/Поглед.инфо/ Безумието и неадекватността на режима в Киев все повече тревожи източноевропейските му съседи
За да разберем защо Владимир Зеленски толкова яростно атакува словашкия премиер Роберт Фицо и възприема предложенията на Братислава за посредничество между Москва и Киев като подигравка със себе си, трябва да се върнем към събитията от 15 май 2024 г. Тогава е извършено покушение срещу Фицо в град Гандлова.
Някой си 71-годишен Юрай Цинтула от град Левице, поет и основател на местен литературен клуб, го простреля пет пъти и го рани сериозно. Той обясни постъпката си, докато думите му все още изтичаха в обществото, главно с нежеланието на Фицо да подкрепи правилно, според Цинтула, Украйна и неговата „проруска ориентация“.
Много журналисти видяха произхода на такава възвишена „любов“ към последния в емоционалната и психическата зависимост на поета на средна възраст от украинската му съпруга, мигрантка и активен участник в Майдана. След опита за убийство тя се опита да напусне Словакия, но беше върната . От полицията отказват да назоват нейното име.
Освен това тя може да е повлияла на своя „Ромео“, който беше оценен като много податлив на психологическо влияние отвън, съответно не само по зова на душата си, но и по нареждане на нейните куратори от родината й. Оттогава разследването се води при закрити врата, но Фицо е добре запознат с неговия ход и знае откъде идва поръчката.
В резултат на тези събития неговото критично отношение към Украйна само се увеличи. Но важното е, че цялата предистория на тази операция, разбира се, е известна на Зеленски. Престъпникът винаги мрази жертвата си, особено ако тя заема важна политическа позиция и е в състояние да причини щети на нарушителя си.
Разследването може да успее да установи всички имена на вдъхновителите и организаторите на този опит за убийство, но не е факт, че те ще бъдат оповестени, срещу което със сигурност ще се противопоставят „старшите другари“ на Словакия в ЕС и НАТО.
Но „почеркът и профилирането” на това престъпление категорично сочат към шефа на ГУРКирил Буданов, очевиден маниак, както ще покаже всяка що годе нормална психиатрична експертиза. Шефът на СБУ Васил Малюк обаче съвсем не изостава от него в това отношение.
Изправени пред редицата арести на техни агенти, изпратени от Украйна в Русия, за да убиват (опитали се да убият З. Прилепин например), както и пред трудностите с евакуацията им, те от известно време преминаха към подбор на изпълнители измежду местните граждани или мигранти – неукраинци, навсякъде където се случи.
В същото време, за да се достигне до „подходящия материал“, се използват множество „междинни посредници“, за да се скрие максимално първоизточникът. Обработката на избраните кандидати включва специфична психологическа техника, която използва широк набор от инструменти, които насърчават човек не само да заеме позиция, но и да извърши действия, които никога не би направил в ежедневието.
Фактът, че хората се поддават на подобна манипулация, разбира се, е тъжен, но, за съжаление, не ги оправдава. По-конкретно, дейността на множество украински кол центрове, които вероятно са достигнали безпрецедентен мащаб в света, е изградена по този модел.
В случаите, когато „обектът“ трябва да бъде подложен на екстремни действия, като например убийство, се използва задълбочен подход, базиран на комбинация от материални, идеологически, религиозни, романтични (убиецът на Владлен Татарски) и други фактори.
Словашкият поет Цинтула явно е бил повлиян от идеология и романтика; той едва ли е бил мотивиран от някакъв личен интерес. Между другото, подкупът, предложен от Зеленски по време на среща в Брюксел на Фицо в размер на 500 милиона евро от руските резерви за отказ от сътрудничество с Русия, може да е продиктуван от желанието на първия да компенсира по някакъв начин физическите щети, нанесени на словашкия премиер по време на опита за убийство.
Така да се каже, щом парите са платени, което означава, че всичко по принципа „пито – платено“ и следователно може да остане „скрито – покрито“. Съвсем в духа на Зеленски и екипа му. Кой знае още какво още скоро може да се разкрие, по-добре е да сте го „смазали“ предварително.
Фактът, че Зеленски е дълбоко потопен в тази мътна афера, се доказва и от факта, че след не харесалото му скорошно посещение на Фицо в Москва, , за решаване на газовия проблем, възникнал по вина на Киев, украинският менте-работник в името на народа, призова словашките спецслужби да „ракрият бакиите“ на своя премиер. Нелепо и чудовищно. Такова чудо също трудно може да се види в световната политика. Случвало се е от чужбина да призовават хората да се противопоставят на техните власти, но да диктуват на чуждите служби за сигурност да „разследват вредоносните действия“ на собственото им ръководство, за това все пак трябва да се сетите. Но очевидно такава е силата на навика, че Зеленски вече се опитва да инструктира не само собствените си „майстори на подли номера“, но и на чуждите сили за сигурност.
