/Поглед.инфо/ Жестът на Виктор Орбан в подкрепа на унгарския футболен отбор прерасна в международен скандал. Украйна и Румъния бяха възмутени, че Орбан се появи на мача с шал, изобразяващ границите на "Велика Унгария". Какви са истинските причини за подобна реакция и до какви последствия може да доведе този жест на Орбан в отношенията на Унгария със съседите?

Украинското външно министерство възнамерява да извика унгарския посланик "на килима". Причината е, че Виктор Орбан дойде на футболния мач на унгарския национален отбор срещу Гърция с шал с изображението на "Велика Унгария" - държавата в границите преди 1920 г. Тогава унгарската държава включва територии, които сега принадлежат на Словакия, Австрия, Хърватия, Румъния и Украйна.

От съседите на "провокативния" шал реагираха остро не само в Киев (където го смятат за "пропаганда на ревизионизма"), но и в Румъния - външното министерство на страната вече изрази неодобрението си пред унгарския посланик в Букурещ. В същото време самият Орбан смята, че „футболът не е политика“: „Нека не виждаме това, което го няма. Унгарският национален отбор е отборът на всички унгарци, където и да живеят!”

И в Будапеща, и в съседните столици обаче смятат, че демонстрирането на границите на „Велика Унгария“ (Nagy-Magyarorszag) е свързано ако не с актуалната политика, то със значителна част от унгарската идеология и митология.

„От 1990 г. националистите използват образа на границите на Кралство Унгария за свои политически цели“, напомня Ласло Кемень, професор по политология в университета в Будапеща. „Те възприемат Унгария като нещо повече от държава, тъй като унгарците живеят не само в границите на страната, но и навсякъде извън нея”, допълва той.

През пролетта бяха изразени мнения, че в случай на крах на украинската държавност Орбан уж трябва да вземе под закрила унгарците, живеещи в Закарпатска област. „Повечето от тях отдавна имат унгарско гражданство“, каза Кемень. „Вярно, там останаха предимно само стари хора и деца, останалите отидоха да работят в Европа”, допълва той.

В същото време в началото на ноември президентът Владимир Путин припомни, че в резултат на Втората световна война редица територии в Западна Украйна бяха насилствено отнети от Полша, Румъния и Унгария. Но от гледна точка на местната национална историософия Унгария губи изконните си земи още по-рано - през 1920 г.

Маджарите (самоназванието на унгарците), които в началото на IX-X век идват от степите на днешна Южна Русия и Урал в източноевропейската Панонска низина, веднага започват да завладяват околните народи. Дори първият християнски крал Ищван Свети (началото на XI век) отнема словашките земи от Полша и установява унгарската власт в Ужгород. В началото на XII век Унгарското кралство анексира Хърватия и завзема Далмация от венецианците на Адриатическото крайбрежие.

След това Унгария преминава през трудни времена: през XVI-XVII век централната част на страната е окупирана от Османската империя. Освен това, след поредица от войни и потушаване на въстания, историческите унгарски земи трайно се консолидират под властта на Хабсбургите. Но дори в рамките на Австрийската монархия унгарците до голяма степен запазват своите древни права и привилегии - по-специално господството над Хърватия. В същото време Антихабсбургската революция от 1848-1849 г. за малко да донесе на унгарците възстановяването на независимостта и надмощието над съседните народи.

През 1867 г. споразумение между австрийските германци и унгарците разделя империята на две половини. Франц Йосиф Хабсбург става владетел на двойната Австро-Унгария, император на Австрия и крал на Унгария. Империята е като черга по отношение на етническия ѝ състав - но политически властта е разделена строго наполовина. „Транслейтания“ или маджарската половина на империята се състои от Кралство Унгария (което включва Словакия, Трансилвания, Сръбска Войводина и дори сегашната австрийска провинция Бургенланд), както и Кралство Хърватия и Славония.

Така Кралство Унгария има излаз на Адриатическо – и следователно на Средиземно море. Показателно е, че бъдещият владетел на независимата държава Миклош Хорти се издига до чин вицеадмирал на императорския и кралския флот в империята - и той не се отказва от тази титла дори след загубата на достъп на Унгария до морето.

В Първата световна война Австро-Унгария и Германия са съюзници – и заедно губят. На 4 юни 1920 г. в двореца Голям Трианон във Версай е подписано споразумение, според което Унгария, която е отпаднала от Австрия, се примирява със загубата на Словакия и Карпатска Рус (които са предадени на Чехословашката република), Хърватия и Войводина (които са отстъпени на Кралството на сърби, хървати и словенци – бъдеща Югославия) и със загубата на Трансилвания в полза на Румъния.

„Трианонските“ граници лишават страната от по-голямата част от нейните природни ресурси, 72% от територията и 64% от населението. Почти три милиона етнически унгарци останаха зад новата граница - в Южна Словакия, в Закарпатието, във Войводина и румънския регион Секей.

