/Поглед.инфо/ Организаторът на терористичните атаки в Русия стана известен сред чеченците като Юда на нашите дни. Подробности в журналистическото ни разследване

Измина повече от месец , откакто Вадим Красиков, който ликвидира международния терорист Зелимхан Хангошвили в Берлин , се завърна в Русия. През цялото това време чуждестранната преса и блогосферата проклинаха Русия и оплакваха „героя на чеченската съпротива“ и „правозащитника“ Хангошвили. Не може да се изключи, че западните и бившите руски приятели на този терорист ще стенат за него до края на тази година.

През декември 2021 г. съд в Берлин осъди Красиков на доживотен затвор. Хора като него се държат в най-строга изолация в германските затвори, към тях се прилага, ако използвам пенитенциарни евфемизми, специално отношение. Ако Москва не беше спасила Красиков от затвора, той щеше да бъде обречен да умре в германски затвор.

Зелимхан Хангошвили повече от напълно заслужаваше мъчителна смърт в килия за доживотно осъдени. Ето само няколко терористични атаки на руска територия, в които Хангошвили е пряко замесен.

От Панкиси до Северен Кавказ и обратно

През 2003 г., като част от бандата на Доку Умаров, той разстреля конвой на федералните войски в Сунженски район на Ингушетия. Загиват 15 военни.

Края на юни 2004 г. В Панкисското дефиле на Грузия, в малката родина на Хангошвили, е концентрирана голяма терористична формация, състояща се от няколко международни групи. Бандитската „армия“ формално е била подчинена на Аслан Масхадов, но реално е командвана от Шамил Басаев, Доку Умаров, заместника на Хатаб Абдул-Малик Межидов и известните търговци на роби терористи братя Ахмадови.

В нощта на 21 срещу 22 юни бандитите влязоха в Ингушетия, използвайки ингушски уахабитски агенти. Терористите атакуваха местоположението на граничния отряд Назран, сградата на Министерството на вътрешните работи на Ингушетия и прокуратурата на републиката, полицейското управление в град Карабулак и село Орджоникидзевская.

Уахабитската „армия“ успява да постави контролно-пропускателни пунктове в окупираните територии, а бойците, които дежурят при тях, разстрелват всеки, който „не им вдъхва доверие“. 98 души станаха жертви на терористи, от които 67 служители на реда, включително и.д. Министър на вътрешните работи на Ингушетия Абубукар Костоев, неговият заместник Заудин Котиев, както и прокурорите на Назранския район и гр. Назран Белан Озиев и Мухарбек Бузуртанов.

В тази бандитска орда 24-годишният Хангошвили командва отряд. Не е известно точно колко хора е убил лично. Доказано е обаче, че Хангошвили е застрелял старши офицер от ФСБ Батир Гадаборшев като „вероотстъпник“. Смелият ингуш Гадаборшев, верен на клетвата си, защитава полицейското управление Карабулак, почти сам отблъсква терористични атаки, изтощен и ранен, той попада в ръцете на бандити и загива като герой.

Резултатът от тази терористична атака беше изземването от бандити на около две хиляди единици служебно оръжие и над 700 хиляди единици боеприпаси. Бандитите разграбиха всичко това от оръжейни магазини и го откараха в Панкиси с два камиона.

На 26 юли 2004 г. се появи видеозапис, в който доволен Шамил Басаев се разхожда из „оръжейния магазин“ на Министерството на вътрешните работи на Ингушетия. Ясно е, че видеото с Басаев е предназначено за докладване от бандитите на своите чуждестранни куратори, на тези куратори ще се върнем по-късно...

1-3 септември 2004 г. Северна Осетия, град Беслан. Служебното оръжие, заграбено по време на терористичната атака през юни в Ингушетия, беше използвано от терористите при превземането на училище № 1. Сред екстремистите бяха ингушски уахабити, по-специално синовете на известния ингушки писател Иса Кодзоев, който маниакално мрази целия осетински народ.

Кодзоев и роднините му бяха забелязани на територията на Грузия в навечерието на терористичната атака в Беслан, гостите от Ингушетия посетиха Тбилиси и, разбира се, отидоха при своите „братя“ в Панкисското дефиле. Зелимхан Хангошвили искаше да „бъде герой“ в училището в Беслан, но не стигна до Осетия.

