заявиха, че им трябват между 5 и 8 милиарда долара на месец от Запада, за да "покрият разходите на страната".

Парите от ЕС и международните организации

В същото време Полша не е против да получи западни пари не чрез посредничеството на украински служители, а директно, като самата се превръща в посредник в процеса на разпределянето им на Киев.

Така полските власти предложиха да се постави във Варшава центърът на международния фонд, който ООН създава за възстановяване на Украйна. Според полския вицепремиер Яцек Сасин по време на Световния икономически форум в Давос е имало разговори за възстановяването на Украйна след войната.

„Имаше и разговори с представители на ООН, които създават международен фонд, който подкрепя възстановяването на Украйна. Искаме да гарантираме, че центърът на този фонд е в Полша, Варшава“, каза Сасин.

Както отбеляза полският служител, въпросът е, че Полша трябва да бъде център „не само на логистиката, на самото изпълнение на тази велика работа по възстановяване, но и на финансовия център“, в който да бъдат концентрирани средства за възстановяването на Украйна.

Но ако създаването и попълването на споменатия фонд на ООН остане въпрос на неясно бъдеще, тогава достъпът на Варшава до фондовете на Европейския съюз, който преди беше блокиран поради проблеми с правосъдието в Полша, може да бъде отворен точно в близко бъдеще благодарение на конфликта в Украйна.

Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) одобри Националния план за възстановяване на Полша, представен от нейното правителство през май миналата година.

Това беше направено въпреки факта, че Варшава не се съобрази с исканията на Брюксел, потвърдени от Съда на ЕС, за ликвидация на Дисциплинарната палата на Върховния съд и възстановяване на уволнените от тази камара съдии.

Освен това на заседание на Европейската комисия двама от нейните заместник-председатели (холандецът Франс Тимерманс и датчанката Маргрете Вестагер) гласуваха против одобрението на полския план. Останалите обаче бяха убедени от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, подчертавайки ролята на Полша в контекста на руско-украинския конфликт.

Въпреки това, дори ако плащанията от фондовете започнат (а за това все още има много технически условия, които трябва да бъдат изпълнени), те ще бъдат намалени с размера на глобите, които Полша трябва да плати за постоянно неспазване на решенията на Съда на ЕС.

От друга страна, тези глоби сега възлизат на малко над 200 милиона евро, докато финансирането на Националния план за възстановяване на Полша предвижда 23,9 милиарда евро безвъзмездни средства и 11,5 милиарда евро при облекчени заеми.

Възходът на геополитическата роля на Полша в ЕВропа

През последните години Полша се опита да се постави наравно с такива страни от „стара“ Европа като Франция и Германия, които определят функционирането и перспективите за развитие на Европейския съюз.

Нито територията, нито населението, нито особено икономическите показатели позволиха на Варшава наистина да претендира за същата роля, която играеха Берлин и Париж, така че полските политици трябваше да прибягнат до различни външнополитически „патерици“. Главна сред тях беше подкрепата от Вашингтон.

Именно с помощта на Съединените щати Полша се опита да превърне своя проект „Инициатива на три морета“ (обединяване на 12 държави от ЕС, разположени в Централна и Източна Европа) в някаква алтернатива на германско-френското „ядро на ЕС“.

В същото време от Варшава никога не са криели, че за тях тази инициатива е просто прераждане на идеята за Междуморието, предложена от Йозеф Пилсудски, в която Украйна трябва да играе една от най-важните роли.

И така, на 6 юни 2022 г., на конгреса на местното самоуправление на страните от тази инициатива в Люблин, министър-председателят на Полша каза:

„Няма да има Триморие без свободна и суверенна Украйна. Затова в допълнение към „Триморие“ започнахме да използваме термина „Междуморие“, за да характеризираме по-добре онази част от Европа, за която говорим и която преживяваме."

Освен това след Brexit именно Полша се превърна в основния „троянски кон“ на САЩ в Европейския съюз – като същевременно засили връзките си с Обединеното кралство. Тези процеси се ускориха значително след преминаването на украинско-руската конфронтация във фазата на пълномащабен въоръжен конфликт.

Полша се превърна в основен център за доставка на западно оръжие за Киев, както и в страна, през която чужди наемници влизат в зоната на военни действия. Американски и британски политици поставят Варшава като пример за Берлин и Париж и това може да обясни острите атаки на Дуда срещу Шолц и Макрон.

Ако преди началото на руската военна операция в Украйна ставаше дума за създаване на оста Лондон-Варшава-Киев, то в края на май стана известно, че британският премиер Борис Джонсън предлага създаването на нов съюз не само за Украйна и Полша, но също и за Литва, Латвия и Естония.

Ясно е, че ключовата роля в него ще принадлежи на Обединеното кралство, но предвид географския фактор Полша автоматично ще се превърне в „голямата сестра“ за четирите бивши съветски републики. И предвид факта, че именно „разширената Полша“ ще бъде разположена на линията на контакт с Русия, тогава нейните власти може да поискат от Брюксел да третира Варшава по същия начин като Берлин и Париж.

Присъединяване на части от Украйна към Полша

Ако експанзията на Полша за сметка на балтийските гранични държави е малко вероятна, дори като се има предвид, че историята на Литва е част от Жечпосполита, то с Украйна нещата са съвсем различни.

Полският президент Анджей Дуда каза в началото на май, че скоро няма да има граница между Полша и Украйна, а след речта му във Върховната Рада, посрещната с аплодисменти, Владимир Зеленски обяви, че ще представи законопроект за „специалните права на полските граждани в Украйна“.

Освен това на 7 юни заместник-министърът на външните работи на Полша Марчин Пшидач предложи подписването на нов полско-украински договор за добросъседство в Гадяч в Полтавска област, където е подписан Гадячският съюз през 1658 г.

Според този документ част от сега украинските земи, включени в Жечпосполита, е трябвало да получат статут на „Руско кралство“ - и равни права с Полша и Литва.

Въпреки че тези разпоредби никога не са били приложени поради противопоставянето на полската шляхта, Гадячската уния не е забравена във Варшава. През 2018 г. Институтът за източни изследвания (известен като организатор на Икономическия форум) проведе поредица от събития в Украйна, посветени на 360-годишнината на този съюз.

Но не става дума само за събитията от 17-ти век - петте западни области на днешна Украйна през 1918-1939 г. са част от Полша и в тази страна продължават да се наричат полските "Източни Креси" (т.е. покрайнини). Разбира се, засега Варшава разчита на това, че в резултат на новия „съюз” ще получи не само Западна, но и Централна Украйна.

Въпреки това, в процеса на всичко това, след като киевските власти загубят контрол над въпросния регион и след това ще се окажат не „киевски“, а „житомирски“ или „лвовски“, а Полша може да окупира част от територията на Украйна без тяхно съгласие или дори уведомление. И как това ще бъде формализирано в юридически аспект, всъщност няма значение, защото Варшава сега априори има подкрепата на Вашингтон, Лондон и Брюксел.

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте  в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?