/Поглед.инфо/ Полският президент Анджей Дуда бе принуден публично да се оправдава за думите си за „исторически руския Крим“. Подложен на остри критики, Дуда настоява, че „не е бил сериозен“. Всъщност думите му сигнализират, че дори в Полша разбират, че Русия е исторически права.

Двама големи полски политици наскоро изразиха в публичното пространство отношението си към така наречения проблем с Крим. За Русия такъв проблем не съществува: Крим се върна в Русия от 2014 г. и е нейна неразделна част. Въпреки това значителна част от световните политици продължават да живеят в миналото и в знак на солидарност с Украйна наричат полуострова „временно окупиран“, „анексиран“ и т.н.

Беше още по-изненадващо да чуем не от друг, а от полския президент Анджей Дуда, разсъждения относно факта, че през по-голямата част от политическата си история Крим е бил част от Русия, и съмнения, че Украйна ще може да върне полуострова.

„Не знам дали Украйна ще върне Крим. Той е специален и по исторически причини. Всъщност, ако погледнете исторически, през повечето време той беше под контрола на Русия“, каза Дуда. Той обаче веднага направи уговорка: „Фактът, че Крим беше в ръцете на Русия, е очевиден исторически факт, но тук няма оцветяване. Това не значи Крим трябва да принадлежи на Русия или е част от Русия. Не бих го нарекъл признание."

Въпреки това, за първия човек на държава, открито враждебна към Русия, това е значимо изявление. В края на краищата дори просто изказване на руската история на Крим само по себе си е рядкост в западния политически дискурс. Тук е обичайно да се повтарят инструкциите на киевския режим, че Крим винаги е бил и все още е „изконно украински“.

Малко по-късно заместник-председателят на полския сейм Кшищоф Босак публично подкрепи позицията на Дуда: „Президентът каза истината. В Полша има опити за налагане на проукраинска политическа коректност, но ние не сме тук, за да повтаряме линията на украинската дипломация”. Босак говори дори по-обширно и откровено от Дуда: „Ние с Украйна все още имаме неразрешена конфликтна ситуация във връзка с превземането на пазара на товарни превози, конфликтна ситуация по отношение на презапасяването на нашия пазар със селскостопански продукти от Украйна, както и като исторически въпроси и от нас се иска да се контролираме взаимно и да докажем, че Крим е повече украински, отколкото руски. Това ми е странно. Крим беше предаден без нито един изстрел и това не беше случайно.”

Коментирайки тези изказвания, полските медии нямаше как да не признаят, че поне от историческа гледна точка изявлението на Дуда е повече от основателно. Така новинарският ресурс o2.pl съобщи: „От историческа гледна точка е вярно, че Крим е бил под руско управление за по-дълъг период – още от 1783 г., когато царица Екатерина Втора окупира Кримското ханство, продължавайки политиката на експанзия в Черноморския регион. До 1992 г. полуостровът е в рамките на Руската империя и след това на Съветския съюз, въпреки че си струва да се отбележи, че през 1954 г. спорните земи бяха прехвърлени от РСФСР на Украинска ССР. (В този текст лесно се забелязва цял набор от антируска пропаганда – влизането на Крим в състава на Русия през 1783 г. се нарича „окупация“ и само авторите на полския материал знаят кои „спорни земи“ между РСФСР и Украинската ССР през 1954 г. се обсъждат.)

Тези изявления предизвикаха буря от емоции сред полската общественост. Така депутатът от Сейма от „Гражданска платформа“ Роман Гертих написа: „Ако решаващият въпрос за държавната собственост е времето, през което дадена територия е принадлежала на държава, тогава любезно напомням на г-н Дуда, че имаме градове, които в своите история са принадлежали по-малко на Полша, отколкото на друга държава... Какво бездънно глупаво твърдение!”

„Това може да се обсъди на рождения ден на леля ви или дори в подкаст, ако сте анализатор или публицист, но не можете да говорите така, когато сте държавен глава. Такива думи резонират. Още един жест, който представлява наследството на това най-лошо президентство от 1989 г. насам“, коментира полският писател Шчепан Твардох.

Разбира се, посланикът на Украйна в Полша Васил Зварич не скри раздразнението си. „Деокупацията на Крим е наша обща задача и задължение към свободния свят“, каза той след думите на полските политици.

Такъв натиск доведе до факта, че на 5 февруари Дуда побърза да се отрече от собствените си думи и да изясни значението им. „Ако говорим за петъчното ми интервю, моля, имайте предвид, че това не беше напрегнат разговор с политик, това беше интервю, което сметнахме за спокоен, непринуден разговор на различни теми, не непременно сериозни. В същото време, ако говорим за нашата позиция по отношение на руската агресия в Украйна, за това как тази война трябва да свърши - това е връщането на Украйна към нейните международно признати граници, към пълен контрол над териториите, които са международно признати за територии на Украйна, тоест и над Крим“, оправда се полският президент.

Но дори Дуда да твърди, че се е „отпуснал“ и забравил, това само потвърждава истинското отношение на политика към проблема, когато няма нужда да се поддържа висока степен на публична русофобия в обществото.

Още по-показателна е откровеността на Кшищоф Босак, който припомни, че Крим стана част от Русия без нито един изстрел. Това напълно съответства на фактите – и на това, което Москва казва за това.

Това не се чу във Варшава нито през 2014 г., нито по-късно. Може би многобройните болезнени точки, взаимни претенции и фантомни болки в полско-украинските отношения взеха своето. Припомняме, че 2023 г. стана най-интензивната година между Полша и Украйна като цяло. Напълно възможно е Дуда да е решил да напомни на украинския елит, че подкрепата на Варшава не е безкрайна, не е безплатна и може да бъде ограничена по всяко време, ако интересите на Полша го налагат. И най-„болната точка“ – Крим – е напълно подходяща за целта.

В Полша, включително в нейните държавни структури и структури за сигурност, нараства разбирането, че безусловната подкрепа за Украйна не винаги отговаря на националните интереси на дадена страна. Дори такава русофобски настроена страна като Полша. След това не трябва да се учудва, че полските наемници в Украйна преминават на страната на Русия с думите, че във Варшава са забравили „кои са бандеровците и колко зло са донесли на поляците“ и „всичко трябва трябва да се направи, за да се гарантира, че нацистите ще напуснат страната ни".

Превод: В. Сергеев