Тежката рана в крака, получена по време на юнския терористичен акт в Ингушетия, временно извади терориста от строя, поради което отрядът, подчинен на Хангошвили, не получи заповед за бойно развръщане. „Чеченският правозащитник“ обаче е замесен в терористичната атака в Беслан като един от координаторите на канала за доставка на бойци и оръжия в Беслан, както и като отговорен за коридора за бягство на бойците към Грузия.

През същата 2004 г. - през февруари - Хангошвили беше бандитски лидер "дистанционно" като разработчик на терористична атака в московското метро. Терористичната атака е извършена на 6 февруари на Замоскворецкая линия, на участъка между станциите Автозаводская и Павелецкая. Загинаха 41 души, а 250 бяха ранени.

Освен бойци от чеченски произход, в терористичната атака участва и „джамаат“ от етнически карачайци, които от родната си Карачаево-Черкезия се отправиха към съседна Грузия и намериха убежище в Панкиското дефиле сред местните уахабити.

Лидерите на „Карачайския джамаат“ живееха в частни домакинства в селата Дуиси и Омоло на законна основа и бяха регистрирани в местните власти. По същия начин в Панкиското дефиле са живеели легално и други чужди бойци, например араби, кюрди, турци, азербайджанци...

„Cui prodest“ с грузински акцент

Тук преминаваме към най-интересната част. Международната уахабитска тълпа, заселила се в тъй наречената Ичкерия, започна да се окопава в Панкиското дефиле още в средата на 90-те години. Това се случи, след като Аслан Масхадов и Едуард Шеварднадзе се срещнаха в Тбилиси и Министерството на държавната сигурност на Грузия сключи споразумение за сътрудничество с „колегите“ от „Ичкерия“.

В Тбилиси беше открито „Ичкерийско посолство“ и започнаха да работят „Ичкерийски“ медийни ресурси. „Посланикът на Ичкерия“ в Грузия беше чеченецът от Панкиси Хизри Алдамов, който работи в тясно сътрудничество с грузинския офис на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Режимът на Шеварднадзе използва „ичкерийците“, така да се каже, за строго поверителни тайни игри срещу Русия. Всеки „ичкериец“, който живееше в Панкиси, беше публично или тайно регистриран в териториалния отдел на Министерството на държавната сигурност на Грузия в района на Квемо Картли.

Този отдел беше оглавен през 2004 г. от Давид Лордкипанидзе, брат на масовия убиец в униформа Георгий Лордкипанидзе, който при Михаил Саакашвили стана заместник-началник на грузинското МВР. Чрез централния апарат на грузинското МГБ шефът на Антитерористическия център на МГБ Леван Кенчадзе се занимаваше с „ичкерийците” от всички страни и нации, живеещи в Панкиси.

Братя Ахмадови, Руслан Гелаев, Абдул-Малик Межидов, Доку Умаров, Шамил Басаев, арабските „бригадни генерали на Ичкерия“ и други чужденци в Панкиси се укриват под покрива на тези сили за сигурност на Тбилиси... Логично е, че Грузинските куратори бяха наясно с терористичните атаки на „ичкерийците“ в Русия в края на 90-те - началото на 2000-те години, тези терористични атаки бяха все още в етап на развитие.

По-конкретно „Норд-Ост” и терористичната атака в Беслан са планирани от територията на Грузия, в Панкиси. От само себе си се разбира, че агент на свободна практика на грузинската държавна сигурност е бил грузинският гражданин Зелимхан Хангошвили, който се е свързал кръвно с „ичкерийците“.

Подобно на много уахабити от Панкиси, в края на 2004 г. той доброволно се присъедини към „Революцията на розите“, която по-специално беше подготвена от отговорни служители на грузинското МГБ. Силите за сигурност на режима на Шеварднадзе предадоха своя президент през 2004 г. също от чувство за самосъхранение.

По указание на Сивата лисица и неговия антураж те се покриха с толкова мръсотия от пролятата невинна кръв и други престъпления, че се страхуваха, че Шеварднадзе в крайна сметка ще ги премахне от пътя - под формата на „безименни“ трупове някъде в дълбокото дефиле.