Режимът на адмирал-регент Хорти, който в края на 30-те години става съюзник на Третия Райх, за известно време взема териториален реванш за „Трианонския срам“. След Мюнхенското споразумение за разделянето на Чехословакия на 29 септември 1938 г. нацистка Германия и фашистка Италия провеждат Първия виенски арбитраж. Южна Словакия и югозападната част на Подкарпатска Рус (Закарпатие) с Ужгород преминават от Чехословакия в Унгария.

През март 1939 г. войските на Хорти за около ден побеждават местните украински националисти в останалата част от Закарпатието, които се опитват да провъзгласят „държавата Карпатска Украйна под закрилата на Германския Райх“. С течение на времето Хорти придобива контрол над Северна Трансилвания и Войводина.

Но след Втората световна война страните от антихитлеристката коалиция решават да върнат Унгария в границите на Трианонския договор - което е направено с Парижките споразумения от 1947 г. Йосиф Сталин и Вячеслав Молотов уреждат Чехословакия да прехвърли Закарпатието на Украинската ССР. В рамките на социалистическия лагер и Варшавския договор не може да се говори за ревизия на следвоенните граници в Източна Европа.

Съвременна Унгария де юре признава границите, установени през 1920 г., но иредентизмът - желанието за връщане на изгубени исторически земи - става все по-силенв посткомунистическия период. Припомняме, че между 1,2 и 1,4 милиона етнически унгарци все още живеят в Румъния, най-малко 450 хиляди в Южна Словакия, над 250 хиляди в Северна Сърбия и повече от 150 хиляди души в Закарпатието. Още през 2010 г. дясното консервативно правителство на Виктор Орбан обяви 4 юни (денят на подписването на „срамния“ Трианонски договор) за Ден на националното единство. Десет години по-късно, през май 2020 г., Орбан публикува в една от социалните мрежи карта на „Велика Унгария“, което предизвика недоволството на президентите на Хърватия и Румъния.

„Премиерът Орбан много пъти е говорил открито за несправедливостта на сегашните граници на страната“, каза Вадим Трухачов, доцент в катедрата по чуждестранни регионални изследвания и външна политика на Руския държавен хуманитарен университет. „А когато Унгария председателстваше ЕС, Орбан дори донесе в Брюксел стара карта на Кралство Унгария, която включваше цяла днешна Словакия, Западна Румъния, Закарпатието, Северна Сърбия, Източна Австрия”, припомня той.

В сегашния състав на унгарския парламент участват поне две националистически партии - ФИДЕС на Орбан и много по-радикалната “Наша родина” на Ласло Тороцки. Партията “Йоббик”, която е част от ляво-либералната опозиционна коалиция, сега се обявява за умерено-центристка партия, но в средата на 2010 г. беше известна като крайнодясна партия и също така активно публикуваше карти на „ загубени земи на Велика Унгария”.

„Така че няма нищо ново в това, което Орбан направи днес“, отбелязва Трухачов. “Както няма нищо ново в това, че Румъния протестира за това. Със сигурност Словакия все пак ще изрази протеста си. Що се отнася до Украйна, тук протестът е най-нелепият. За разлика от Румъния, където положението на унгарците не е идеално, но все пак имат право на образование на родния си език и собствена партия, в Украйна унгарците са лишени от почти всякакви права”, допълва експертът.

От друга страна, протестите и недоволството на Румъния също изглеждат смешни, тъй като тя самата се опитва да погълне Молдова - а това според техните стандарти е нормално. „В същото време не им харесва фактът, че унгарците имат претенции към техните земи. Двойни стандарти в най-ярките цветове“, подчерта той.

„Унгарците е трябвало да бъдат изселени от Словакия като цяло. Но поради добрата воля на Съветския съюз и ръководството на Чехословакия това не се случва. Следователно по отношение на Словакия унгарците вероятно имат най-минимални шансове за открита конфронтация “, смята експертът.

„Що се отнася до Румъния, ако тя започне да поглъща Молдова, тогава Унгария може да се възползва от това и да мотивира териториалните си претенции срещу Букурещ. Но война тук няма да има. Друго нещо с Закарпатието. Имайки предвид факта, че в Украйна е възможно всичко, до избиването на унгарците, Унгария също може да изпрати войски там“, разсъждава Трухачов. Русия в такава ситуация трябва да бъде спокойна за възможните действия на Унгария, но линия трябва да е, ако Будапеща предяви претенции към Сръбска Войводина, смята експертът. „Е, в Закарпатието – тук можем само да приветстваме Унгария“, заключва политологът. В същото време професор Кемень смята, че е практически невъзможно да се разрешават териториални спорове.

„Сега Словакия, Румъния, Хърватия са членове на ЕС. Сърбия изглежда се стреми към ЕС. В същото време унгарците, които живеят там, имат не само национално, но и унгарско гражданство. Това се превръща в голям проблем за унгарците в самата Унгария, тъй като граждани, които не живеят в страната, участват в местните избори и често гласуват не по начина, по който мнозина биха желали”, разкрива специалистът.

Политологът също така добави, че „инцидентът и териториалният въпрос едва ли ще повлияят на руско-унгарските отношения“: „Унгария поддържа топли отношения с Русия, за разлика от повечето европейски страни, и мисля, че този подход към Москва ще продължи и в бъдеще“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com