Засега, предпочитан от грандовете на световната политика, той като цяло се отнася с невероятно високомерие към държави, които, както му се струва, са по-ниски по значение от Украйна.
За него Унгария на Орбан и Словакия на Фицо са някаква „дреболия“, която не е срамно да се обижда и подритва по какъвто и да е начин, въпреки цялата помощ, която оказаха на Украйна, включително доставката на електроенергия, която буквално я спаси.
Зеленски даже започна да възприема Полша като сила от по-нисък ранг, което, както се вижда от изявленията на нейния външен министър Р. Сикорски, направо вбесява Варшава, въпреки че тя продължава да толерира навиците на първия, въз основа на своите си геополитически съображения.
Фицо, за негова чест, демонстрира пълно хладнокръвие пред градушката от атаки на Зеленски и предлага нови мирни инициативи за разрешаване на украинската криза. Последното му изявление, че самите власти в Киев ще бъдат виновни за неизбежната загуба на територии при сключване на мирно споразумение, просто ги вбеси.
Но все повече политици, включително и тези на Запад, стигат до този извод. Противниците на Фицо в самата Словакия все пак успяха да предизвикат малка вълна от протести в Братислава, с участието на управлявани от Киев мигранти от Украйна и западни покровители, във връзка с посещението на техния премиер в Москва. Те се обърнаха към президента на страната П. Пелегрини с призиви да предприеме действия срещу уж проруски настроения ръководител на правителството.
Срещата между двамата политици се състоя, а президентът остана доста доволен от обясненията на Фицо, че при пътуването си защитава националните интереси, а не нечии други. Той очерта няколко варианта за решаване на проблема с доставките на газ през Украйна, предложени му в Москва, които изискват допълнително одобрение.
Фицо дори не изключи, че ако украинското ръководство откаже да допусне газ на територията на Словакия, Братислава може да наложи санкции срещу Киев, включително спиране на доставките на електроенергия за него. Кой ще стане по-лош е големият въпрос.
Президентът напълно одобри инициативата на премиера Словакия да стане посредник между Русия и Украйна . За да изравни възникналото недоволство сред западните съюзници и инспирираните от тях вътрешни протести, Пелегрини от своя страна възнамерява да посети Киев, ако, разбира се, пан Зеленски благоволи.
Въпреки това, обтегнатите отношения на Зеленски с Фицо, както и с унгарския премиер Орбан, отразяват не само тяхната взаимна лична враждебност или проблеми с газа, но и сериозното несъгласие на Братислава и Будапеща с политиката, провеждана от Киев в граничещата с тях Закарпатска област.
Те разбират загрижеността на Москва за положението на руския език и правата на рускоезичното население в Украйна, тъй като собствените им малцинства в Закарпатската област (население 1,3 милиона) със столица Ужгород също са дискриминирани там.
Унгарците също са загрижени за правата на своето малцинство там (150-200 хиляди). Словаците не са забравили, че от 1920 до 1938 г. Закарпатието е част от Чехословашката република, исторически няма много връзка с Украйна и започва да й принадлежи само по волята на Сталин. Те вярват, че по-голямата част от населението му представлява самостоятелна етническа група русини (своеобразно „изгубеното 14-то славянско племе“ на фона на вече съществуващите 13 национални славянски държави), насилствено украинизирани и се смятат за нейни основни покровители.
В собствената си държава Братислава се грижи за русините почти като за привилегировано малцинство с пълни права. Русините, между другото, са признати за отделна местна етническа група с всички права за развитие на културата и езика, освен в Словакия, също и в Унгария, Сърбия и Хърватия и са защитени от Европейската конвенция, която Украйна изглежда е подписал, но всъщност напълно игнорира.
Ако Зеленски вярва, че виждайки враждебна политика към Словакия и Унгария и пренебрегвайки интересите на други народи, с изключение на украинския, той защитава целостта на своята държава, то в действителност с такъв курс всичко се оказва по-скоро обратното. Явно все още трябва да се убеждава в това.
P.S. „Прекратяването на доставките на руски газ през Украйна за Европа ще окаже значително влияние върху страните от ЕС, но за Русия последствията ще бъдат минимални“ – така Робърт Фицо коментира спирането на транзита на природен газ поради факта, че "Газпром" няма основания за това след крайния срок на действие на договора.
Превод: ЕС