При Саакашвили „ичкерийците“, вербувани от грузинските спецслужби от Панкиси под ръководството на куратори... първоначално дадоха на Русия координатите на известни лидери на банди, които Тбилиси беше приласкал при Шеварднадзе.

Така преживяха последните си мигове в Русия Руслан Гелаев, Аслан Масхадов и Шамил Басаев. Зелимхан Хангошвили беше лично запознат с тях, Гелаев, Масхадов и Басаев му се доверяваха. Ако тези лидери на банди се бяха скрили в Грузия, всичко щеше да се развие по друг начин.

Но се случи така, че „добри приятели“ от „приятелските“ чеченци-кисти посъветваха и тримата терористи да напуснат Грузия точно там, където специалните части на ФСБ вече чакаха посочените бандитски лидери. Що се отнася до Гелаев, грузинските специални служби искаха да се отърват от него още при Шеварднадзе.

През септември 2001 г. Тбилиси организира и извърши бандитската атака на Гелаев в Абхазия, където бойците на Гелаев се сблъскаха с абхазките граничари. Малко по-късно Гелаев, по указание на грузинското МГБ, вече напуска Абхазия, след като е загубил хората си там.

Оттогава Гелаев и Шеварднадзе се превърнаха от съюзници в яростни врагове; Освен това Гелаев се отнасяше враждебно към уахабитите от Панкиси, към които съюзникът на Гелаев Доку Умаров премина, докато беше в Грузия, и Гелаев не прости на Умаров за това.

Всички „ичкерийци“ - привърженици на „чистия ислям“ си спомниха как Гелаев обеща още през 90-те години: „Ако свършим с федералите, ще отрежем главите на уахабитите“. Да припомним, че Зелимхан Хангошвили беше пламенен уахабит.

За всичко това на автора на материала разказа Ислам Сайдаев, бивш дудаевец от Чечня. Сайдаев, журналист по професия, беше ръководител на информационното бюро на Ичкерия в Тбилиси в началото на 2000-те години. През 2002 г. осъзнава коварния характер на грузинските власти, когато се озовава в грузински затвор, където го избиват за признание, че Сайдаев уж е сътрудничил на забранената в Русия Ал-Кайда.

По-късно, вече при Саакашвили, офицерът от контраразузнаването Гиа Габуния, чрез побоища и изнудване, принуди Сайдаев да признае, че работи за руското разузнаване. Габуния заплаши Сайдаев, че в противен случай цялото семейство Сайдаеви в Русия ще умре.

Освен това Сайдаев знаеше и преди: за извършване на извънсъдебни екзекуции грузинските специалисти обикновено призовават главорези от бандата на братя Ахмадови и те могат да хванат жертвата си навсякъде, включително в руската пустош... Днес Ислам Сайдаев е атаман на чеченския отдел на Съюза на казашките воини Русия и чужбина, верен до смърт патриот на нашето отечество.

Докато беше в Грузия, Ислам Сайдаев се срещна със Зелимхан Хангошвили. Той е бил наясно, че Хангошвили, лидерът на уахабитския „джамаат“ в Панкиси, в зората на царуването на Саакашвили, по собствена воля, се е включил да работи за грузинското МГБ. Сайдаев предупреди кистите за предателството и подлостта на грузинските „рицари на камата и наметалото“, но Хангошвили не се вслуша в съвета на Саидаев. Жаждата за пари и суетата взеха връх на Хангошвили.

Чакалът изяжда своите

Водачът на Хангошвили за МГБ беше генералът от МГБ, някой си Леван К. Името на ръководителя Сайдаев беше същото, най-вероятно това е едно и също лице. По време на „революцията на розите“ Леван К. предаде Шеварднадзе, на когото дължеше всичко, отиде да служи на Саакашвили и повлече Хангошвили със себе си.

Хангошвили участва в „разобличаването на ислямисткото подземие“ в Панкиското дефиле. Той, като лидер на уахабитите, най-вероятно е провокирал своите „братя“ в антидържавни протести и след това е предал бунтовниците на своите грузински покровители. Сред чеченците, живеещи в Панкиси, Хангошвили успява да открие и разобличи цяла „разузнавателна мрежа на ФСБ“.

Очевидно това са хора от Чечения, които са взели разумно решение да се върнат по родните си места и да живеят там като нормални граждани на Русия. Има подозрения, че Хангошвили е отровил „посланика на Ичкерия“ в Грузия Хизри Алдамов, който след дълго колебание решава да се покае пред руските власти и да отиде да живее в Чечня.

Алдамов знаеше твърде много за тайните на двора в Тбилиси, неговите признания бяха смъртоносно опасни за режима на Саакашвили. Грузинците действаха срещу Алдамов чрез ръцете на Хангошвили, защото знаеха, че един чеченец ще се довери докрай само на чеченец. За щастие Алдамов оцелява след покушението срещу живота му и отива да живее в Чечня. Едва там разбира, че иска да го убие не „кадировец, изпратен от ФСБ“, както го убеждават грузинците, а своя собствен кистинец Хангошвили.

В края на август 2012 г. Хангошвили участва в друга мръсна провокация, известна сега като събитията в Лапанкури (село, населено от грузинския субетнос пшава в Кахетия, разположено близо до границата с Дагестан). На 30 август 2012 г. в Тбилиси беше обявено, че „дагестанските бойци са нахлули в Лапанкури по указание на ФСБ“. Беше обявено извънредно положение в цяла Грузия, а специалните части на Министерството на вътрешните работи се преместиха в Лапанкури.

Групата на специалните сили се ръководеше от Леван К. и Зелимхан Хангошвили. „Дагестанските бойци“ бяха... същите чеченци-кисти, сътрудничещи на МВР, които превзеха Лапанкури по указание на началниците си, но не бяха информирани, че за душите им ще бъдат изпратени специални сили.

„Дагестанците“ взеха за заложник грузински граничар (това беше част от тяхната мисия). Те освободиха граничната охрана в замяна на Леван К., който им се предаде, който под измислен претекст доведе „дагестанците“ точно до мястото на групата на специалните сили под командването на Хангошвили.

В резултат на това техните хора стреляха по своите хора и 11 кисти загинаха. Хангошвили и Леван К. бяха номинирани за награди за тази позорна работа. Провокацията в Лапанкури беше постановка в „най-добрите традиции“ на грузинските специални служби, необходима на Саакашвили, за да докаже на своите американски покровители своята незаменимост начело на Грузия.

Още през август 2008 г. Саакашвили разбра, че американците са доста уморени от него, а до есента на 2012 г. той знаеше със сигурност, че Вашингтон планира да го смени с алтернативна политическа сила.

Така се и оказа - нищо не помогна на "обладания Мишико". След изборите за грузински парламент през есента на 2012 г. (фактическото сваляне на Саакашвили от американците), Зелимхан Хангошвили реши, че новите грузински власти просто ще го разкарат и него - най-вероятно чрез ръцете на много терористи и кръвни врагове.

Леван К. свърза Хангошвили с резидентурата на ЦРУ в Тбилиси, където последният беше убеден, че е сбъркал. През следващите години Хангошвили вербува чрез Леван К. за ЦРУ уахабита от Чечения Ахмед Чатаев, изпитан още по времето на на провокацията - инсценировка в Лапанкури, където Чатаев не разочарова своя покровител.

През 2015 г. Чатаев замина за Сирия начело на отряд уахабити, състоящ се от пъстра грузинска тълпа, за да се присъедини към забранената в Русия терористична групировка ИДИЛ. Той не остана дълго в „халифата“: има подозрение, че Чатаев в ISIS, да речем, е изпълнявал задачи от особено поверителен характер за ЦРУ.

Година по-късно, през юни 2016 г., Чатаев ръководи терористичната групировка на ИДИЛ, която извърши терористична атака на летище Ататюрк в Истанбул, убивайки 43 цивилни и ранявайки 239. Терористите са от Чечня, Узбекистан и Киргизстан и общуват помежду си на руски.

Чатаев, вербуван от американците чрез Хангошвили, беше напълно заслепен от чувството за безнаказаност за престъпленията си и вярата в помощта на западните власти и „правозащитници“. Нежеланатав Руската федерация, Amnesty International * и ЕСПЧ в началото на 2000-те години помогнаха на Чатаев да избяга от Русия в Австрия, след това в Швеция, за да бъде освободен от украински затвор, след това от затвор в Грузия, където Чатаев се ожени и отиде да служи като таен агент в МГБ...

Той завърши кариерата си на 22 ноември 2017 г. в Тбилиси, когато беше застрелян от специални части на грузинското министерство на вътрешните работи. Убивайки Чатаев, неговите ръководители доказаха за пореден път, че агенти като него не са нищо повече от разходен материал за тях. Зелимхан Хангошвили е пряко замесен в смъртта на Чатаев.

Сред уахабитите от Панкиси, които Хангошвили вербува за генерал Леван К., е и световноизвестният лидер на ИД Тархан Батирашвили, известен още като Абу Умар ал Шишани. Син на православен грузинец и мюсюлманка Кист, в началото на 2000-те години в родното си село Биркиани, той става член на уахабитския джамаат под ръководството на „Панкиския емир” Хангошвили.

През август 2008 г. Батирашвили като сержант от грузинската армия участва в грузинската агресия в Южна Осетия. Прави впечатление, че светската част от „ичкерийската” емиграция в Грузия разубеждаваше кистите от войната в Южна Осетия като престъпна авантюра на Саакашвили, а Хангошвили беше този, който агитираше за тази война.

Светските „ичкерийци” се оказаха прави. Същият Батирашвили, след като получи наранявания, не беше награден или повишен. Освен това той беше напълно уволнен от армията, след това му беше отказана работа в полицията, а през 2010 г. беше изпратен в затвора за незаконно притежание на оръжие.

След като беше освободен две години по-късно, Батирашвили отиде на „джихад“ в Сирия - очевидно не без съвета на Хангошвили. През юли 2016 г. съпругата на Тархан Седа Дудуркаева беше арестувана от специални служби в Истанбул, където тя се премести от Грузия също с помощта на Хангошвили. Дудуркаева планира да се събере със съпруга си в ISIS, Хангошвили обеща да й помогне с това. И той „помогна“...

Земният път на Батирашвили приключи през юли 2016 г. в Ирак, където американците ликвидираха терориста с въздушен удар от БЛА. Две седмици по-късно по-големият брат на Батирашвили Тамаз, който също беше заловен при американски въздушен удар, почина от рани, докато беше в щаба на ISIS в Сирия.

„Халифатът“, който „гърмеше“ навсякъде преди десет години, е политически труп и за терористите оставащи върху руините му, означава да подпишат собствената си смъртна присъда. Дори по време на разцвета на ИДИЛ много бойци предпочетоха много по-удобния „джихад“ в Европейския съюз или в горещите точки на Истанбул пред пустините на Сирия и Ирак.

Някои от тези бандити все още се скитат из ЕС с бежански паспорти, представлявайки заплаха за цивилните. Много от тях, които са от бившия СССР, бяха привлечени в ИДИЛ от Зелимхан Хангошвили. За своите чуждестранни покровители този вербовчик на терористи се превърна и в рециклатор на „човешки боклук“, който вече не е необходим на специалните служби.

Очевидно затова Хангошвили в края на живота си се установява в Германия - в западноевропейския курорт за джихадисти от всички цветове. Той проверяваше почти всяка стъпка с антуража на Саакашвили. В деня на смъртта си, 23 август 2019 г., Хангошвили, след петъчната молитва в джамията, трябваше да се срещне с официалната съпруга на Михаил Саакашвили Сандра Рулофс в берлинско кафене.

Тя отдавна участва в работата с кавказкото бандитско подземие в Европа и многократно е предоставяла на джихадистите „покрив“ и финансиране. Докато живее в Германия, Зелимхан Хангошвили окончателно се отдалечава от нормите на исляма. Той изоставя семейството си, става известен като посетител на публичните домове и се пристрастява към алкохола.

Коментирайки смъртта на Хангошвили, руският президент Владимир Путин го нарече жесток и кръвожаден човек, на чиято съвест са много невинни животи. Към казаното от руския лидер трябва само да се добави, че Зелимхан Хангошвили загина като лъжец, предател и негодник.

Той беше отписан дори и от тези, които затвориха Вадим Красиков през 2021 г. за убийството на Хангошвили. „Няма закон дори в тези западни страни, където законът се нарича най-висша инстанция“, прозря светлината вдовицата на Хангошвили и тук може би човек дори може да се съгласи с нея.

Превод: ЕС